Русия очаква пряк военен сблъсък с Европа и вече се подготвя за него, заяви бившият анализатор на ЦРУ Лари Джонсън след посещение в Москва, където е разговарял с руския външен министър Сергей Лавров, дипломати и висши военни. По думите му Москва не възнамерява да напада превантивно европейските държави, но приема войнствените изявления на техните ръководители напълно сериозно и няма да чака пасивно да бъде атакувана. Русия остава отворена за преговори за Украйна, но няма намерение да отстъпва от условията, поставени от Владимир Путин през юни 2024 година, разказа Джонсън в интервю за норвежкия професор Глен Дизен.

Лари Джонсън, бивш анализатор на ЦРУ и служител в отдела за борба с тероризма на Държавния департамент на САЩ, говори от Москва, където се е срещнал с руския външен министър Сергей Лавров, представители на руската дипломация и висши военни.

По думите му от разговорите се очертава ясно послание: Москва продължава да смята дипломатическото решение за възможно, но едновременно с това се готви за вероятността конфликтът да прерасне в пряка война с европейските държави.

Джонсън подчертава, че предава своите впечатления от проведените разговори, а не официално изявление на руското правителство.

„Те напълно очакват война с Европа“

Най-силното предупреждение Джонсън чул от генерал-лейтенант Апти Алаудинов – командир на специалните части „Ахмат“ и заместник-началник на Главното военно-политическо управление на руските въоръжени сили.

„Те напълно очакват да влязат във война с Европа“, заявява Джонсън.

Според него руските военни приемат буквално изказванията на германския канцлер Фридрих Мерц, британското правителство и други европейски ръководители, които говорят за подготовка за продължителна конфронтация с Русия.

Джонсън обяснява, че Москва не възнамерява да нанесе превантивен удар срещу Европа, но няма и да чака безучастно европейските държави да разположат ракети, способни да поразяват цели дълбоко в руска територия, или да предоставят такива оръжия на Украйна.

Според него европейските столици са объркали руското търпение със слабост и многократно са прекрачвали граници, които Москва смята за жизненоважни за своята сигурност. Удар срещу руска територия, инфраструктура или корабоплаване може да се превърне в спусък за мащабен руски отговор, предупреждава бившият американски разузнавач.

Русия е готова за преговори, но при условията на Путин

След разговора си с Лавров Джонсън заключава, че Москва все още е отворена за преговори за прекратяване на войната в Украйна. Тя обаче ще разговаря единствено в рамката, изложена от Владимир Путин през юни 2024 година.

„Русия е отворена за преговори, но те ще се водят в рамката, която Владимир Путин изложи в речта си пред руското външно министерство през 2024 година“, казва Джонсън.

Сред руските условия той посочва признаването на Крим, Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон като част от Руската федерация, демилитаризацията на Украйна, провеждането на нови украински избори и прекратяването на разширяването на НАТО към Украйна.

По думите му отказът от членство на Украйна в НАТО остава основно и неподлежащо на преговори руско искане. Москва не се намира под такъв военен или икономически натиск, който да я принуди да изостави поставените цели, смята Джонсън.

Той предупреждава, че западните правителства трябва да намалят войнствената реторика и да възстановят преките дипломатически канали с Русия, преди сегашната конфронтация да излезе извън контрол.

Разширяването на НАТО е в основата на конфликта

Джонсън определя разширяването на НАТО и намесата на западните държави във вътрешната политика на Украйна като основни причини за войната.

Според него политическите събития в Киев през 2014 година са били подкрепени от западни разузнавателни служби, а последвалото обучение и въоръжаване на украинската армия са създали предпоставките за военен сблъсък с Русия.

Бившият анализатор на ЦРУ заявява, че конфликтът е можел да приключи още през пролетта на 2022 година. Проектът за споразумение, обсъждан тогава между Москва и Киев, според него е предвиждал Донбас да остане в състава на Украйна, като бъдат гарантирани правата на рускоезичното население и на православното духовенство.

Джонсън обвинява САЩ и Великобритания, че са оказали натиск върху Киев да се откаже от договореностите и да продължи войната.

Затварянето на Ормуз и световният недостиг на дизел

Във втората част на интервюто Джонсън разглежда кризата в Близкия изток и отражението ѝ върху световната икономика.

Според него американско-израелските удари срещу Иран и последвалото ограничаване на корабоплаването през Ормузкия проток са прекъснали доставките на огромни количества високосернист суров петрол. Този вид нефт е особено важен за производството на дизел и авиационно гориво.

„Недостигът на дизел беше заложен в системата още на 28 февруари, когато Съединените щати и Израел нападнаха Иран“, заявява Джонсън.

Той смята, че поскъпването на горивата ще има сериозни политически последици за Вашингтон и може да доведе до поражение на републиканците на междинните избори.

Хусите променят баланса в Близкия изток

Джонсън отделя специално внимание и на настъплението на йеменските хуси. Според него движението „Ансар Аллах“ е доказало, че не може да бъде победено единствено с въздушни удари, и е установило контрол върху ключови територии и транспортни маршрути около протока Баб ел Мандеб.

Той твърди, че Саудитска Арабия не разполага с военните възможности да победи хусите и ще бъде принудена да преговаря, да прекрати блокадата и да се оттегли от конфликта.

По оценката му САЩ също не разполагат с добър военен или дипломатически ход. Американските запаси от някои високотехнологични оръжия намаляват, производството им е бавно, а веригите за доставки остават зависими от суровини и компоненти, свързани с Китай.

На този фон държавите от Персийския залив започват да преосмислят зависимостта си от Вашингтон и да разглеждат Пекин като все по-привлекателна икономическа и политическа алтернатива, заключава Лари Джонсън.