Лавров: 500 години западна доминация свършват, многополюсният свят вече е тук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Руският външен министър Сергей Лавров направи мащабен прочит на промените в световния ред, отношенията със Запада и стремително развиващото се партньорство между Москва и Пекин. В интервю за интернет проекта „Сама Меньшова“ той заяви, че Западът се е просметнал в опитите си да отслаби Русия и че епохата на продължилото според него повече от пет века западно господство постепенно отстъпва място на многополюсен свят.

Според Лавров днешните геополитически процеси до голяма степен са последица от разпадането на СССР. Той припомни, че тогавашният американски президент Джордж Буш-старши е опитвал да разубеди Украйна от напускането на Съветския съюз, но според руския министър в стратегически план Западът винаги е бил заинтересован от отслабването на Москва.

По думите му тази политика не е започнала със СССР и не е приключила с неговото разпадане. Лавров я представя като продължителен исторически процес, насочен първо срещу Руската империя, след това срещу Съветския съюз, а днес срещу Руската федерация.

„Сега виждаме, че Западът се просметна“, е основният извод на руския дипломат.

Според него крайната цел на определени западни сили е не просто отслабването, а евентуалното разчленяване на Русия, което би позволило достъп до огромните ѝ природни богатства. Лавров обаче смята, че този сценарий не се е реализирал и светът вече се намира в съвсем различна фаза на развитие.

Едно от най-силните му послания е свързано с края на западната доминация. Според руския външен министър не е възможно изкуствено да бъде запазено господството, което Западът е упражнявал в продължение на повече от 500 години.

Той отправи и особено остра критика към историческия модел, по който според него западните държави са изграждали своето благосъстояние. По думите му Западът трябва вече да защитава позициите си в „честна борба“, вместо да разчита на привилегированото положение, създадено през предишните векове.

Лавров заяви, че световният баланс се променя заради появата на нови центрове на икономическа и политическа мощ. На първо място сред тях той постави Китай, определяйки страната като най-мощната и бързо развиваща се държава.

Според него особено неприятното за САЩ и техните съюзници е, че Китай ги е настигнал и в редица области изпреварил именно в рамките на международната икономическа, финансова и търговска система, изградена след Втората световна война.

Голяма част от интервюто е посветена именно на отношенията между Русия и Китай и на опасенията, че заради огромната разлика в мащаба на икономиките Москва може постепенно да се превърне в „младши партньор“ на Пекин.

Лавров категорично отхвърля подобна интерпретация.

Той подчертава, че Русия не е избрала Китай просто защото се е „скарала“ със Запада. Според него Москва не е предприемала действия, целящи разрушаването на отношенията със западните държави.

За да опише руската външнополитическа философия, Лавров използва символа на двуглавия орел от руския герб. Едната глава гледа на Запад, другата на Изток. Русия, според него, трябва внимателно да следи и двете направления, както за потенциални заплахи, така и за възможности.

Но в настоящия исторически момент, подчертава той, икономическите и стратегическите преимущества са предимно на Изток.

Особено интересна е оценката му за технологическото партньорство между Москва и Пекин. Лавров припомня ролята на СССР в индустриализацията на Китай и заявява, че съветската помощ е имала решаващо значение и при изграждането на китайската ядрена индустрия.

Днес отношенията вече са двупосочни. Русия и Китай работят заедно в космическата област, високите технологии и изкуствения интелект.

Лавров стига още по-далеч и определя Китай като водеща държава в света в областта на изкуствения интелект както в приложен, така и в теоретичен план. В същото време той подчертава, че руската научна школа според него не отстъпва по качество и двете държави взаимно допълват своите възможности.

На директния въпрос дали Москва и Пекин действително са равноправни партньори отговорът му е еднозначен: „Да“.

Лавров добавя и още едно необичайно твърдение: според него Русия и Китай нямат технологични тайни една от друга. Именно това той посочва като един от най-силните признаци за характера на отношенията между двете държави.

Така посланието на руския външен министър далеч надхвърля двустранните отношения между Москва и Пекин. В неговата интерпретация става дума за историческо пренареждане на световната система, при което Западът постепенно губи възможността едностранно да определя правилата, а Русия вижда бъдещето си в многополюсен свят със силни центрове на влияние в Азия.