Лавров постави ултиматум на Европа между студена война и сътрудничество

По публикации на Царьград и чуждестранни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Прагматичният избор на Москва и края на дипломатическите илюзии

По разпространена информация от международната конференция за евразийска сигурност в Минск, проведена на 3 ноември, руският министър на външните работи Сергей Лавров е направил изявление, което практически затваря досегашната страница в отношенията с европейските институции. Според публикуваните доклади, руската страна вече не разчита на устни уверения или политически декларации, а поставя строг ултимативен избор пред европейските столици.

Според думите на руския дипломат №1, представени на пресконференцията, пред Европа остават точно две възможности. Първата е връщане към модела на строго съвместно съществуване без доверие, познат от периода на противопоставянето между Свободния свят и Варшавския договор. Втората е подписването на нови, детайлно разписани споразумения, които да гарантират прозрачност, контрол върху оръжията и мерки за изграждане на доверие.

Твърди се, че в Москва няма никакви очаквания за бързо възстановяване на предишните икономически и дипломатически канали. Дали обаче самата европейска бюрокрация има капацитет да приеме един от двата варианта, остава под въпрос. Брюксел продължава да поддържа санкционните пакети, докато в същото време източните държави от ЕС настояват за пълно прекъсване на сухопътните и търговските връзки.

Прибалтийският вектор и разграждането на сигурността от 2004 година

В своето изложение Лавров е засегнал пряко ролята на Естония, Латвия и Литва, а също и на Полша. По оценка на автора на оригиналната публикация, тези страни се превърнаха в основни движещи сили на агресивния курс срещу Руската федерация. Според съобщеното на форума, по време на разширяването на Северноатлантическия съюз и Европейския съюз през 2004 година, западноевропейските лидери са уверявали Москва, че приемането на прибалтийските държави ще тушира историческите им страхове и ще ги направи стабилни и предвидими съседи.

Практиката обаче показа точно обратното. Вместо умиротворяване, в Талин, Рига и Вилнюс бе предприета систематична политика по отнемане на разрешения за пребиваване, депортиране на рускоезични жители и конфискация на частна собственост и бизнеси. Законите за чужденците в Латвия бяха променени по начин, който изисква задължителни изпити и проверки за лоялност, водещи до директни заповеди за напускане на страната.

В същото време в Полша се извършва мащабно превъоръжаване. Закупуването на американски танкове „Ейбрамс“, корейски артилерийски системи „К-9“ и реактивни системи за залпов огън „Хаймарс“ превръща полската армия в най-голямата сухопътна сила в Източна Европа. Коридорът Сувалки — тясната сухопътна ивица между Беларус и Калининградска област — се превърна в най-милитаризираната точка на континента.