Лена Бориславова: Обичам демократична украйна много повече от путинофилска България
Помните ли как преди приемането на еврото ни обясняваха, че това е върхът на евроинтеграцията. Крайната станция. Щом минем на общата валута, ставаме непоклатима част от Европа, бронята срещу Путин, Евразия и всички лоши сили, които дебнели България зад всеки ъгъл. Еврото уж трябваше да ни гарантира вечна стабилност. Политиците размахваха новата валута като талисман срещу московския мрак.
Само че сега, без да е минала и година, същите хора които ни убеждаваха, че еврото ни бетонира в ЕС, започнаха да крещят в обратната посока. Внезапно се оказа, че един човек може да „ни извади от Европа“. Че българите били „следващите в плана на Путин“. Че Радев уж бил страшилище, което с един замах ще изтръгне България от ЕС и ще ни хвърли в прегръдката на Кремъл. Изведнъж еврото спря да бъде броня и се превърна в декоративно украшение което служи само ако правилните хора държат властта.
Това са две напълно несъвместими истории. Или еврото е гаранция за необратима евроинтеграция или пък е кух политически лозунг който се използва според момента. Не могат да бъдат истина и двете едновременно. Ако една държава може да бъде извадена от Европа само с президентско интервю значи еврото не пази никого и от нищо. Ако пък общата валута е толкова мощна защо всяка предизборна вечер се говори за „края на европейския път“ все едно сме картонена държава, зависима от капризите на политическите пиари.
Последно. Еврото пази ли ни или не. Някой ден може би ще получим честен отговор. Защото днес е ясно само едно. Еврото не е нито магическа защита, нито пропуск за райската градина на Европа. То е просто инструмент който в България все още се използва за пропаганда и уплашване на избиратели. И ако има нещо от което трябва да се притеснявате то не е европейският път на страната, а това че ви сменят страховете според политическите нужди на деня.
Post Comment