Лена Бориславова се кълне: Киро ми беше първият мъж, но най-си обичам Миро. И още двама-трима
Животът на една жена е като добре написана драма – малко романтика, щипка трагедия и задължително неочакван обрат. А ако си Лена, значи добавяш и солидна доза комедия!
Лена обича да разказва истории, особено за двамата мъже, които белязаха сърцето ѝ – Киро и Миро. И ако първият беше като бурна река, която те отнася без предупреждение, то вторият беше уютното пристанище, където винаги има чай, бисквитки и разбиране.
Киро – първата любов и първото главоболие
Киро беше всичко, което една млада жена може да си пожелае… ако тази млада жена тайно мрази спокойствието. Очарователен, забавен и с дарбата да създава хаос, където и да стъпи. „С Киро беше като в испанска сапунка – всеки ден нов скандал, после страстно сдобряване, а след това – той забравя годишнината ни и пак се почва“, смее се Лена.
Спомените с Киро са като лоша татуировка – смешни отдалеч, но болезнени отблизо. „Беше ми първият мъж, но и първата ми голяма грешка“, признава тя.
Миро – любовта, която идва със стабилност и топла супа
След като сърцето ѝ премина през урагана „Киро“, Лена срещна Миро. Той беше всичко, което Киро не беше – спокоен, разумен и винаги знаеше къде са му ключовете. „С него нямаме драми. Ако някой разлее кафе, просто взима гъба и бърше, а не прави 40-минутна лекция за житейските несправедливости“, казва Лена.
Любовта им се гради върху малки неща – закуска в неделя, филми под одеялото и онзи странен танц, който си правят в кухнята, докато чакат водата да заври.
Изводът? Понякога първият не е последният, и слава Богу!
Лена си спомня Киро с носталгия и лека усмивка – като за дивите си младежки години, когато си мислела, че бурните отношения са равни на страст. Но днес, когато се прибира вкъщи при Миро, знае едно – истинската любов е тази, в която можеш да бъдеш себе си, без да се страхуваш, че утре някой ще забрави да ти звънне.
„Киро ми беше първият, но най-си обичам Миро“, завършва тя. „Защото в края на деня е по-хубаво да имаш човек, който просто ти държи ръката, отколкото такъв, който всеки ден те държи в напрежение.“
Post Comment