Лена Бориславова убедено: Няма значение, че новият ни самолет е от 1973-та, важното е да не е руски

След дълги месеци на преговори, договаряния, отлагания и загадъчни „технически затруднения“, нашата авиация гордо представи новото попълнение в своя флот — самолет от далечната, романтична и леко прашна 1973 година. Да, не 1973 минути, не 1973 километра пробег, а 1973-та година от нашата ера. Машина, която е виждала повече история от учебник по обществознание. И тук се появява Лена Бориславова.

„Няма значение, че е от 1973-та,“ заявява тя с увереността на човек, който току-що е намерил VHS касета с инструкции за полет. „Важно е да не е руски!“

Публиката ахна. Авиоинженерите се разплакаха — някои от носталгия, други от отчаяние. Но Лена беше непреклонна. В нейния свят има само две категории самолети: „не-руски“ и „не дай си Боже, руски“. И ако новата ни летяща гордост се нуждае от малко повече разбег при излитане, спирачен парашут, за да кацне, и леко побутване с багер за завой — това са просто „характерни особености на дизайна“.

„Вижте,“ продължава Лена, сочейки с показалка към пожълтяла брошура на самолета, „този красавец е участвал в три световни панаира и нито една война. А руският аналог? Пада сам, дори когато не го стреляш.“

На въпроса дали самолетът разполага с модерни системи, Лена отговаря: „Разбира се! Има радио! И може да улови радиото на сръбските тираджии чак от Ниш!“

Пътниците, разпределени по седалки с надписи „запазени за музей“, се чувстват сравнително спокойни, стига да не духа силен вятър. А пилотът — 63-годишният капитан Борис, който „веднъж кара такъв в Flight Simulator 98“ — уверява всички, че ще ги приземи, ако не друго, поне на Земята.

В заключение, Лена е доволна. Страната е доволна. Самолетът — малко се клати, но е доволен и той. А руснаците? Те просто си седят и се чудят как са станали мерна единица за всичко, което Лена не харесва.

Очаквайте скоро: „Лена: Може сиренето да е с палмово масло, важното е да не е от Сибир“

Коментари

коментари