Левът и азбуката са все още български. Другото каквото можаха промениха, ограбиха и съсипаха от ЕС
Левът и азбуката – последните български чудеса в музей „Европейски съюз“
Ех, какви славни времена бяха! Имаше едно време една страна – България ѝ казваха. Имаше лев, имаше азбука, имаше гордост, овчи кашкавал и кисело мляко с живи бактерии. Но после дойде великата цивилизация – Европейският съюз. И понесохме се по реката на “хармонизирането”, дето всички сме равни, ама някои са малко по-равни от други.
Започна се с „безобидни“ неща: едни лъскави етикети на сиренето, които обясняват, че това е „бяло саламурено“, щото не дай си Боже някой европеец да си помисли, че правим нещо по-различно от фета. После дойдоха дългите ръце на евробюрокрацията, които започнаха да пипат всичко – от размера на краставиците до размера на душите ни.
Но да се върнем към нашите две останали светини: левът и азбуката.
Левът, милото животинче, още стои в джобовете ни – ако изобщо имаме нещо в тях. Уж стабилен, уж защитен от Валутен борд като музейна експонатна рядкост. Но не се заблуждавайте – вече с едното копче сме в еврозоната. Само чакат да ни „стабилизират“ още малко и да ни обяснят, че лъвовете вече не са модерни, а еврото е символ на прогреса и братството. И така, както обичаме да махаме знамена на събори, така ще махнем и лева – тихо, чинно, с химна на Европа за фон.
А азбуката… Ах, азбуката! Ето я – все още я има! Пише се с нея във Facebook коментари и под клипове на чалга певици. Поне там още е жива. Но в реалността? Все повече българи пишат на латиница, щото било “по-яко”. Децата учат „ай, би, си“ още в детската градина, а когато чужденец ги пита каква е тази странна писменост, му казват: „Абе, някаква стара, но уж наша…“
За сметка на това всички други неща, които можеха да се разглобят и разпродадат, вече ги няма. Индустрията? Замина. Земята? Разпродадена. Идеята, че можем да водим самостоятелна външна политика? Ха-ха! Само ако сме добри момчета и гласуваме както трябва в Брюксел.
И така, днес стоим с гордо вдигната глава и с последните два символа на независимост: левът – който броим с молба да стигне до края на месеца, и азбуката – която браним с коментари във форумите, написани с Caps Lock.
Благодарим ти, Европейски съюзе! Остана само да ни смениш имената и да ни превърнеш в „Регион 17-Б Югоизточна зона“. Но докато това стане – честит 24 май! Да живее левът и да пребъде азбуката! Поне докато някой не реши, че и те са „неоптимални за интеграция“.
Post Comment