Левица! Каква Левица?
Каква Левица имаме и каква Левица искаме е фундаментален политически въпрос. Отговорите трябва да са трезви и принципни, без камуфлаж и без игрички.
De lege lata в Европа и у нас се подвизават доминираща капиталистическа Левица и скромна автентична социалистическа Левица. Голямата задача de lege ferenda е социалистическата Левица да стане доминираща и управляваща. В политическата джунгла специално използвахме прецизния юридически език.
Ще добавим, че се сблъскваме и с опразнена от съдържание така нар. „конюнктурна левица“, която е трамплин за онези „леви“ консуматори , когато Левицата върви към властта или вече е в нея.
Политическата философия на социалистическата Левица включва нарастваща Съпротива и убедителна Алтернатива на господстващия десен неолиберален модел, който непрекъснато възпроизвежда неравенства, несправедливост, бедност.
Политикономията на същата Левица почива не върху реформирането на бездушната капиталистическа система, а върху радикалната обществена промяна с два основни темела – труд и мир. Автентичното Ляво е революционност и мирност.
Светът може да се промени, ако сме якобинци, а не жирондисти. Ако сме активни и непримирими социалисти. Ако сме проумели, че капитализмът като цяло е аномалия, агресия срещу труда и мира, че той е обществена патология, която руши публичните пространства и дейности.
Доминиращата все още капиталистическа Левица е слабо мотивираща с ограниченото си социално начало и най-вече със своя слугинаж към капитала. ПЕС със съучастието си в „неолибералния консенсус“ заедно с ЕНП няма как да е истински ляв политически авангард.
В същото време левите могат да са чук, а не наковалня, ако са заедно. Заедно, но не на всяка цена! Заедно, ако обединяващата ги ценност е социалистическата идея.
Формиращата се мащабна Лява коалиция трябва да е лимитирано плуралистична – от комунистически, работнически до леви социалдемократически възгледи под определящ социалистически и граждански знаменател.
Социал-либералните разсейки и десните социалдемократически вопли са токсични за новото Ляво обединение. В освежената Бузлуджанска гора няма място за бракониери, дървосекачи и пиромани. Необходимо е уважение към многогодишните дървета и простор за младите фиданки. Идва времето на социалистическите будители. Идва времето на автентичната Левица – да изпълни обществена мисия от най-висок ранг, да нормализира живота на мнозинството български граждани, да гарантира мира на България.
Иван Генов, доктор по международно право
Александър Богданов
председател на ПП „ПОДЕМ“
Post Comment