Левон Хампарцумян: Българите са твърде прости за референдуми
Откакто чух Левон Харпацумян – онзи вечен телевизионен оракул с физиономия на бивш банкер и интонация на мъдър папагал – да обяснява как ние, българите, сме твърде прости за референдуми, ме връхлетя нещо между гняв и срам. Не срам от народа – срам, че такива хора с достъп до национален ефир изобщо не се срамуват от себе си.
Левон, да наречеш народа си прост, защото имал функционално неграмотни, е като да кажеш, че не трябва да има любов, защото някои не могат да обичат. Хората не са калкулатори – не всички могат да смятат сложни лихви, но това не значи, че не разбират кога ги крадат. Не е нужно да четеш „Капиталът“ на Маркс, за да усетиш, че са ти източили портфейла. Народът не е проста сметка – той е съвест, памет и глас.
А гласът на „простия“ човек, Левон, не е по-малко важен от този на професора. Напротив – често е по-истински. Професорът може да си е купил катедра, но бабата в Трън не си е купила живота. Тя го е живяла. И когато гласува – го прави със сърцето си, не с портфейла. Това не ти харесва, нали?
Черчил е казал: „Демокрацията е най-лошата форма на управление – с изключение на всички останали.“ Демокрацията не е за избраните – тя е за всички. И когато елитът започне да се държи така, сякаш хората са глупави и не заслужават избор – точно тогава трябва да им се даде такъв. Защото истинският страх на властта е не простият човек, а пробуденият.
От този ден – аз съм за всеки референдум. Не защото вярвам, че ще оправим всичко с тях, а защото това е нашият малък удар срещу голямото презрение. Защото когато казват, че не сме достатъчно умни да избираме – те всъщност казват, че нямаме право да бъдем свободни. А аз, Левон, избирам свободата. Ти избирай студиото.
Post Comment