Ликуй народе! Голяма радост! Пристигнала е манивелата за новия ни Ф-16!
Ликуй, народе! Велика радост споходи отечеството – пристигна манивелата за новия ни Ф-16!
Българи, радвайте се! Бие часът на националната гордост – след дълги години чакане, молитви и дипломатически салта, ето я най-сетне, докараха я – манивелата! Не самолетът, разбира се. О, не, не сме чак толкова разточителни. Но част от него – истинска, американска, блестяща манивела – е вече на родна земя!
Целувай, народе, свещената земя, по която това високоинженерно творение стъпи. Виждаш ли я – опакована в трислоен найлон, закопчана с винт номер 14, с прилежащ етикет „Made in USA (probably)“? Тя не е просто парче метал. Тя е символ. Символ на нашата модернизация, нашата боеспособност и най-вече – символ на това как с много пари може да купим нещо… някога.
Докато други държави купуват ескадрили, ние започваме скромно, но сигурно. С манивела. По-бавно, по-евтино – демократично. Какво са някакви си изтребители без основата – без манивелата, която да подкара националната ни въздушна гордост?
Министърът на отбраната не скри вълнението си:
„Тази манивела е не просто част, тя е първата стъпка към цял самолет! Очакваме догодина да пристигнат две гуми и част от лявото крило, ако има наличности.“
Президентът пък предложи на следващия парад манивелата да бъде пренесена на специална платформа, придружавана от духова музика и факли. Дори се обсъжда да ѝ се даде собствено място в Пантеона на националната авиация – редом до онзи Чесна от времето на Третата армия.
А народът? Народът ликува.
– Вие видяхте ли я, бе? – пита леля Пена от Пазарджик. – Направо ми потекоха сълзи. Толкова лъскава, толкова… западна!
В социалните мрежи вече има профил „Манивелата на Ф-16“, който събира повече последователи от политическите партии. Меме-културата ликува, а някои патриоти настояват на манивелата да се сложи икона на Свети Георги – да я пази от вражески погледи и бюджетни съкращения.
И така, вдигни чело, българино!
Не бой се, че самолетът още го няма – важното е, че имаме манивелата.
Мечтите започват с малко – с един винт, с една кутия, с едно „ще стане, ама по-нататък“.
А дотогава – пазете я добре.
Тя е наша.
Тя е светиня.
Тя е манивелата на надеждата.
Post Comment