Любопитно за великия Бай Тошо: Приет е да учи право в СУ, но не стъпва на нито една лекция

– Как човек като Тато, без солидно образование и ерудиция, съумя да се задържи на партийния връх рекордните 34 години и да управлява цяла една държава?
– Ами това показва, че не е чак толкова без качества. Липсата на висше образование не е кой знае какво. Напомням ви, че Джон Мейджър в Англия също не е имал висше. В политиката образованието не е от първостепенно значение. Там са важни политическите качества, каквито безспорно Живков има. Освен това в сравнение с останалите от неговото поколение комунистически дейци, той е имал сравнително добро образование. Завършил е полиграфическия техникум, който е със статут на професионално училище. После завършва вечерно и Първа мъжка гимназия в София, като даже държи матура.
– Видела сте дипломата му. Какви оценки е имал Първия като ученик?
– Ами, не много добри. Преобладават тройките и четворките. Но тази диплома му позволява дори да запише право в Софийския университет. Обаче така и не стъпва на лекциите. Записването му като студент е проформа – да оправдае присъствието си в София, докато се занимава с нелегална политическа дейност. Но той не беше ограничен човек. Виждала съм го само веднъж – на една среща със студенти в зала 1 на НДК. Впечатли ме, че не четеше, а говореше свободно. Всички ние дотогава бяхме убедени, че някой друг му пише речите. Разясняваше по много смилаем, елементарен начин всички тези сложни схеми за развитието на България съобразно априлската концепция. Тогава ми хрумна, че явно не е толкова глупав, колкото ни изглеждаше на нас.
– А вярно ли е, че Тато праща писмо на Хрушчов, в което му предлага България да стане 16-та република на СССР?
– Вярно е, че има такова писмо. През 1963 г., декември, е изпратено писмо до Хрушчов. В него Живков предлага да се отпуснат големи помощи на България, защото страната ни иска едно по тясно ^сближение^ със Съветския съюз, което в далечно бъдеще да доведе до политическо сливане на двете държави. Звучи много мъгляво. Такава е била и целта на Живков. Той просто е хитрувал. Писмото е прието от ЦК на БКП. На пленума се изказват както икономисти, така и идеолози. Икономистите говорят за това колко са ни нужни суровините на Съветския съюз, а идеолози като Цола Драгойчева и Станко Тодоров възхваляват българо-съветската дружба. Тато въобще не е имал намерение да ни присъединява към когото и да било. Показателна за това е речта му в края на Mленума. Той казва, че това решение не трябва да се разгласява сред обществото, а да се пази в тайна, защото става въпрос за едно сливане на двете страни в необозримото бъдеще. Времето на това писмо е непосредствено, след като се приема 20-годишната програма за влизане в комунизма. Оказва се, че тези планове не могат да се реализират без огромната съветска помощ. България е бедна на суровини държава. В крайна сметка Тато постига целта си – България се превръща в държавата, която получава най-много безвъзмездни помощи от Съветския съюз под формата на храни, петролни продукти, руди и т.н. Стига се дотам, че когато министър-председателят Станко Тодоров отива на посещение в Съветския съюз, руснаците казват: ^Он не дорогой, он золотой!^ Тато предлага едно празно обещание, срещу което получава реални пари. 10 години по-късно, когато на власт е Брежнев, Тодор Живков отново припомня тази идея. И повтаряйки хитрия номер, успява да извоюва българското селско стопанство всяка година да получава субсидии от Съветския съюз. Това са 400 млн. рубли годишно – колосална сума за мащабите на България.
– Възродителният процес ли е голямата грешка на Тато?
– Много комисии са се ровили в архивите да намерят решение за Възродителния процес. Истината е, че няма такова решение на партийно и държавническо ниво. Решението за Възродителния процес не е взето официално на централно равнище. Това е решение, взето в Кърджали от тогавашния председател на окръжния комитет на БКП в Кърджали Георги Данов. Там отначало прекръстват само смесените семейства. Въпросният секретар докладва колко успешно е било това решение – колко доволни и щастливи са останали всички покръстени… Как турците посрещат смяната на имената си с хора и цветя… В оная система информацията минаваше през няколко филтъра, докато стигне до върхушката управляващи – и там пристигаше доста лустросана и украсена. ^Успешният^ опит на кърджалийския управител дава основание на Живков да предприеме реализиране на тая политика в цялата държава. Да направят Възродителния процес масов.
– Но заради Възродителния процес България изпада в дълбока политическа изолация. Следват ли уволнения на служители в тая връзка?
– Не. Влошаваме си взаимоотношенията не само със Западна Европа, но и с арабския свят, където дотогава имаме солидни връзки и контакти. Дори страните от Източния блок ни осъждат, макар и с половин уста. Уволнени няма. Предприемат се само действия за подобряване образа на България. До края Живков смята, че Възродителният процес е неговата историческа мисия. Казва, че въпреки изолацията и осъждането от целия останал свят, ако този процес се осъществи, това ще е неговият исторически принос за историята на България.
– Какво е било мнението и отношението на Първия към Александър Лилов, Андрей Луканов и Петър Младенов – поколението, което го свали от власт?
– Трябва да отделим Лилов от тази компания. Живков отстранява Лилов от ръководството през 83-та година, но с изключително топло чувство. Живков дава оценки за Александър Лилов, каквито не е давал за никой друг от приближените си. Казва, че той е изключителен ум, че Господ му е давал, давал… и не се е спрял. Мотивите на Първия да свали Лилов от поста на негов първи заместник и като член на Политбюро са, че той не се интересува от икономика. Но истинската причина е, че в негово лице Живков вижда голям и силен конкурент за властта. С Младенов и Луканов историята е съвсем друга. Двамата са съветски възпитаници за разлика от Живков и имат по-добри връзки и позиции пред съветските лидери. Младенов и особено Луканов са се държали лукаво спрямо Първия. Плетели са интриги срещу него пред съветското ръководство. Живков през цялото време ги е подозирал. Мнението на Живков за тях е, че са кариеристи и подмазвачи.
– За прословутото чувство за хумор на Тато какво ще кажете?
– Всички сме чували неговите бисери. Изказванията му от типа – ^полупроводници и цели проводници^ не са направени от глупост, това са шеги. Но най-запомнящата шега е по време на една реч пред негови съратници през 1978 г. Когато обсъждат, че трябва да се въведе мандат, Първият казва: ^В рода ми има само дълголетници. И аз мисля да изкарам още два мандата – напълно ми е достатъчно. До 2006-та година мисля да управлявам, след което да се оттегля, другари! Какво да се прави – политиката иска жертви^. Това, естествено, е шега. Ако беше доживял, през 2006-та година той щеше да е на 95 години. Но тази шега е и една блестяща гавра с всички от обкръжението му, които напират да вземат властта.
– А в личен план имал ли е приятели?
– Да. Няколко интелектуалци като писателя Георги Джагаров, Божидар Божилов…, на които искрено се доверява. Макар че Георги Джагаров след това написа много лоши неща за Тодор Живков. Но Живков докрая се изказва много ласкаво за тях. Така че поне той е гледал на тях като на приятели.
– Как е гледал Живков на властта?
– За него е била ценна властта сама по себе си, не толкова заради материалните облаги. Иначе като човек той е живял изключително скромно. Някои от неговите помощници са ми разказвали как ги е предупреждавал. Като отидат на някой банкет, той им казвал: ^Момчета, не сядайте на моята маса, защото ще си останете гладни.^ Неговата представа за добра храна е била много скромна – сирене, баница, кисело мляко… Харесвал е предимно народни гозби и не е вкусвал изискани ястия като черен хайвер и прочие. Това е свързано със селския му произход.
– А други пороци освен властолюбието, имал ли е?
– Всеки властник има желанието да умножава своята власт. Не е имал склонност нито към пиенето, нито към пушенето. И жените не са му били чак такъв порок, какъвто някои се опитват да изкарат.
– Колко жени е имал през живота си?
– Той действително е обичал да има хубави жени в ръководството – Ванча Дойчева в Централния комитет, Цветана Манева също в Централния комитет. Специално за Ванча Дойчева се говори упорито че е имала дълга интимна връзка с Живков. Имал е извънбрачни залитания, но като цяло е държал много на семейството си. Може да се съди по уважителното му отношение към жените в неговото семейство – майка му, съпругата му Мара Малеева, дъщеря му Людмила… Имал е любовни забежки, но те не са били много. В това отношение е бил най-обикновен селски човек, който държи на патриархалните семейни ценности.
– По любов ли се жени за съпругата си Мара Малеева?
– Да. Той също не е бил хубавец, но визията пък на Мара Малеева я оставям без коментар. Ала трябва да се има предвид, че когато се запознават и се вземат, тя е студентка по медицина. После става лекарка. Произхожда от много интелигентно пловдивско семейство. Той до края на живота й се отнася към нея с изключително уважение. Така че явно става въпрос за истинска любов. Запознават се във връзка с подготовката на интербригадиското въстание. И двамата са комунистически активисти. Той има страшно уважение към нея. И въобще Живков храни голямо уважение към интелекта, въпреки че самият той не е блестял с голяма ерудиция. Самият той не е имал претенции да е интелектуалец, но е обичал да се обгражда с такива хора не само в политическия, но и в частния си живот.
– Вярно ли е, че преди да подхване политическа кариера, Тодор Живков е работел като сервитьор?
– След като завършва основно училище, родителите му – бедно простовато семейство решават да го изпратят да работи. Пращат го като общ работник в една тухларна. Обаче трудът му се вижда много тежък и той напуска. Скарва се с чорбаджията и напуска тухларната. Връща се и моли родителите си да го пратят да учи в гимназия. После като идва в София, за да се издържа, докато учи, поработва тук-таме. Пробва като общ работник по строежите, но пак му се вижда много тежък трудът. Затова се хваща като сервитьор в един вегетариански ресторант, където изкарва цели три години.
– Проф. Балкански е изследвал произхода на Живков и твърди, че той е потомък на влашки цигани по майчина линия. Вярно ли е?
– Чувала съм тази теза. Има и друга една теза, която го свързва в пряка потомствена линия с Фердинанд. Не съм специалист в тази област и не мога да твърдя с категоричност. Възможно е да е потомък и на влашки цигани. Но какво от това. През българските земи са минали толкова народи и всеки от тях си е оставил тук семката – генетичния материал. Смесица сме от много народи. Но по външния му вид, поведението и начина на живот на Живков по нищо не личи, че е потомък на цигани. Той е твърде организиран, целенасочен, пресметлив в действията си – нещо което е в противовес с циганския манталитет.
– Много митове има покрай отношенията на Живков и зет му Иван Славков. Как определяте вие отношенията между двамата?
– Иван Славков е избор на Людмила Живкова. Тодор Живков не го е одобрявал особено. Защото Иван Славков е бохем – той е пълна противоположност на самия него и дъщеря му. Живков е бил подозрителен към своя зет. Двамата не си допадат. Начина им на мислене, действие и говорене е съвършено различен. Личното ми мнение е, че Славков е по-скоро грешка на Людмила Живкова. Че е направила погрешен избор на съпруг. Людмила е била привлечена от външния му вид- той е хубавец, бонвиван…Пълна противоположност на бащиния и семейния модел, в който тя е отраснала. Тя е сухарка и по правило е привлечена от своята противоположност.
– А Иван Славков уважавал ли е Людмила Живкова?
– Разбира се. Смеел ли е да не я уважава?!!

Едно интервю на Илиян АТАНАСОВ

Коментари

коментари