Пет неща, които бих направил в Бюджет 27, ако бях Министър на финансите.

(1) Интелигентна, а не шокова фискална консолидация. Официалните данни на МФ към края на август доказаха това, което обяснявах отдавна, дефицитът е едва 2,4% от БВП към края на август и няма как да стане 5,7% за оставащите 4 месеца. Това ни дава спокойствие да завършим 2026 г. с реален дефицит ок. 4,2%. Върху тази база в Бюджет 2027 бих наложил умерена консолидация от ок. 0,7 пр. п. Без нито един удар върху хората, само чрез затягане на събираемостта на данъците (вкл. по линия на инфлацията), България ще демонстрира пред ЕК зряло фискално свиване от 5,7% до 3,5% дефицит само за няколко месеца.

(2) Слагам край на порочната практика инвестиционната програма да се раздува, за да служи като счетоводен буфер. От години капиталовите разходи не се изпълняват, което убива очаквания ефект върху икономиката. Бих оставил единствено онези общински и държавни проекти, които имат реална, документално доказана готовност за физическа реализация в рамките на следващите 12 месеца. Всичко останало отпада за следващ период. Така фокусираме по-малко, но реално работещи средства, вдигаме драстично общия инвестиционен мултипликатор и за първи път получаваме кристално ясна картина за истинските размери на държавното участие в стопанските процеси.

(3) Край на раздаването „на калпак“ на пари. Бих увеличил общия фонд „Разходи за персонал“ с 10%, огледално на ръста на СРЗ в частния сектор. В мащабите на бюджета това възлиза на едва 1% от БВП (или 2,5% от всички разходи) – напълно приемлива сума, която не застрашава салдото. Но за да не отидат тези пари за заплати на началниците, МС ще приеме задължителни Указания за разпределение надолу. Повишението ще се обвърже с атестации на служителите и ще отиде таргетирано там, където има най-голям срив на покупателната способност. Така налагаме контрол над шефовете на агенции и гарантираме, че публичният ресурс стига до хората на терен.

 

(4) МРЗ в размер на 690 евро (ръст от около 11%). Статистическите данни у нас показват, че когато МРЗ расте, заетостта се вдига, сивият сектор се свива, а задвиженото потребление ускорява кръгооборота в икономиката, особено на малкия и среден бизнес. Като справедлива компенсация за повишените осигуровки на бизнеса, повече данъчни облекчения за малките и средните предприятия. Облекчение обаче получават само фирмите, които реинвестират печалбата си веднага тук, в България, вместо да я държат като статични пари в банкови сметки.

(5) За да защитя приходната част на бюджета на ДОО и да намаля трансферите от републиканската хазна, бих вдигнал Максималния осигурителен доход в пълна реципрочност и същия темп, с който расте Средният осигурителен доход. По този начин спираме ежегодната увеличаваща се регресия на системата и освобождаваме ресурс за целеви политики. Този ресурс бих насочил директно към увеличение на втората година майчинство – мярка с миниатюрен разход за бюджета, но с мощен психологически ефект за българските семейства. Премахваме кухите фиксирани суми и обвързваме втората година със средния осигурителен доход на майката преди раждането, определяйки го на справедливия марж от 55% – 60% (при 90% за първата година).

И накрая, бих спрял да говоря за Апокалипсис и просто бих си свършил работата прагматично, но и с мисъл за хората.