Не гледам Бг телевизия, щото не мога да я изтрая повече от 2 минути. Ако искате да ме накажете, няма смисъл да ме връзвате и дърпате с клещи ноктите или зъбите като по филмите, просто ме затворете за 5 минути с телевизор, на който да ми пуснете студио или сутрешен блок на НТ или БТВ. Сам ще скоча.

Но благодарение на приятели катo Pavel Pavlov попадам на съвършени бисери. Като от скечове на Бени Хил извадени.

Та аз не знам как подбират в тези телевизии водещи, ама по интелектуално ниво бих ги сложил малко над цукалото и малко под отварачка за компоти.

Лора Крумова настоява, че САЩ и петрол са конспиративни теории, и че наркотрафикът е основната причина за кризата във Венецуела. Също така се подигра с фамилията „Мадуро“. Кой за какво си мисли, нали. Явно Лорчето като я гледам отдавна не е виждала „Мадуро“ и това за съжаление излиза на повърхността от неособено дълбоките коридори на съзнанието й по работно време.

 

Интересно ми е как закарва наркотиците Мадуро. Пали лодката, прекосява необозпокояван Карибите, където има десетки американски бази, и се стоварва победоносно на американски бряг. Имат петрол повече отколкото може да мечтаят, но ще търгуват с кока, 98% от която се произвежда от страни с приятелски на Тръмп правителства.

Нещо не ми се връзва, Лорче, ама дай да ти задам няколко въпроса. Лорче, ти какво знаеш за Венецуела? Можеш ли да изброиш три града без Гугъл оттам? Знаеш ли й историята и кой е управлявал страната преди Чавес и Мадуро, а олигарсите им къде избягаха? Кои компании ще получат концесии сега? Население, икономика, нещо поне? Не, нали?

И ако не знаеш нищо за Венецуела (което е повече от очевадно), какво правиш в студиото? Четеш като зомби безсмислените въпроси, спуснати отгоре?

Получаваш вероятно петцифрена заплата, толкова ли е трудно да си седнеш на голямото дупе и да прочетеш нещо, за да задаваш по-адекватни въпроси, а не да правиш коментари тип „махленската клюкарка“ в блока, чула- недочула от коридорите набързо какво да каже.

Необходим е само един час да се подготвиш, да прочетеш нещо. Аз мога да го правя, макар и да не съм журналист или водещ. Всеки взет от улицата може да го направи. Спести по 10-20 минути от масажите с жожоба, гримирането с корейска козметика, седянките в лъскави арт-кафета с елитите и скъпите коктейл-партита, и прочети нещо по темата.

Като история, география, етноси, залежи, предишни конфликти, причини за тях, особености и т.н. Щото това ти е работата.

А не да си стовариш голямото дупе на стол и да ръсиш опорки и спуснати твърдения. И да изглеждаш като мигащ повреден светофар.

И журналистиката до това ли се е свела? До грим и фасони, до шаблонни въпроси и четене на сценарий. До глуповато клепане на мигли.

Отчайваща работа. И това съм всички журналисти така.

Daher Farid Daher Lammoth