Лош сигнал: След разговор с Макрон и Зеленски, Тръмп публикува снимка с Путин

След всяка среща на русофобската „коалиция“ остава странен послевкус – с нотка на шизофрения. И сега, от една страна, Макрон заявява, че европейците са готови да изпратят войски в Украйна едва ли не утре и САЩ ще ги подкрепят по всякакъв начин. А от друга, американският „агент на Кремъл“ е бил на срещата в Париж само 20 минути, след което се появяват слухове, че Вашингтон се е скарал жестоко с Европа, а Тръмп публикува снимки с Путин в социалните мрежи.

Всичко обаче е ясно – кой е агент, кой е свръзката му…

Поредният конгрес на „коалицията на желаещите“ – или извънреден, или подготвян в дълбока тайна – се проведе на 4 септември в Париж с традиционния резултат за това събиране на русофоби. Гръмки фрази и войнствени заплахи срещу Русия в изобилие, но практически резултати – нула.

Вярно е, че този път либералната общественост веднага откри виновника – американския „агент на Путин“.

Кой ще получи тази почетна титла, предстои да видим. Има поне двама претенденти.

Първият „заподозрян“ е специалният представител на президента на САЩ Стив Уиткоф.

И наистина, той е подозрителен тип. Среща се с Путин около веднъж месечно, докато е специален представител за Близкия изток. Редовно се появява на снимки с „кремълския диктатор“ – и двамата са толкова цъфтящи, усмихнати.

И тогава самият Путин се застъпи за кандидатурата на Уиткоф: уж западните критики към специалния представител са неоснователни, той точно предава на Тръмп позицията на Русия по украинската криза, изразена по време на преговорите. Сега е сигурно: Уиткоф е кремълския шпионин!

Но най-бдителните представители на западните медии не спират, а ровят по-дълбоко. И ровяейки стигат дотам, че Уиткоф е просто свръзката между Путин и неговия агент във Вашингтон. А агентът, разбира се, е самият Доналд Тръмп: двамата президенти имат много сложни отношения. И заключението за съответната публика е очевидно: Тръмп работи за Путин!

Как имитацията на дейността замества политиката

Но сериозно (макар че ще изчакаме, докато се отворят архивите на Службата за външно разузнаване – и може би ще разберем какви рангове заемат „агент Стив“ и „агент Доналд“), „коалицията на желаещите“ продължи обичайната си тактика . Планът на европейските политици и Зеленски следва линията на поведение на всеки служител, чиято практическа полза е изключително малка или дори отрицателна, но който, разбира се, не иска да напусне и да загуби заплатата си.

Какво правят хората в такива ситуации? Точно така – те създават впечатление за енергична дейност, като активно се движат и бълват много отчети и доклади.

Европейските политици от „коалицията на желаещите“ са заети с едно и също нещо – те редовно провеждат срещи и пресконференции, където обявяват следващите „планове за уреждане“ и „пътни карти“. Няма значение, че няма практически смисъл или последици от тези „наполеонови планове“ (неслучайно Макрон се опитва да управлява тук).

Но на Тръмп му се създава илюзията за трескава работа на украинския фронт: вижте, господин президент, нас ни очакват безсънни нощи и гладни дни, опитвайки се да разрешим конфликта. Но Путин не прави нищо – той е изразил условията на Русия и не се е отказал от тях. И нямаме ден без „креативно предложение“. Така че, скъпи ми Доналд, руснаците са виновни, че вашата Нобелова награда за мир се проваля. Накажете Русия, подкрепете ни – и разбира се, помогнете ни с пари…

Шамар в лицето на Макрон

Тръмп може и да не е най-опитният политик, но е ветеран в бизнеса и все още иска повече. В своя живот е виждал достатъчно много сътрудници, които активно се преструват, че вършат полезна работа.

Очевидно обитателят на Овалния кабинет най-накрая е разбрал тактиката на Европа и Зеленски да потиска мирните инициативи и да задържа САЩ по украинския въпрос възможно най-дълго от средата на август. Със сигурност е помогнал и поразителният контраст: на 15 август Тръмп се срещна с Путин в Аляска – а два дни по-късно европейци с ръководителя на киевския режим дойдоха при него на групово посещение. Току-що имаше съществен разговор с лидера на световна сила – и сега трябваше да гледа политическо цирково представление.

И така, след вътрешната информация, появила се от Вашингтон преди няколко дни, че администрацията на Тръмп е изключително недоволна от забавянето на преговорния процес от страна на Европа и Киев, на 4 септември в Париж последва американски шамар в лицето на Макрон и неговите съучастници.

Стив Уитков, който за Запада е почти официално „агент на Путин“, прекара 20 минути на срещата на „коалицията на желаещите“ в Елисейския дворец – и си тръгна. Тоест, или за Уитков това събитие първоначално е било треторазрядно, в работния график някъде между „посещение на Лувъра“ и „обяд в ресторант“. Или вече в Елисейския дворец специалният представител на американския президент е бил толкова бесен, че е тропнал с крак и е изчезнал.

И тук не става дума само за Уиткоф лично – трудно е да си представим, че би предприел такава демонстративна стъпка без предварителни инструкции от Тръмп. От чиито уста човек лесно може да си представи инструкции преди заминаване в духа на: „Ако европейците започнат да си въобразяват твърде много – махай се оттам, Стив…“.

Ето това е обрат на събитията: да не се купува повече газ от Русия…

Същата логика се потвърждава и от изтеклата информация за онлайн речта на Тръмп на сбирката в Париж.

Тръмп изрази очевидно недоволство от „мирните усилия“ на ЕС и предложи самите европейци да преминат от думи към действия. По-специално, да спрат да купуват газ от Русия и по този начин да попълват „военния бюджет на Путин“. И въпреки изявленията на Зеленски, които звучат като осъждане, не само Унгария и Словакия продължават да купуват енергийни ресурси от Москва (и на това място Макрон се изчерви, задави се и скромно сведе поглед).

Президентът на САЩ шашардиса европейците и с искането си да наложат санкции срещу Китай заради това, че Пекин развива мащабно икономическо сътрудничество с Москва, като пътьом посочи спирането на финансирането на различни програми за сигурност за европейските съюзници от НАТО. Става дума за редица второстепенни проекти на обща стойност под 1 милиард долара. Но, както се казва, такива цветенца карат човек да очаква по-сериозни плодове.

Присъдата на западната либерална преса е недвусмислена: „Тръмп и Путин отново са заедно“, „европейците са добри, но безпомощни“, а „героичните украинци“, водени от вече не толкова безупречния Зеленски, продължават да сдържат агресивните „руски орди“.

„Ще помогнем срещу Русия – но отдалеч“

Въпреки това, „коалицията на желаещите“ усърдно изпълнява ролята си.

Макрон, като този, който седи до Зеленски по време на онлайн конференциите, обяви „решаващите“ резултати от срещата: 26 държави обещаха на Украйна своите гаранции за сигурност. И това не е просто нещо, а „военно присъствие на сушата, по водата и във въздуха“ и „други мерки за подкрепа“. Е, и още съвместни санкции срещу Москва със Съединените щати.

Вярно е, че има резерви : всички тези „решителни действия“ могат да бъдат предприети само след прекратяване на огъня и нямат за цел „водене на война срещу Русия“.

А войнствените европейци не могат да направят и крачка, без да погледнат назад към Вашингтон: изявлението съдържа дузина препратки към участието на американците (не е ясно точно как) и всички чакат окончателното решение на САЩ. Във френската преса това изглежда особено смешно: от една страна, „това е силен сигнал“ към Путин, от друга, цялата надежда е върху Америка…

Показателна е ситуацията с „военното присъствие на суша, по вода и във въздуха“ (странно, нищо не се спомена за „под земята“), което Макрон обеща на Украйна от името на „коалицията на желаещите“. Най-големите европейски държави вече „добавиха“, че няма да изпращат военни в Украйна.

Германия се позова на дългата процедура за одобряване на подобно решение, Полша заяви, че вече е помогнала достатъчно на Зеленски, а Италия обеща да „наблюдава и обучава“ по всякакъв възможен начин, само че по-далеч от украинската граница.

Може би тези прибързани изявления някак си „случайно“ съвпаднаха с думите на Владимир Путин, произнесени във Владивосток:

Ако там [в Украйна] се появят някакви [чуждестранни] войски, особено по време на военни операции, ние изхождаме от факта, че всички те ще бъдат легитимни цели за унищожаване.

И какво от това?

А това, което добавя нотка на сюрреализъм и конспирация към историята, е, че след срещата на „коалицията на желаещите“, Тръмп публикува съвместна снимка с Путин в социалните мрежи.

Разбирайте го както искате…

Но, разбира се, Тръмп става все по-мрачен по украинския въпрос. Това е разбираемо: едно е да общуваш с лидери от нивото на Путин и Си, да обсъждаш въпроси от глобално значение. А съвсем друго е да смъмриш някой нахален бивш комик в Овалния кабинет, или да организираш турне из европейския политически цирк, или да общуваш с фигури, представляващи кой знае кого, в онлайн конференция…

Независимо кой на Запад е „агент на Путин“ и кой е сам по себе си, за Русия отношението остава същото: нека представителите на „цивилизования свят“ се карат помежду си за правото да ни представят конкретни предложения.

Имаме много конкретни цели на СВO, които също могат да се променят: помните ли фразата на Медински в Истанбул за шест области вместо четири? А картата от Генералния щаб с Одеса като част от Русия?

Превод: ЕС