В Холивуд обичат да разказват една история… Ако Хопкинс мълчи по време на четенето на сценария, ролята вече е негова. Ако започне да задава въпроси – сценарият най-вероятно няма да оцелее. Това, разбира се, е преувеличено. Но не твърде много.

Днес е рожденият ден на Антъни Хопкинс.

Той става световноизвестен след ролята си в култовия (без преувеличение) филм „Мълчанието на агнетата“. Тогава научава целия текст на Ханибал Лектър за две седмици.

И съвсем не защото е гений, а просто защото ненавижда импровизацията. Може би в това се крие тайната на цялата му кариера.

Хопкинс е уелсец. Роден е през 1937 г. в Порт Толбът (Уелс) – град, в който перспективите обикновено приключват в стоманодобивния завод. В училище е слаб ученик, затворен, чете трудно и не разбира защо изобщо са му нужни „всички тези хора наоколо“. По-късно ще го диагностицират с дислексия – през 40-те години за подобни неща просто не се е говорело.

Него (а и нас като зрители) спасяват две обстоятелства: музиката и театърът.

Хопкинс свири прекрасно на пиано и обмисля кариера на пианист.

Вместо това обаче постъпва в Кралския уелски колеж по музика и драма в Кардиф, а след това – в Кралската академия за драматично изкуство (RADA) в Лондон. Там е забелязан от Лорънс Оливие – един от тримата най-търсени британски актьори в средата на XX век (наред с Ралф Ричардсън и Джон Гилгуд).

Оливие кани младия Хопкинс в Националния театър, на практика определяйки го за свой наследник. Следва класическа британска история: театър – да, кино – не. Хопкинс е „твърде театрален“, „твърде студен“, „твърде странен“ за кинематографията.

В Америка се появява през 70-е години – не като звезда, а като надежден характерен актьор.

Играе президенти, лекари, злодеи на втори план. Уважават го, но не го боготворят. Чак до 1991 г.

Ханибал, който промени всичко

„Мълчанието на агнетата“ променя не само фундаменталния Хопкинс, но и самата идея за екранното зло.

В лентата той има едва 16 минути екранно време – и нито едно неочаквано движение. Без викове, без истерия, почти без мимика – истинско, смразяващо зло.

След този филм Холивуд разбира, че най-страшното нещо на екрана е мълчаливият контрол.

„Оскар“-ът идва неочаквано. А с него – и етикетът. Дълго време виждат Хопкинс само като Лектър. Той ненавижда това, но продължава да играе. Защото е професионалист.

Най-добрите роли според критиците

Критиците ценят Хопкинс не толкова за филмите на ужасите, колкото за късните му, „тихи“ роли:

• „Остатъкът от деня“ – образът на английски иконом, който прекарва живота си в имение, служейки безрезервно на господарите си. Докато не се появява тя…
• „Никсън“ – рядък пример, в който актьорът не копира политика, а изгражда ролята си чрез речите, костюмите и маниерите му.
• „Бащата“ – роля, за която Хопкинс получава втория си „Оскар“ на 83 години. Това е до болка трогателна история за деменцията, представена без грим, без излишна драма и сантименталност, но с истинска любов и приемане.

Любимите роли на публиката

Зрителите, разбира се, обичат един по-различен Хопкинс: неговите герои са Ханибал Лектър, Один в киновселената на Marvel, Алфред Хичкок, старият милиардер от „Западен свят“.

Всичко това е демонстрация на сила. Хопкинс умее да играе власт – тиха, без жестове, но осезаема.

Хопкинс не се подмазва.
Не води майсторски класове.
Не обича разговорите за някакъв „метод“. Той идва на снимачната площадка или на сцената, върши си работата и си тръгва.
На събития е учтив, но дистанциран.
Продуцентите знаят, че той не създава проблеми, а режисьорите са сигурни, че няма да спасява лош сценарий.

Друга рядкост е, че той не се нуждае от одобрение.

Във време, когато актьорите се състезават за внимание, Хопкинс спокойно публикува в Instagram видеа, в които свири на пиано, танцува или поздравява котката си.

Тайни, слухове, интриги

Той не крие алкохолизма си в миналото, но и не го романтизира.

Не обича да си спомня за разводите.

Почти не общува с дъщеря си – тема, за която в Холивуд предпочитат да мълчат.

Говори се, че пренаписва диалозите в главата си, но никога на хартия.

Говори се, че е плашещо спокоен.

Най-вероятно истината е някъде по средата.

На 31 декември Антъни Хопкинс навършва 87 години.

В Холивуд това е възраст, на която обикновено се прави равносметка.

Хопкинс не го прави. Той просто продължава да работи. И изглежда, че точно това е главната му тайна.

Материалът Лошият ученик и смразяващият гений: Как Антъни Хопкинс влезе в историята на киното за 16 минути е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари