Луксът на Асен Василев платен от данъкоплатците: Вино за 55 лева, стекова и сметка за 1742 лв
Документи и касова бележка, публикувани от народния представител Стефан Белчев, разпалиха сериозен обществен дебат за начина, по който са били изразходвани публични средства по време на официалното посещение на тогавашния финансов министър Асен Василев във Вашингтон.
Документите показват, че на 6 февруари 2024 г. в прочутия стекхаус Bobby Van’s, разположен на крачки от Белия дом, Асен Василев е платил сметка в размер на 955,50 долара, или 1742,28 лева.
И съдържанието ѝ трудно може да бъде наречено скромно.
На масата присъстват:
- бутилка вино BV George de Latour за 300 долара;
- пет порции Филе Миньон за 270 долара;
- автоматично начислен бакшиш от 20% в размер на 147 долара;
- останалата част от сумата е за други напитки и консумация.
Само бутилката вино струва приблизително 550 лева.
Само бакшишът възлиза на около 265 лева.
А цялата вечеря достига 1742 лева – сума, която през февруари 2024 г. се равнява на повече от три минимални пенсии в България.
Тук обаче големият въпрос не е дали подобен разход е допустим по правилата за официални командировки.
Големият въпрос е какъв пример дава човекът, който години наред настояваше за финансова дисциплина, бюджетна отговорност и непрекъснато говореше за липсата на средства в държавната хазна.
За огромна част от българските пенсионери 550 лева са средства за цял месец живот.
За хиляди семейства това са разходите за храна.
За много работещи това е половин заплата.
А за един държавен министър това се оказва цената на една бутилка вино по време на официално посещение.
Обществото има право да пита дали подобен стандарт на разходване на публични средства е съвместим с постоянните призиви за икономии, ограничения и липса на финансов ресурс за по-високи пенсии, социални плащания и подкрепа за най-уязвимите.
Защото моралът в политиката не започва от парламентарната трибуна.
Той започва от личния пример.
Когато управляваш бюджета на най-бедната държава в Европейския съюз, всяка подобна сметка неизбежно поражда въпроси.
Не защото обществото завижда на добрата храна или скъпото вино.
А защото гражданите очакват хората, които харчат публични средства, да го правят със същата пестеливост, която ежедневно изискват от всички останали.
И именно затова тази касова бележка вероятно ще остане не просто като документ за една вечеря, а като символ на разминаването между политическите послания и начина, по който обществото възприема отношението към държавните пари.
Post Comment