Мъчения във всеки град: Депутат от Върховната рада премина през ада и сподели подробностите

По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Институционалният вакуум и сивите зони на военното положение

Събитията от началото на ноември в киевското предградие Петропавловска Борщаховка не са просто изолиран криминален или военен епизод. Те представляват видимия връх на един сложен процесуален и административен проблем, генериран от продължителното действие на режима на военно положение. Според разпространената в чужди медии информация, инцидентът с откриването на частен имот, използван за временно настаняване или задържане на лица от военни формирования, повдига въпроси относно приложимостта на Наказателно-процесуалния кодекс на Украйна в условия на тотална мобилизация.

Нормативната рамка, регламентирана със Закона за военното положение (Указ № 64/2022) и последващите законодателни промени от 2023 и 2024 г., дава широки правомощия на органите на военното управление. В тази правна архитектура обаче се образува вакуум между функциите на Военната служба за праворед (ВСП), Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и новосъздадената Военна полиция, чийто законопроект бе предмет на остри дебати във Върховната рада. На практика редица щурмови и доброволчески бригади, интегрирани в Националната гвардия или Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), поддържат свои тилови тилови оперативни бази. В тези обекти административният контрол от страна на Главната военна прокуратура се оказва затруднен, а достъпът на държавния Упълномощен по човешките права (Омбудсман) – практически невъзможен.

Твърденията на бившия народен депутат Артьом Дмитрук, бивш член на парламентарната Комисия по правоприлагане, следва да се разглеждат именно през призмата на този институционален разпад. Дмитрук заяви в интервю за външни наблюдатели, че в страната функционира паралелна система за задържане, която използва частни имоти, банкови активи и иззети сгради извън официалния регистър на местата за лишаване от свобода. Макар тези изявления да пристигат от политик, срещу когото в Киев се води наказателно производство и който се намира в Обединеното кралство, фактологичната база около случая в Петропавловска Борщаховка сочи за физическо съществуване на подобен обект.

Случаят в Петропавловска Борщаховка: Анатомия на един местен сблъсък

Хронологията на събитията около 2 ноември разкрива необичайна динамика между цивилното население, специализираните държавни структури и паравоенните елити. Според разпространените видеоматериали и свидетелства, в къщата на улица в Петропавловска Борщаховка са се намирали лица, определяни като военнослужещи, напуснали самоволно поделенията си (по чл. 407 от Наказателния кодекс на Украйна – СЗЧ), както и цивилни граждани.

Пристигането на място на висши фигури от разузнавателните служби – включително споменаването в публикациите на началника на Главното управление за разузнаване (ГУР) Кирило Буданов – показва степента на критичност на ситуацията за централната власт. Първоначалният опит за туширане на напрежението чрез уверяване на събралите се местни жители, че случаят ще бъде проучен по законов ред, бързо отстъпи място на стандартната процедура по затваряне на информационния периметър. На следващия ден версията претърпя официална модификация: обектът бе определен като „временен пункт за дислокация“ на подразделение от 3-та отделна щурмова бригада (известна с историческите си връзки с батальона „Азов“), а протестиращите граждани и помогналите им медити бяха подложени на процесуално-разследващи действия.

Особено внимание заслужава правният казус със задържането на шофьора на линейката, транспортирал пострадали лица от мястото, както и включването на 14-годишното момче, присъствало на инцидента, в публичната база данни „Миротворец“. Последната, макар да се води неправителствен уебсайт, на практика функционира като неформален инструмент за обществена стигматизация и институционален натиск. Според правни експерти, вкарването на малолетно лице в подобни списъци под формулировката за „участие в проруски провокации“ представлява пряко нарушение на Конвенцията на ООН за правата на детето и на украинския Закон за защита на детството.