Как е правилно да се казва – загинали на пътя или убити на пътя?

Как е правилно да се казва – загинали на пътя или убити на пътя?

Двете понятия означават съвсем различни неща, като общото е това, че и в двата случая става

въпрос за хора, починали неочаквано и не в резултат на болест, а на тежко събитие на пътя.

Разликата е в това, как се е случило това и кой е отговорен!

Разграничаването между загинали и убити на пътя е в основата на промените в

законодателството и прилагането му, за които настоява сдружение „Ангели на пътя“. Тези

промени няма да върнат нашите деца и близки хора от гробовете им, но ще предотвратят там

преждевременно да се озоват още много невинни хора. Те не са наши приумици, а са практика в

страните, в които има в пъти по-малко убити и ранени на пътя.

Загиналите са тези, които са предизвикали или попаднали в ПТП поради случайни обстоятелства,

които не зависят от тях и за които нямат вина – дефект на пътната инфраструктура, внезапно

променени климатични условия, човек или животно на пътя, заслепяване от отсрещна кола или

удар от задна кола, рязко настъпил здравословен проблем като инфаркт, и други. В резултат на

това е настъпила тяхната смърт и/ли смъртта на други хора. Никой не обвинява такива водачи,

защото те не са могли да предвидят и предотвратят случилото се и всеки може да е на тяхно

място. Изрично уточняваме това всеки път, когато говорим и пишем по темата, за да бъдат

спокойни нормалните шофьори, че никой не очаква да поемат отговорност за случайни пътни

инциденти.

Убитите са тези, които са пострадали смъртоносно заради доброволни и съзнателно предприети

действия на шофьори, които са се качили в автомобилите си пияни и/ли дрогирани и/ли без

книжка и/ли нарочно натискат педала на газта много над разрешения максимум. Понякога

всичко накуп. Българският съд ги нарича дейци и извършители, а те са предизвестени убийци,

при които е било само въпрос на време кога ще убият, a не дали ще убият. „Деец“ или

„извършител“ или „убиец“ би бил човек, който има законно притежаван пистолет, заредил го е,

върти си го на пръста и се разхожда по някоя пешеходна зона, докато гръмне и убие някой?

Защо съдебната власт в България нарича такива изверги „деец“ или „извършител“, а не „убиец“?

На среща със зам.-министъра на правосъдието Георги Николов през февруари 2024 му зададохме

този въпрос. С нас беше Николина Петкова, майка на убития Филип Арсов от София. Той беше

само на 14 години, когато, на 02.09.2023 беше размазан в центъра на София, пред десетки

свидетели. Убиецът му е пътен рецидивист, с 2,2 промила алкохол, със скорост, почти три пъти

превишаваща допустимата. Попитахме го може ли да нарече поне такъв шофьор „убиец“, на фона

на всички неоспорими факти? Каза, че не може, защото съдът не се бил произнесъл, но на съда в

България често му трябват години, преди да се произнесе. Дори и когато го направи, българската

политическа и правосъдна система отново не нарича тези хора убийци, а те са точно такива.

Убиецът на Ферарио Спасов има над 60 фрапиращи нарушения само за половин година. Не е ясно

защо премълчаха общия им брой за всички години, откакто шофира. Сигурно защото са стотици!

Убиецът на 17-годишния Ангел Морунов от Любимец има десетки нарушения преди да го убие и

още десетки след това!

1Подобни примери не само не са изключения, а са правило – повечето пътни убийци са пътни

рецидивисти в продължение на месеци и години преди това! За нарушения, за които в други

държави щяха да са санкционирани с огромни глоби, с конфискация на автомобил или да бъдат

в затвора! И нямаше да се стигне дотам, да убият нашите деца и близки!

Докато не започнем да наричаме нещата с истинските им имена, промяна няма да има! И още

много невинни хора ще станат жертва на превзетата от лобизъм законодателна власт, на

корумираната изпълнителна власт и на покварената до краен предел съдебна власт, която е

адвокат и съучастник на пътните рецидивисти и убийци в България!

2Г-жо Върбанова, какво ще се случи, ако идеята 17-годишни да получават книжки се превърне

в реалност? Не е ли твърде рано 16-годишни да започват шофьорския курс и какви опасности

крие това?

За съжаление, това не е просто идея, а е част от проект за изменение и допълнение на Закона за

движението по пътищата, който вече е приет от Министерския съвет. Предстои гласуването му от

Народното събрание. Ако това се случи, резултатите ще са логични и твърде трагични – още

повече ранени, загинали и убити българи, предимно млади хора!

Това предложение не е случайно хрумване на българските власти, които добре знаят до какво ще

доведе, а е пореден пример за жалък слугинаж на нашите политици, които поставят личните си

кариеристични и финансови интереси пред тези на българския народ!

Какво всъщност се крие зад него? На 01.03.2023, Европейската Комисия публикува документа

„Предложения за шофьорските книжки и трансграничното прилагане на пътните правила“

https://transport.ec.europa.eu/news-events/news/european-commission-proposes-updated-

requirements-driving-licences-and-better-cross-border-2023-03-01_en

В него се съдържат различни предложения, повечето от които нямат пряка връзка със сигурността

и пътния травматизъм – за осъвременяване на правилата за придобиване на шофьорска книжка,

въвеждането на електронен документ, който да важи във всички страни членки, уеднаквяване на

предписанията в различните държави и други.

Между тях обаче се вмъква и това, което ще обрече хиляди млади хора на континента на

травматизъм и смърт – възможността във всички държави децата да започнат да се учат да

шофират и да получават документ за правоспособност още на 17 години.

Противно на всякаква логика, предлагащите имат наглостта да заявят, че смисъла е „да се

увеличи сигурността по европейските пътища“, което лакейските ни национални медии повтарят

като папагали. Но българските пътища не са европейски пътища. Българските закони не са

европейски закони. Българската полиция не е европейска полиция. А българското

правораздаване не е европейско правораздаване!

Повечето, които говорят по темата, едва ли са си дали труда да прочетат мненията на

професионални организации, специалисти и техни колеги от различни държави, които са

категорично против и които заявяват, че това е лобистко решение и ще доведе до крайно

негативни последици!

В няколко европейски държави това намаляване на възрастта вече е факт, за съжаление. Става

въпрос за Германия, Австрия, Холандия, Унгария, Ирландия, а от началото на тази година, и

Франция. Да обърнем, обаче, внимание на това, колко са убитите на милион в тези държави – 33

в Германия, 39 в Австрия, 30 в Холандия, 55 в Унгария, 48 във Франция. В България са 82.

Във всички тези държави законите са толкова стриктни, глобите толкова високи, а наказанията

толкова тежки и неизбежни, че дисциплината по пътищата им е несравнима с анархията в

България! Няма и такава корумпирана полиция и съдебна система, които да дават увереност на

пътните рецидивисти и убийци, че, каквото и да направят, ще се отърват!

3В Германия например, от 2017 година вече се предвижда и доживотен затвор за причинена смърт

на пътя заради дрифтене и се счита, че това е убийство с умисъл, а не непредумишлено деяние!

В Дания, Австрия, Гърция и други, автомобили вече се отнемат и заради висока скорост, а ние

още спорим дали трябва да се отмени отнемането им за наркотици и алкохол! При положение,

че колите на такива хора са потенциални оръжия за убиване! В Холандия пък придружителите на

младите шофьори официално трябва са регистрирани като такива. Примери за това, как в другите

европейски държави се налагат ефективни мерки за контрол и санкции, които водят до

дисциплина и отговорност на пътя, има много!

Съвсем различна е ситуацията в България, където пътни рецидивисти с десетки и стотици

нарушения продължават спокойно да си шофират, докато убият! А дори след като убият, биват

наградени или с условна присъда или с краткотраен престой в затворническо общежитие, където

през деня са свободни, а накрая ги освобождават предсрочно за добро поведение!

На този фон, обяснението на българските власти, че щяло да има придружител на младите

шофьори и това да осигури тяхната безопасност, както и на другите участници в движението, е

лъжливо и цинично, защото предварително знаем, че няма кой да осъществява контрол дали

това ще се спазва! Освен това, придружителят няма педали като учебните коли и по никакъв

начин не би могъл да предотврати опасна ситуация.

Каква тогава е истинската причина зад това пагубно предложение?

Както винаги, когато нещо противоречи на логиката и е опасно за хората, но се налага агресивно,

става въпрос за лобизъм и пари. През 2022 недостигът на професионални шофьори в Европа е

600 000, като се очаква да достигне 2 000 000 до 2026. Щетите са за милиарди, а идеята е младите

хора из Европа да започват обучение на 17 и на 18 вече да могат да карат тирове и автобуси.

Според Федерацията на европейските транспортни работници обаче, както и на много други

организации, причината да липсват достатъчно шофьори не е в сегашните възрастови изисквания

и липсата на желаещи, а в лошите условия за работа и ниското заплащане. Категоричната им

позиция е, че, ако това предложение се приеме, това не само няма да подобри европейската

пътна безопасност, а сериозно ще я влоши!

https://www.etf-europe.org/lowering-minimum-driving-age-wont-solve-professional-driver-shortage-

only-improving-working-conditions-will/

Друга причина за тази промяна, изтъквана от западни журналисти, е във влошаващите се

показатели на немската автомобилна индустрия, която по този начин получава подкрепа от

немското ръководство на Европейската Комисия. Ако решението влезе в сила, моментално се

създава нов пазар от около 8 000 000 нови шофьори, колкото са младежите в тази възраст в съюза

днес. Което пък, от своя страна, е в пълно противоречие с намеренията за намаляване броя на

автомобилите заради псевдо загрижеността за природата.

На този фон, допълнителните човешки съдби в България, които ще бъдат съсипани, нямат

никакво значение нито за висшите чиновници в Брюксел, нито за техните послушни изпълнители

у нас! Статистика в момента е категорична – един от четири начинаещи млади шофьори в

България прави катастрофа през първите две години след придобиването на книжка.

4https://telegraph.bg/krimi/novini/vseki-chetvyrti-mladok-se-blyska-dzhigiti-do-25-g.-ubiha-100-na-

pytia-esperti-iskat-zabrana-za-nachinaeshtite-da-karat-noshtem-i-bez-moshtni-koli-414506

Ако това предложение бъде гласувано, оттук нататък явно само ще подобряваме собствения си

негативен рекорд. А смъртта на всеки тийнейджър на 17 или на всяка жертва, убита от него, ще

тежи на съвестта на тези, които са предложили и гласували тази поправка!

5От „Ангели на пътя“ съобщавате, че за 20 години у нас над 20 000 са загубили живота си във

войната по пътищата, а над 220 000 са ранени или трайно инвалидизирани, какво правят

властите, за да стопят тревожната статистика?

Семейството ми следи темата от 1999 година, когато брат ми и братовчед ми бяха убити от

надрусан шофьор. Нашият случай е един от редките, в които убиецът убива и себе си, като по този

начин поне ни бяха спестени дългогодишните унижения, на които са подложени родителите и

семействата на убитите деца и млади хора от страна на българската съдебна система. Унижения,

които досъсипват семействата на жертвите – някои родителите се разболяват тежко, други

умират скоропостижно, а братята и сестрите са белязани завинаги от детство и младежки години

в траур!

Майки от нашето сдружение правят опити за самоубийство, други спят на гробовете на децата

си, трети се лишават от всичко, за да направят хубави надгробни паметници на децата си. Това са

косвените жертви на всяко пътно убийство на дете или млад човек, за които никой в това

общество не говори и не го е грижа!

На този фон, вече десетилетия, българските власти, издържани от българските данъкоплатци,

само имитират загриженост и действия за подобряване на пътната безопасност, докато всъщност

правят точно обратното. Действията им доведоха до това, от средата на европейската класация

на убити по пътищата в началото на века, вече да сме първи! Имайки предвид демографските и

образователните тенденции, както и намаляването на възрастта за получаване на книжка,

предстои в бъдеще да подобряваме собствения си негативен рекорд!

Идеален пример за това, което (не) прави държавата, е един доклад, чието резюме беше

публикувано на 05.06.2024 на страницата на Министерството на Правосъдието във Фейсбук.

Казва се „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт“ и целта му е

да бъде използван като основа за бъдещи промени, които да направят пътищата ни по-сигурни,

а жертвите по-малко. Изготвен е от доц. Екатерина Салкова, която е ръководител на Института за

държавата и правото при БАН. И е престъпно некомпетентен!

Съдейки по информацията, дадена от министерството на правосъдието, както и от интервютата

на доц. Салкова за вестник „24 часа“ от 08.06.2024 и в предаването на Нова Телевизия „Пресечна

точка“ от 11.06.2024, е очевидно, че този доклад не съдържа нищо повече от данните и общите

приказки, които слушаме по темата през последните десетилетия. Понеже нямаме достъп до

пълния доклад, в отворено писмо до Министерството на правосъдието и лично до доц. Салкова

поставихме следните въпроси:

Каква е причината едва през 2024 да се публикуват резултатите от проучване, което обхваща

периода 2010-2021? Три години ли се анализират данни, касаещи огромния проблем с

пътнотранспортните произшествия, които са всяко трето престъпление в България?

Споменава се, че „общия брой на престъпленията по пътя намалява“. Отчетен ли е фактът, че

населението на България също намалява и през 2010 година е било 7 504 868, а през 2021 е 6

519 789? Т.е. с 985 079 по-малко.

6Нито в сводката на Министерството на правосъдието, нито в интервютата на доц. Салкова, се

споменава основния фактор за възникване на сериозни пътнотранспортни произшествия с тежко

ранени и загинали, предизвикани от човешко поведение – шофирането с висока скорост. Високата

скорост убива и като самостоятелен фактор и като следствие от употребата на алкохол и

наркотици. Точно заради високата скорост, голяма част от децата и младежите от нашето

сдружение, вместо да са при семействата и с приятелите си, гният в гробищата! Попитахме дали

този пропуск е умишлен или случаен? И в двата случая е скандален!

Неясно защо, пропуска се и друга причина за тежък травматизъм и смърт на пътя. Който е

очевиден за всички и за който никой не говори – този с говоренето, гледането и боравенето с

различни мобилни усторойства. Проблемът е толкова разпространен, че всеки шофьор го

забелязва ежедневно, след като този пред него не реагира на зелен светофар и така забавя

цялата колона от автомобили след него. Затрудненият трафик, обаче, не е най-важното. То е в

следните числа:

В Швеция, която е на дъното на класацията на ЕС по загинали и убити на пътя – всяка година около

10-20 човека умират вследствие на това.

В САЩ – всяка година около 2600 са загиналите и убитите и около 330 000 ранените.

В Холандия – всяка година около 600 души годишно са спасени от смърт и травми, заради това,

че там им абсолютна забрана за употреба на разсейващи устройства в колата.

https://road-safety.transport.ec.europa.eu/system/files/2021-07/ersosynthesis2018-cellphone-

summary.pdf

В България доц. Салкова прави специално проучване относно причините за пътната анархия и

големия брой жертви, но дори не споменава, че съществува и такава!

Имайки предвид масовото неспазване на правилата за движение и абсолютното неуважение към

институциите, отговорни за контрола им, очевидно е, че след като в гореизброените държави

цифрите са такива, в България те са още по-сериозни, т.е. няколко десетки загинали и убити и

стотици ранени всяка година!

Какво още не прави държавата – за 17 години в ЕС нито една българска институция, която има

отношение към пътния травматизъм и пътните убийства, не си е направила труда да направи

сравнителен анализ на пътното законодателство и правораздаване в останалите страни, за да се

види колко са неадекватни те в България! Разбира се, това не е случаен пропуск, а целенасочено

неглижиране!

Говорим за това на всяка наша среща и кръгла маса, както и във всяко писмено запитване или

становищe. В Правната Комисия на Народното Събрание, докато ротационен председател беше

Анна Александрова, в Министерския Съвет, когато Мария Габриел беше зам.-министър

председател, в Министерството на правосъдието, докато министър беше Атанас Славов, със

сегашния министър Мария Павлова. Както и с още десетки висши политици, председатели и

членове на различни държавни агенции, комисии и прочие структури, както и с неправителствени

организации, чиито представители са непрекъснато в национален ефир. Въпреки обещанията

им, тези елементарни данни все още не са налични!

Оказва се, че след толкова години приказки за ред, законност, европейски ценности, съдебни

реформи и прочие, очевидно българските властимащи не са заинтересовани от това по

7българските пътища да има ред и законност. А животът на българските деца и млади хора явно

не е сред европейските ценности! Лошото е, че не е и сред българските ценности!

Затова през март тази години изпратих запитване до посолствата на останалите 26 държави

членки на ЕС, в което разказах за престъпното бездействие на българските власти да осигурят

тази информация и ги помолих за съдействие. Получих отговори от около половината от тях, но

понеже повечето са във формата на линкове към големи бази данни, ми е трудно да я обработя.

Всички наши усилия се случват на фона на факта, че в България дори има и специално създадена

агенция, която има за цел подобряване на пътната среда и намаляване на броя на жертвите. Това

е Държавната Агенция „Безопасност на движението по пътищата“, създадена през 2019 под

натиск от Брюксел. Всеки, който познава дейността ѝ или е работил в нея ни е споделял, че е

абсолютно безсмислена.

И все пак, как се бори тя с тежката ситуация по българските пътища – организира заседания на

„Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението

по пътищата“, изготвя стратегии, рисува пешеходни пътеки, печата книжки, информационни

материали и други, които по никакъв начин не впечатляват и респектират пътните рецидивисти

и пътните убийци в България! По пък явно така ефективно се имитира работа от шефовете и

служителите ѝ и успешно се усвояват обществени български и европейски средства.

През май 2024 имахме среща с председателката на агенцията Малина Крумова, на която

попитахме защо нито тя, нито политиците, експертите и журналистите, които ежедневно

дефилират по националните екрани, не споменават огромния проблем с десетките хиляди

шофьори, които карат без книжки. Или другите хиляди с фалшиви книжки. Според нас,

вероятната причина за това е профила на повечето от тези шофьори и факта, че голяма част от тях

са неграмотни или малограмотни.

Бяхме шокирани да чуем, че според нея можело и необразовани да шофират, стига да научат

знаците! Как ще се обясни на нормалните граждани в това общество, че българските власти

съзнателно позволяват хиляди хора без базов образователен минимум да шофират между тях,

да ги раняват, инвалидизират и убиват? Как ще им се обясни, че докато те плащат за шофьорски

курсове, практукиват десетки часове и накрая полагат изпити, за да бъдат правоспособни водачи,

други просто ще се качват на автомобилите? Как ще очакваме едни да спазват правилата, на

които са научени в тези курсове, когато други никога няма да ги научат? Логично е, че с времето

все по-малко хора ще бъдат склонни да минават през школите, а все повече хора ще бъдат

изтребвани по улиците!

8Вярно ли е, че ако пострадал в ПТП лежи в болница след инцидента и почине на 31-я ден, то

смъртта не се зачита като предизвикана от катастрофа?

Ще започна по-отдалеч, за да стане ясно защо и как има нужда да се манипулират данните за

смъртността по българските пътища:

През 1999 година загиналите и убитите са 1047, а ранените са 9045.

През 2023 година загиналите и убитите са 521, а ранените са 9090.

Т.е., докато броя на загиналите и убитите уж е намалял точно наполовина, този на ранените е

константна величина!

Разбира се, на пръв поглед изглежда окуражително, че поне броя на загиналите и убитите е по-

малък. Само на пръв поглед обаче, защото трябва да имаме предвид няколко важни фактора –

населението през 1999 е било 8 211 000, сега е 6 618 000, т.е. намаляло е с 1 593 000 души.

Коланите на предните седалки станаха задължителни, автомобилите по-модерни и по-сигурни,

ремонтират се улици, монтират се нови мантинели и други елементи за сигурност на пътя, строят

се, макар и твърде бавно, нови участъци от стари магистрали, както и нови магистрали.

Въпреки това, имайки предвид, че все повече хора карат пияни или дрогирани, с превишена

скорост или без книжки, бяхме сигурни, че има начин, по който се манипулират данните на

загиналите и убитите. И се оказахме прави – в неофициални разговори стана ясно, че, незнайно

от коя година, ранените в ПТП, които умират в болница след 30-ия ден, не се регистрират като

убити в ПТП! Т.е., млад и здрав човек на 20 години е размазан от поредния пътен рецидивист,

някак си оцелява, агонизира 30 или повече дни в реанимацията на Пирогов или друга болница,

след това което умира и се води, че е починал от тежките диагнози, които е предизвикала

катастрофата, а не от самата нея!

На срещите, които организираме и на които ни канят, задаваме въпроса дали това е така и, ако е,

къде е нормативния документ, където това е описано. Засега официален отговор нямаме, само

устно разяснение от г-н Алекси Кесяков, бивш шеф на КАТ, който сега представлява Българска

Браншова Асоциация Пътна Безопасност.

Той е от любимите коментатори на всички национални телевизии по темата, където получава

едни и същи тривиални въпроси, на които с усмивка дава едни и същи тривиални отговори. Често

говори за кинетичаната енергия и нейната роля в пътния травматизъм, и други подобни теми, за

които на пияните, дрогираните и убийците без книжки и с фалшиви книжки, нито са чували, нито

им пука. Но пък не говори за правосъдната система и как тя, с действията и решенията си, вместо

да възпира следвщите убийци, поощрява да се появяват нови и нови такива!

Затова молим за съдействие вас, журналистите, да потърсите информация по този въпрос. След

като толкова българи биват избивани безнаказано в продължение на десетилетия, родителите и

близките им имаме право поне на това – да знаем под каква форма влизат те в черната

статистика!

В гореспоменатия доклад на доц. Салкова все пак има и истини, като констатацията, че „нараства

все повече броя на автотранспортните престъпления, които са свързани със шофиране след

употреба на алкохол и наркотици“. Ние, нормалните граждани, пешеходци и шофьори, виждаме

и коментираме този факт ежедневно и от години, а, докато пътуваме по пътища и магистрали, се

9молим някой от хилядите пияни и дрогирани, неозаптени от порочната съдебна система, да не

ни нацели!

Доц. Салкова обаче прави специално проучване с години, за да заяви официално този толкова

очевиден факт, да получи публична похвала от Министъра на правосъдието Мария Павлова за

отлично свършената работа, да обиколи националните медии и да има претенциите, че този

безполезен реферат може да послужи за конструктивни промени, които да осуетят следващите

жертви на пияните, дрогирани и наглите на пътя!

Фактът, че за 25 години, броя на ранените на пътя е същата величина, година след година, при

положение, че населението е намаляло с милион и половина и че масово се използват коланите

отпред, а колите са по-качествени, означава, че пътищата ни не стават по-сигурни от гледна точка

на шофьорите на тях, а още по-опасни!

Освен множеството убити, в България в последните 20 години са ранени около 220 000 човека,

което е повече от населението на Стара Загора! Това е абсолютна тема табу, макар че част от

ранените остават завинаги инвалиди. Друга част умират от нараняванията си много по-рано от

това, което им е било отредено. След години, прекарани в самота и болки. Трети губят работата,

семейството, смисъла да живеят. Защото живот във физическа агония не е живот, а съществуване.

В извратеното време, в което живеем, за правата на ранените и убитите заради съзнателно

виновно поведение на определен тип шофьори, както и за семействата им, осъдени на

доживотни страдания, никой не говори! Няма институции, които да са загрижени за психическото

здраве на ранените деца и младежи, някои от които инвалиди доживот. Няма психолози,

загрижени за състоянието и доживотната агония на родителите на убитите и родителите на

децата, които години наред се влачат от болница на болница. Няма фондации и асоциации, които

да получават грантове за проекти, свързани с този проблем, няма адвокати, които да сезират

европейски съдилища на нарушените им права, както го правят за българските затворници, уж

страдащи от лошите условия в затворите!

Но пък има психолози като доц. Велислава Донкина, според която трябва да се обърнем към

пияните шофьори с въпроса: „Какво се случва с Вас, за да карате пил?“. Спред нея „подобни

повтарящи се действия извършва човек, който не може да удържи страданието си. Той го

транслира към другите като причинява страдание и на тях. Това показва колко са самотни хората,

колко неустойчиви са връзките в семействата. Показва нуждата от методи в културния,

обществения, образователния живот, които да ни удържат, цивилизоват, за да се съобразяваме

с определени норми, да намираме по-творчески начини да се справяме със своите деструктивни

импулси.“ Разбира се, не е случайно, че госпожата работи в Нов Български Университет, който е

особено близък с Фондация „Америка за България“, които пък са особено близки със Съюза на

съдиите и други български правни организации в България, с Нова Телевизия, където тя е чест

гост. Тази медия, от своя страна, често действа като съучастник и адвокат на пътните престъпници,

като редовно кани специалисти, адвокати и други, които са част от проблема, а не част от

решението. Планираме да поискаме среща с доц. Донкина, за да я попитаме лично дали има

деца и, ако има, как би се чувствала, ако съдбата я направи съпричастна с трагедиите на

семействата в нашето сдружение, а тя е принудена да слуша, години наред, всевъзможните

10оправдания, които специалисти като нея си изсмукват от пръстите за пътните рецидивисти и

убийци?

11Непрекъснато сте в контакт с родители, загубили децата си, кои са случаите, които са оставили

траен белег в душата ви?

Твърде много са тези случаи, за съжаление. Този брутален и неочакван начин, по който деца и

млади хора биват отнемани от семействата си, прави човек чувствителен и към всички следващи

подобни случаи. В съзнанието ми са се запечатали тези, които са причинени от известни хора,

които е трябвало да бъдат пример с поведението си. Tакива, които са убили други известни хора.

Както и тези с повече жертви, защото, имайки предвид опустошителния ефект на един унищожен

млад живот върху семейството му, няколко унищожени млади живота съсипват десетки

останали!

През 2007 Максим Стависки убива едно момче и праща приятелката му Мануела Горсова във

вечна кома. Само 500 метра преди катастрофата, полицаи го спират, след като го виждат да

криволичи с висока скорост. И го пускат. Вероятно срещу пари. Тогава Мануела беше на 17, сега

е на 35 и е забравена от всички.

През 2011 в Симеоновград, пияният Данаил Георгиев, със 133 км/час на малка уличка, убива цели

6 тийнейджъри накуп! През 2014 великодушната българска правосъдна система му подарява 12

години присъда в затворническо общежитие, където е „примерен затворник“, през деня си е на

свобода и работи, жени се, създава дете и накрая, през 2019, го освобождават предсрочно! 5

години в общежитие за 6 унищожени живота!

https://www.marica.bg/region/haskovo/11-godini-sled-tragediq-na-patq-simeonovgrad-ne-moje-da-

prosti-za-cherniq-velikden

През 2013 година, на бул. Цариградско шосе в София, пияният таксиметров шофьор Михаил

Куртев, с над 100 км/час, се врязва в спирка на градския транспорти, на която чакат десетки. Убива

6-годишно момиченце и 26-годишна жена, като ранява още 10 човека! Убиецът е пътен

рецидивист с множество нарушения, наливал се на маса с компания малко преди катастрофата.

През 2014 българска правосъдна система му подарява и на него присъда от 9 години в

затворническо общежитие, откъдето излиза да работи, където продължава да пие. И той излиза

предсрочно, разбира се!

https://petel.bg/BLIZKI-NA-SANI–PRI-SMART-PIYANITE-SHOF%60ORI-DO-ZHIVOT-V-ZATVORA__46725

През 2020 Милен Цветков беше убит на Великден. Близките на убити до онзи момент деца и

млади хора наивно си помислихме, че това брутално убийство ще бъде повратната точка в

поносимостта на обществото към пътните престъпления и че неговите многобройни колеги и

приятели ще бъдат толкова възмутени, че ще се активизират до степен да се стигне до бунтове и

до крайно необходимите законови промени! Нищо подобно не се случи!

Тази година в предаване на неговата колежка Лора Крумова по Нова телевизия гостува дъщеря

му Калина Цветкова. Поводът беше бъдещ филм за живота му. Усмихнати и във ведро

настроение, двете дами дори не споменаха как и защо този живот внезапно свърши! Дъщеря му

дори използва израза: „Когато баща ми почина …“! Въпреки че баща ѝ беше безмилостно убит,

размазан от дрогирано леке, до който стоеше друго такова, син на тогавашния и сегашен депутат

от ГЕРБ Лъчезар Иванов! Нищо от тези всеизвестни факти не беше споменато!

12Миналата година човек от нашата група се свърза с нея, за да подкрепи общата ни кауза, но тя

категорично отказа! Предполагахме, че като дъщеря на баща, който в интервюта говореше с

такава любов за нея, би била ядосана от убийството му, а като юрист би била предизвикана да се

включи в нашата кампания за промяна на законодателната уредба в България. Която

функционира в полза не на жертвите, а на палачите им. Но сме се лъгали, тя не иска да си губи

времето с такива дребнотемия. Все повече разбираме как функционират нещата у нас след

фатален пътен инцидент, затова обосновано подозираме на какво се дължи това нейно

нежелание. Но понеже не можем да го докажем, няма как да го напишем.

Свързахме се и с Камен Воденичаров, смятайки, че като известен човек и близък приятел на

Милен Цветков, чувства някакво морално задължение поне да застане с името си до кауза като

нашата! Отказа ни, с предлога, че това е деликатна тема! Темата всъщност изобщо не е

деликатна, защото е повече от ясно кой е крив и кой е прав! Но пък, странно защо, явно е

неудобна за него. А поведението му, и като приятел на знакова жертва, и като обществена

личност, и като човек, е срамно!

Други български звезди, като Орлин Горанов и Кристина Димитрова, дори пяха на сватбата на

майката на убиеца на Милен Цветков! Само две години след убийството, госпожата не се посвени

да направи пищна сватба в хотел Хилтън, който е само на 2 километра от лобното му място!

Съмняваме се изпълнителите и гостите да не са знаели на чия сватба пеят! Особено Иван Тенев,

който в типичния си приповдигнат стил съобщава за нея в медиите. Или Деси Тенекеджиева,

чиято фондация наскоро раздаваше награди и на билбордове из София имаше реклами за тях.

Слоганът им беше „Следващият може да си ти!“ Много подходящо за темата, защото животът не

раздава само награди, но и смърт! Рязка, мъчителна, кървава смърт между ламарини или под

нечии гуми! И следващият наистина може да е всеки!

Ако булката не беше милионерка и роднина и съдружничка на олигарх, а обикновена майка на

надрусан убиец, дали тези представители на интелигенцията и хора на изкуството щяха да са там?

Колко пари е минимума, и под каква форма, за който българските звезди и интелектуалци

продават чистата си съвест? Покани за участия, спонсорства, дарения?

Освен тези и други знакови катастрофи, всички случаи на семействата от сдружение „Ангели на

пътя“ оставят дълбока следа в съзнанието ми – и заради прекрасните деца и младежи, погубени

убити от едни обществени маргинали, и заради страданията, в които са осъдени да живеят

завинаги техните майки и бащи! В тяхна памет и ние и цялото общество сме длъжни най-после

сериозно да се заемемем с този проблем и да изискаме от тези, които ни управляват, освен за

кариерите, интересите и джобовете си, да се погрижат и за нашите животи!

13Какъв е процентът на повторните нарушения и какво точно трябва да се направи, за да се

пресече порочната практика пияни, дрогирани или агресивни шофьори да сядат отново зад

волана? Имаше случай, който завърши с два трупа – младият шофьор е бил с десетки предишни

нарушения за висока скорост?

Има една приказка – „Грешка, направена повече от веднъж, е решение.“

Шокиращо е, но почти всеки пиян, дрогиран, шофиращ с висока скорост и/ли без книжка

български пътен убиец всъщност е пътен рецидивист месеци или дори години наред! Което

значи, че с бездействията си, или с корумпираните си действия, държавата е съучастник в

убийствата на нашите деца и близки!

Затова основното искане на сдружение „Ангели на пътя“ е този тип шофьори-убийци да бъдат

съдени за умишлени убийства, а не за непредумишлено деяние, както е сега!

Още по-шокиращо е, че, дори когато вече са убили или инвалидизирали или пратили някой в

кома, българските съдии масово раздават условни присъди, след които дори не се следи за

рецидиви! Това не са наши твърдения, а го казва отново доц. Салкова в интервюто си за вестник

„24 Часа“от 08.06.2024 – „При изследването на рецидиви имаме затрудения със статистиката. Там

няма яснота колко от лицата, които са били наказани, отново извършват същото нарушение“!

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/18122484

През 2022 година тогавашният зам.-правосъден министър, сега министър, Мария Павлова, се

хвали по медиите, че за 10 години сме намалили броя на затворниците от 12 560 на 6 496 души.

Но не защото се извършват по-малко престъпления, а защото по нареждане на правосъдната

система българските съдии присъждат все повече условни присъди и пробации! Защо се прави

това, след като дори не се следи дали впоследствие се правят същите нарушения? За да изглежда

добре българската стъкмистика? За издигане в кариерата на тези, които я манипулират? За още

по-големи заплати и допълнително материално стимулиране за добре свършената работа? За да

се угоди на могъщите неправителствени организации, които всъщност управляват държавата?

Или просто от любов към престъпниците?

От какво да се притеснява сега един пътен рецидивист и убиец – дори и да убие един или няколко

човека, или изобщо няма да лежи в ареста, или между 2-5 месеца. След това години наред ще се

точат дела, ще се прави на болен, ще отсъстват адвокати, и след години някоя великодушна

българска съдийка ще му подари условна присъда или кратък престой в затворническо

общежитие!

Примерите за това, че повечето пътни убийци са ненаказани пътни рецидивисти, са безброй!

Някои от по-известните са 60-те нарушения на Начо Панталеев, който през ноември 2023 със 165

км/час уби футболния треньор Ферарио Спасов, Кристиян Екмечиян от Пловдив, който през май

2024, със 175 км/час уби себе си и едно момиче, и рани тежкo други двама, и за който шефа на

КАТ Пловдив Красимир Нешев има наглостта да каже, че 16 нарушения за три години не са много,

Димитър Любенов, с 23 нарушения, който през септември 2022, пиян, дрогиран и с 195 км/час,

размаза на Околовръстното френски гражданин и рани тежко двама. Неизвестните случаи, с

анонимни убийци и анонимни жертви, през годините са неизброими!

14Фактологията при повечето пътни убийства е сходна, различни са само имената на убиеца и на

жертвата или жертвите. Профилът на пътните рецидивисти и убийци също е сходен, което, при

достатъчно воля от страна на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, би помогнало

за това този тип хора да бъдат озаптени навреме, преди да убият! Но воля явно липсва и нашите

деца и близки заплатиха за това с живота си. Други деца и други близки следват.

15Може ли да посочите добрите примери в Европа – къде са най-безкомпромисни за спазване

на правилата по пътищата?

Преди да отговоря по същество, искам да цитирам великия шотландски философ от 18 век Адам

Смит: „Милостта към виновния е жестокост към невинния. Справедливостта е фундаментална

ценност, необходима за стабилността и сигурността на едно общество.“

В 21 век обаче, българската българска юристка доц. Екатерина Салкова, в интервюта и в

горепосочения доклад „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт“,

има наглостта да прави следните твърдения:

„Аматьорско е виждането, че по-тежките наказания са по-ефективни“.

„Засилването на наказателната репресия не е вфективно като пробацията“

„Ефективните присъди водят до възмездие, но това в никакъв случай няма да доведе до

отстраняване на криминогенните фактори.“

https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/13746712

Не знам за г-жа Салкова и нейните колеги от правосъдната система, но ние от сдружението, а и

всички български граждани и родители, предпочитаме да сме аматьори, но да сме живи!

Искахме лично да я попитаме защо си позволява да пише и говори откровени глупости, но засега

не ни е удостоила с внимание! Въпреки че изпратихме нашето становище и искане за среща и до

нея.

Ето защо казваме, че са глупости:

В Европа и останалия западен свят, финансовите санкции и наказанията винаги са били по-строги

от тези в България, като специално тези за пътни убийства заради съзнателно предприети

действия на водача, във все повече държави стигат до доживотни присъди. Освен това винаги са

били и в момента са неизбежни!

В България и тя, и всички послушни на политическата конюктура български юристи, повтарят като

папагали следното: „Не е важен размера на наказанието, а неговата неизбежност.“ Т.е. дори и

присъдата за умишлените пътни убийства да е 2 години условно или 2 години в затворническо

общежитие, щом тя е неизбежна, обществото трябва да е доволно! То обаче не е.

За да не сме голословни, даваме само няколко примера как е в други държави и защо обществото

ни не е доволно:

През 2023 във Великобритания „правителството увеличи наказанията за причиняване на смърт

при опасно шофиране до доживотна присъда. Наравно с умишлени убийства, изнасилвания,

палежи и тероризъм.“ Загинали и убити – 26 на милион.

16През 2017 в Германия „законът бе променен, накзанията вече са по-строги, включително и

доживотни присъди, за участие в нелегални автомобилни гонки с причиняване на смърт на

случайни хора.“ Загинали и убити – 33 на милион.

През 2019 в Гърция се променя Наказателния Кодекс и при предизвикана смърт на няколко

човека се предвижда и доживотен затвор при строг режим. Загинали и убити – 58 на милион.

В Австрия, Дания, Гърция и други държави вече се отнемат коли и за висока скорост, освен за

алкохол и наркотици. В същото време, български съдии като Мирослав Петров, Красимир

Шекерджиев и други, правят всичко възможно да отменят отнемането на автомобили на пияни

и дрогирани водачи. Мярка, която работи в десетки държви от десетки години. Загинали и убити

в Австрия – 39 на милион, Дания – 26 на милион.

https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/14857122

В Италия има термин „пътно убийство“, със съответните правни последици. Загинали и убити –

40 на милион.

https://m.dnes.bg/crime/2020/04/22/kato-v-italiia-nakazanie-pone-12-godini-za-pytno-

ubiistvo.446950

В Румъния, Унгария, Чехия и Словакия има абсолютна забрана за употреба на алкохол зад волана.

Загинали и убити в Чехия – 48 на милион, Унгария – 49, Словакия – 45.

https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/1485712217В САЩ, ако в рамките на 5 години шофьорът е заловен три пъти зад волана, дори без да е ранил

или убил, е углавно престъпление, т.е. той лежи в затвора ефективно. В някои щати наказането е

от 3 до 5г. лишаване от свобода.

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/14970438

В САЩ, ако шофьор откаже дрегер, книжката му се отнема за много дълго време, а застраховката

скача неимоверно. В България просто отказват тестване, дори и политици като общинския

съветник Благовест Георгиев!

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/14970438

В България загиналите и убитите на пътя са 82 човека на милион население.

Това са само една малка част от добрите примери в Европа и САЩ! Очевидно е, че за

правосъдните системи в тези държави на пиедестал е живота на нормалните хора, защото те са

тези, които допринасят за обществото, те са тези, които ще възпитат добре децата си, те са тези,

които плащат данъците, от които идват заплатите на целия обществен сектор. В България, обаче,

на пиедестал са правата на престъпниците, на рецидивистите и на убийците!

Сдружение „Ангели на пътя“ настоява България, като държавата с най-много убити в ЕС, да

заимства най-тежките мерки от страните с най-малко убити! Няма нужда да откриваме топлата

вода! Досега сме провели десетки срещи с министри, зам.-министри, председатели и

представители на различни правителствени и неправителствени институции, които са отговорни

за безопасността на пътя. Повечето от тях са се случили насила, след многократно настояване от

наша страна и само защото не би изглеждало добре за имиджа им да продължават ни отхвърлят.

На фона на цялата информация, която имаме от наш личен опит в чужбина, от това, което медии

публикуват и това, което всеки може да намери в интернет, всички те ни обясняват как законите

тук са добри и как дисциплиниращи мерки, които функционират от десетки години в други

държави, тук нямат почва или нарушавали нечии права!

Затова правим всичко по силите си, за да разясним на хората, че без сериозен обществен натиск,

жертвите на „война по пътищата“ ще стигнат до такива мащаби, че ще вземе повече жертви от

някои истински войни! А България няма повече деца за убиване!

18Глобите плашат ли нарушителите, или трябва да се въведат по-сурови мерки?

В държавите, които наричаме „нормални“, точно различните видове санкции, заедно с тежките

реални наказания като ефективен, дългогодишен и доживотен затвор, са възпитали населението

да спазва правилата на пътна безопаснот. Което резултира в по-спокойни пътища и по-малко

убити.

Глобите там са тежки и неизбежни и ако не се платят доброволно и в срок, се събират от

държавата от заплати, пенсии и различни социални плащания. Наскоро разбрахме, че и тук е

имало такава идея, но тя е срещнала отпор. Както се случва с всичко смислено, което се е

доказало в други страни!

В България законодателите от години имитират загриженост и дейност по проблема на пътната

безопасност, като променят безцелно Наказателния кодекс и Закона за движение по пътищата,

знаейки предварително, че промените не са адекватни и/ли че няма да се прилагат. Това не само

не направи пътищата ни по-безопасни, а от средата на класацията на загинали и убити на пътя в

началото на века, вече сме на челно място! Защо се получава така? Защото, десетилетия наред,

всичко оставаше само на хартия! Повечето нарушения изобщо не се регистрират. От

регистрираните, голяма част изобщо не се събираха, други се плащаха след месеци и години,

трети се триеха чрез връзки и подкупи, и т.н. В момента, в който се вземат някакви мерки да има

по-голяма събираемост, като това да се събират на границата, част от хората, очевидно

систематичните нарушители, започват да негодуват, в резултат на което те се отменят! Същите

негодуващи обаче, в момента, в който влязат в Гърция или друга европейска държава, стриктно

спазват всички правила, а ако ги глобят, послушно си плащат!

Едва напоследък има напредък в това отношение. На 16.10.2023 година започна да работи нова

система за известяване при издаден фиш или наказателно постановление за нарушение на

Закона за движението по пътищата чрез SMS, по електронна поща или Viber. Това е една от

крачките за намаляване на жертвите нa пътя, защото позволява по-добра събираемост на

налаганите глоби и по-бързото достигане на известието за извършеното нарушение. Това със

сигурност ще подейства дисциплиниращо на по-съвестните шофьори, които правят нарушения от

невнимание, на съвсем младите, чиито родители ще ги плащат, както и на по-наглите, които си

правят сметка на парите.

Друга смислена промяна в Закона за движението по пътищата, за която има предложение, е,

автомобилите да минават технически преглед само след като се установи, че са платени всички

глоби по влезли в сила постановления, фишове и електронни фишове, за нарушения, извършени

с тях.

За жалост, обаче, тези нововъведения няма да имат никакъв ефект върху десетките хиляди

шофьори, които карат без книжки, тези с фалшиви книжки, както и върху алкохолизираните и

друсани мутри и богаташки наследници на които не им пука от нищо! Защото имат връзките и

парите да се оправят, и преди да убият, и след това. А те са значителна част от тези, които раняват

и убиват на пътя!

19Като човек, който отблизо наблюдава процесите, може ли да очертаете профила на онези,

които без капка свян се качват да шофират с високи скорости пияни или дрогирани?

Доц. Салкова, в доклада си „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния

транспорт“, по повод на профила на българските пътни убийци, е отбелязала само това, че най-

рисковите възрастови групи шофьори са неженени и с ниско образование. Поне това коментира

в предаването на Нова Телевизия „Пресечна точка“ от 11.06.2024.

Ние, обаче, от собствения си трагичен опит, и от наблюденията върху останалите тежки

катастрофи, сме забелязали и други типични характеристики на българските пътни убийци:

 С ниско образование, неграмотни, но с книжки – убиецът на Ангел Морунов от Любимец,

на 17 години, чието семейство е член на нашето сдружение. Убива го на 30.08.2020. В съда

не може да прочете името и ЕГН-то си и се чуди какво толкова бил направил, като предлага

на семейството на убития едно от неговите деца!

 С ниско образование, неграмотни, без книжки – пиян убиец с неизвестно име, който на

21.07.2023 убива мъж и жена на мотор в Плевен. Убит е и спътник на убиеца. Жената е

намерена случайно, докато търсят откъснатия крак на мъжа в храстите. След толкова

убийства на моторджии, очаквахме многобройните им организации най-после да

реагират, но не, явно играта на руска рулетка им харесва!

 Синове и роднини на богати хора – убиецът Жечко Кюркчиев, убил на 22.09.2022

Светомира Станчева от Шумен, на 22 години. Племенник на собствениците на холдинг

Фикосота Жечко и Красен Кюркчиеви. Наркотиците, намерени в колата му, мистериозно

се изпаряват, а джипът му изгаря на охраняем полицейски паркинг.

 Мутри с размътени от алкохол и/ли изпържени от наркотици мозъци – убиецът Димитър

Любенов, който на 25.09.2022 убива френски гражданин и ранява тежко съпругата му.

Бруталната екзекуция се случва пред погледите на полицаи, на които той е платил, за да

бъде ескортиран! Имайки предвид и други известни случаи, полицейското съдействие в

пътните убийства очевидно не е изключение, а практика!

 Млади шофьори, със стаж от няколко дни, седмици или месеци – убицът Георги Генчев,

на 18 години, убил на 25.10.2021 Никола Николов, на 15 години, от Съединение. Стажът на

водача зад волана е бил 18 дни. На фона на многото подобни случаи, предложението 17-

годишни младежи да започват да шофират, е опасно и престъпно и спрямо тях самите и

спрямо останалите участници в движението!

Зад всеки от тези убийците стоят още много като тях. И ние знаем това, и обществото знае това,

само доц. Салкова и колегите ѝ от правосъдната система не го знаят!

20А кои са жертвите им? Деца и млади хора от добри семейства, с добро възпитание, от добри

училища, с добри перспективи! Деца и младежи, върнали се от чужбина в България, със желание

да допринесат за нейното бъдеще и благоденствие! Деца и младежи, унищожени на пешеходни

пътеки, на зелени светофари, на тротоари, на спирки, на улици и магистрали, докато са ходили,

пресичали или карали, спазвайки правилата!

За доц. Салкова и останалите като нея, които изпълняват политически поръчки, в името на

кариера, заплати и бонуси, жертвите не са интересни! Не казват и една дума за тях в техните

изследвания, за техните погубени животи, за техните права, за техните мечти! Всички

професионални усилия на тези национални предатели, платени от нашите данъци, са насочени

към това, да оправдават убийците на децата и близките ни, като им търсят най-различни

извинения, като ги оневиняват с условни присъди или ги изпращат в почивни станции, наречени

общежития, на издръжка на всички, включително и наша, родителите и семействата на жертвите,

убити от тях!

21Как си обяснявате факта, че у нас за длъжностни или финансови престъпления се лежи повече,

отколкото за убийства на пътя?

Това в загадка и за нас и се надявам вие, журналистите, да ни помогнете да я разгадаем! Този

абсурд е поредното доказателство, че за българските законодателни, изпълнителни и съдебни

власти, животите на българите не просто не са с приоритет пред всичко останало, а всичко

останало е с приоритет пред тях! Което е необяснимо, имайки предвид, че и те самите живеят на

тази територия, която вече трудно може да бъде наречена държава!

Едно от определенията за държава е „специализирана и концентрирана сила за поддържане на

правовия ред.“ Правов ред в България няма! Има правово безредие, което коства живота на

твърде много хора, включително и на нашите деца и близки хора! И което, ако не се

противопоставим, тепърва ще коства живота и на други невинни!

На 04.07.2024, по време на среща с министъра на правосъдието Мария Павлова задодохме този

въпрос, на който тя отговори, че така е предвидено от закона! Защо, обаче, финансови щети се

водят за по-голямо престъплние от това да убиеш човек, не по случайност, а чрез съзнателно

виновно поведение, и то рецидивиращо, не ни беше обяснено!

Ще направя едно много показателно и скандално сравнение между няколко случая:

През 2020 пътният рецидивист и милионерски син Александър Ковачев убива три момчета, сред

които и сина на основателката на сдружение „Ангели на пътя“ Петя Иванова. Ранява други две.

Не е лежал нито един ден в ареста за това престъпление! След тройното убийство извършва куп

други, сред които и грабеж от Агенция „Митници“ за 2,2 милиона лева! Едва тази година влезе

за малко в ареста. Но за грабежа, не за убийствата! Оказа се, че, колкото и дела да се водят в

различни градове, за различни престъпления, съдилищата нямали връзка помежду си и единия

случай не е утежняващо вината обстоятелство за другия и обратното!

През 2018 бившата кметица на софийския район Младост Десисислава Иванчева беше показно

арестувана и държана часове на улицата с белезници на ръцете. Впоследствие лежа 8 месеца в

ареста, над 2 години под домашен арест, а през 2022 беше получи 6 години ефективна присъда

в женския затвор в Сливен! Въпреки че има малко дете и възрастната ѝ майка едва се справя с

отглеждането му! Такова отношение не е имало към никой български пътен убиец, такава

присъда също, защото дори и уж ефективните се излежават в общежития, откъдето убийците си

излизат да работят и биват пускани предсрочно!

На фона на подобни юридически безобразия, в Народното Събрание има депутати като Тимур

Халилов – бивш журналист от БНТ, бивш председател на ДПС в София, дългогодишен депутат,

член на Българо-турската търговска камара, който през 2002, на автомагистрала Тракия, помита

кола със семейство в нея, като убива майката и праща бащата и сина за 7 месеца в Пирогов. Синът

е брутално обезобразен и инвалидизиран завинаги. Убиецът Халилов получава 1 година и 9

месеца условна присъда, т.е. не лежи и ден нито в затвор, нито з затворническо общежитие!

Въпреки че вината безусловно е негова. Досега, след 22 години, не само не е изплатил

дължимото обезщетение на жертвите, а дори ги съди да заплатят разноските по делото! През

2011, в нова катастрофа, на бул. Цариградско шосе в София, убива друг човек, който обаче само

си е виновен, понеже пресича неправилно.

22Независим ли е българският съд?

Българският съд е независим само когато става въпрос да отговаря за безобразията си пред

българското общество! Но пък явно е зависим от фондация „Америка за България“, чието лого

стои на сайта на Съюза на съдиите в България!

Българският съд е съучастник във всички пътни убийства, извършени от пияни, дрогирани,

шофьори без книжки, каращи твърде бързо или с друго съзнателно виновно поведение!

Българският съд е адвокат на пътните убийци, като прави всичко по силите си, за да ги обслужи

така, че да не нарани правата им, достойнството им, свободата им! За сметка на живота и правата

на убитите деца и младежи и на достойнството на семействата им!

Българският съд е палач за българските деца и младежи. Защото, ако си вършеше работа с морал

и съвест, присъдите, които издава, щяха да служат като превенция за следващите пътни убийци.

Сегашните ги поощряват!

Българския съд е палач за семействата на убитите български деца и младеци! Семейства, които

от болка и стрес се разпадат, в които родителите агонизират, докато умрат или се разболеят

тежко, семейства, в които братя и сестри завинаги са белязани от детство в траур, между

панахиди на гробища и в църки и свещите у дома!

Ще дам няколко примера с цитати на гореспоменатата доц. Салкова за начините, по които

българската съдебна система се гаври с жертвите и паметта им.

„Засилването на наказателната репресия не е ефективно като пробацията, при нея

служители работят е тези хора, за да се поправят.“

Ние питаме, кое е наказателна репресия:

 Условните присъди, които се присъждат масово на пътни убийци, станали такива заради

висока скорост и арогантност, без никакви други обективни фактори?

 Ниските ефективни присъди, често от 2 години и няколко месеца, които се присъждат в

повечето останали случаи?

 Делата, които не започват с години, и убийците, които продължават необезпокоявано

живота си?

 Несанкционирането на десетки и стотици нарушения в продължение на години, преди

пътните рецидивисти да станат пътни убийци?

 Затворническите общежития от отворен тип, в Казичене, Гълъбово и др., където

изтърпяват присъдите си някои от малкото пътни убийци с ефективни присъди?

 Луксозният нов затвор без решетки в Самораново, който струва 42 милиона лева и който

предлага по-добри условия за живот от тези, които имат мнгоо работещи българи?

 Свободата хиляди пътни престъпници да карат без шофьорски книжки или с фалшива

книжка? Без никакви последници, въпреки че в закона са предвидени такива!

„При престъпленията за шофиране след употреба на алкохол и наркотици, ако няма

катастрофа, те се наказват, защото създават опасност от такава. През 201523Наказателният Кодекс беше променен и отпадна възможността за пробация за тези

престъпления. След отпадането на пробация, съдиите се насочват към условното

осъждане.“

Всички отлично знаем, че от условните присъди няма никакъв възпитателен ефект в обществото!

Само че на доц. Салкова ѝ плащат, за да твърди обратното, а ние безплатно го изобличаваме!

Условните присъди реално са освобождаване без условия, защото самата тя в интервю признава,

че не се следи дали те впоследствие не извършват отново същото престъпление:

„При изследването на рецидиви имаме затрудения със статистиката. Там няма яснота колко от

лицата, които са били наказани, отново извършват същото нарушение“!

През 2022 година тогавашният зам.-правосъден министър, сега министър, Мария Павлова, се

хвали, че за 10 години сме намалили броя на затворниците от 12 560 на 6 496 души. Но не защото

правосъдната система успява да превъзпита престъпниците, а защото им дава условни присъди

и пробации! Защо, след като дори не се следи дали впоследствие се правят същите нарушения?

За да изглежда добре българската правосъдна стъкмистика в докладите за дейността си? За

издигане в кариерата на тези, които ги манипулират? За допълнително материално стимулиране

за добре свършена работа? Или просто от любов към престъпниците?

При положение, че различни изследвания показват все по-ранно започване на злоупотреба с

алкохол и наркотици, ето както казва доц. Салкова:

„Що се отнася до дела с ранени и загинали, не можем да направим категоричен извод, че

голямата част от тези престъпления са извършени в пияно състояние или под

въздействието на наркотици. Статистикате не отчита отделните хипотези.“

След като „статистиката не отчита отделните хипотези“, а самата тя признава в доклада си, че

„увеличават се само пътнотранспортните престъпления, свързани с употребата на алкохол или

наркотици“, не е ли логично да заключим, че голяма част от пътните престъпления са точно

такива? И какво значение има техния дял от общия брой такива престъпления с това, как трябва

да бъдат наказани? Ако дори само едно такова пътно убийство засегне нея или неин близък, а не

е просто част от статистиката, тогава ще има ли по-голямо значение?

До 2016 в България са изхарчени над 2 милиарда за електронно управление, не намираме данни

за след това. В 2024, да не се знае колко точно от стотиците жертви и хилядите ранени при

пътнотранспортни произшествия са пострадали и загинали при нещастни случаи и колко са били

убити заради алкохол, наркотици, висока скорост или липса на книжка, е не просто срамно, а е

престъпно! Престъпно и много удобно, за да не се разбере истинския мащаб на тези

престъпления!

https://www.mediapool.bg/okolo-2-mlrd-lv-sa-izharcheni-za-lipsvashtoto-e-upravlenie-za-15-godini-

news272651.html

Разбира се, ние не твърдим, че доц. Салкова е отговорна за липсата на такава ститистика през

годините, но, като експерт, който от години се занимава с темата, чак сега ли го е забелязала

това? А ако го знае отдавна, защо не е алармирала?

Как българската съдебна система адвокатства на българските пътни убийци? И защо го прави?

24Отново даваме пример в доклада на доц. Салкова:

„Дали тези млади хора (убийците) не са на първо място жертва, а след това извършители

на престъпление“?

Ако убийците са жертви, жертвите какви са?

Вероятно д-р Велислава Донкина е оказала влияние за това велико прозрение на доц. Салкова,

достойно за презрение! Защото, отново от екрана на Нова Телевизия, на 06.06.2024, тя споделя

следните прозрения за пътните престъпници:

„Подобни повтарящи се действия извършва човек, който не може да удържи страданието си. Той

го транслира към другите като причинява страдание и на тях. Това показва колко са самотни

хората, колко неустойчиви са връзките в семействата. Показва нуждата от методи в културния,

обществения, образователния живот, които да ни удържат, цивилизоват, за да се съобразяваме

с определени норми, да намираме по-творчески начини да се справяме със своите деструктивни

импулси. Необходимо е да се инвестира във възпитанието и самоосъзнаването, за да можем да

се обърнем към един човек, който шофира пил с въпроса: Какво се случва с Вас, за да карате пил?

Цивилизацията се познава по това, че може да се грижи за хора в страдание. ”

Къде е цивилизационната грижа за страданието на убитите деца и млади хора на България от

страна на доц. Салкова и д-р Донкина? Кое страдание е по-голямо:

На детето, размазано под гумите на убиеца, на детето, отхвръкнало на десетки метра, преди да

се приземи с разбит череп, на детето, агонизирало с часове, дни и седмици, преди да умре в

някоя реанимация, на детето с разпилян мозък на асфалта, на детето, осъзнавайки, че умира само

на пътя, без дори да има шанса да се сбогува с родителите си?

На родителите, които получават детето в затворен ковчег, защото не са успели да го приведат във

вид за затворен, на родителите, на които са отнети единствените им деца, на родителите, които

губят деца, чакани с години и родени след няколко инвитро процедури, на родителите, които

спят на гробовете на децата си, на родителите, които се разболяват тежко, на родителите, които

си отиват преждевременно, защото не могат да понесат и гаврите на правосъдната система?

Или на пътните престъпници, рецидивисти и убийци, които, напълно съзнателно, са предприели

действия, често систематично и многократно, които са довели до горните трагедии?

За жалост, доц. Салкова не е излючение, а е поредния фактор в правосъдната система, който има

наглостта да анализира, съчувства и оправдава пътните убийци, без изобщо да го е грижа за

невинните им жертви и техните семейства! Това е някакъв особен вид патология,

институционализиран садизъм, присъщ на всички български власти – законодателна,

изпълнителна и съдебна, както и на четвъртата, журналистите! А, както виждаме, и на психолози

и други „експерти“!

„Дали обществото не е виновно за създаване на тези предпоставки? Публична тайна е, че

около училищата се продават алкохол и наркотици.“

Подобни обобщения, и то от устата на експерт и жена, са толкова обидни за добросъвестните

родители, че е трудно да изразим нашето възмущение!

25Ние ли сме виновни, че навсякъде, не само около училищата, се продават алкохол и наркотици?

Ние, родителите и близките на вече мъртвите деца и младежи, ли сме виновни за това, че те бяха

убити от пияни и дрогирани? Или родителите и близките на следващите, които ще бъдат убити?

Виновни са корумпираните институции, които допускат това да се случва, и които не си вършат

работата по превенцията на тези проблеми!

„Трябва да се работи по културата на движение на шофьорите, пешеходците, всичките

участници в движението по пътищата“.

Как ние, възпитаните родители на възпитани деца, да възпитаме невъзпитаните деца на

невъзпитаните родители? Нашите деца и близки бяха убити на пешеходни пътеки, на зелен

светофар, на тротоари, бяха с предпазни колани и караха с разрешена скорост. Бяха убити, докато

са спазвали всички правила, на които сме ги научили!

Убити от изроди, които, след като не са били научени навреме в семействата си, държавата, в

лицето на различните институции, които получават бюджети за това, е пропуснала да ги възпита

с подобаващи санкции, както това се случва в „нормалните“ държави!

В България има около 2,4 милиона шофьори. От тях десетки, ако не и стотици хиляди, са тези,

които системно нарушават законите по пътищата. За 2024 бюджетът на правосъдната система е

1,2 милиарда лева, като се увеличава с около 100 милиона всяка година.

Кои са тези служители, които ще работят с десетките хиляди пътни рецидивисти? Кой ще плаща

за тях? Данъкоплатците, чиито деца са избити от тях? Данъкоплатците, чиито деца тепърва ще

бъдат избити от тях? Данъкоплатците, все повече от които обедняват до степен да нямат пари за

храна и лекарства? Данъкоплатците, за чиито деца няма болници, ясли и детски градини?

Доц. Салкова явно не е забелязала, че в България отдавна има недостиг на лекари, на медицински

сестри, на учители в училища и детски градини, на служители и на работници на всички нива във

всякакви институции и бизнеси. Липсата е такава, че от няколко години вече се внасят от другия

край на света, като Казахстан, Узебкистан, Непал, Индия и др. Откъде ще внесем хората, които ще

си говорят и превъзпитават десетките хиляди дегенерати, които карат пияни и дрогирани и на

които просто им липсват суровите наказания, както е в страните, които са ни за пример и в

правово и във всяко друго отношение?

„Тук е мястото да се засили контрoлът върху сервизите. Не съм убедена в качеството на

услугата, която всеки от нас получават там“.

Крайно арогантен е начина, по кой доц. Салкова игнорира по-важни причини за пътните убийства

и се концентрира върху най-незначителните. Вероятно има единични случаи на тежък

травматизъм или смърт на пътя, които са се случили заради некачествен ремонт на автомобил-

убиец, но те са пренебрежимо малко на фона на пътните убийства под влияние на алкохол,

наркотици, опасно висока скорост и шофиране без книжка!

„Трябва да започнем от обучението, образованието, културата, включително на

движение по пътищата, и разбира се, отстраняването на криминогенни фактори.“

Убитите деца и младежи от сдружение „Ангели на пътя“ бяха обучени, образовани и културни.

Което не попречи на необучени, необразовани и некултурни да ги убият!

26Решаващо е, оттук нататък, да се прилагат най-тежките финансови санкции, при нарушения, и

ефективен и дълъг престой в затвора, при тежки травми или смърт, които се прилагат в страните

от ЕС и САЩ! Поради които там да има в пъти по-малко убити по пътищата. Всичко останало е

второстепенно и няма да има осезаем ефект върху броя на убитите и ранените в България!

Питаме официално доц. Салкова, Министерството на правосъдието и всички държавни

институции, които смятат, че обучението, образованието и културата са решението на проблема

с пияните, дрогираните, без книжка и агресивни пътни убийци – как точно ще обучат, образоват,

дисциплинират и възпитат:

 Стотиците хиляди пътни рецидивисти и наглеци от общо 2,4 милиона български шофьори

на възраст между 18 и 75 години. Кой и с какви ресури ще се справи с тази невъзможна

задача?

 Десетките хиляди, които карат без книжки. Защото са неграмотни, малограмотни или

прости и нахални и не им пука от слабата държава.

 Други десетки хиляди, които карат с купени книжки? С един клик в Интернет излизат

стотици възможности да се купи такава на стойност между 1000 и 3000 лева.

 20 000-те хиляди деца и младежи, които в момента са извън сферата на образованието,

около. Част от тях след няколко години ще бъдат шофьори, без да имат елементраната

грамотност, самосъзнание и обща култура за това.

 Възрастните водачи, които като деца и младежи са останали извън сферата на

образованието, но които в момента карат автомобили.

 Децата и младежите, за които PISA и други международни и национални изследвания

показват непрекъснато влошаваща се функционална грамотност.

 Децата и младежите, които започват все по-рано да пият, да пушат, да дишат райски газ и

да се дрогират с все повече видове наркотици.

 Съдиите, прокурорите и всички останали от самата правосъдна система, както и тези от

законодателната и изпълнителната власт, които карат пияни, надрусани или агресивно.

Наскоро изпратихме запитване до различни институции относно съдията от София

Красимира Желева, която през юли 2023 катастрофира с 2.5 промила във Варна. Все още

никой не ни е отговорил това истина ли е или не, и, ако е истина, защо се прикрива:

https://dnesnews.bg/2023/07/%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F-

За всички ни е ясно, че в бъдеще деградацията в българското общество само ще се задълбочава!

Освен демографската катастрофа, образованието отчита все по-негативни тенденции и като успех

и като дисциплина, здравеопазването се задъхва и българите сме на челно място на всички черни

класации по различни заболявания, включително и психически. Това общество ли ще

образоваме, обучаваме и възпитаваме?

„Водачът е само един елемент от цялата система! Необходим е комплексен подход.“

Водачът, когато е пиян, надрусан или кара с 200, не е просто елемент от цялата система, а е

единствения елемент, отговорен за убийството и на нашите деца и близки, и на останалите убити

по пътищата от пияни, дрогирани, агресивни или шофьори без книжки!

Никой не оспорва, че има загинали заради недостатъци на пътната инфраструктура или други

обективни проблеми, и че винаги ще има такива. Настояваме обаче, чрез всички мерки,

27прилагани в САЩ и държавите от Западна Европа, да бъдат възпрени тези, които раняват и убиват

под влияние на алкохол, наркотици и нагло шофиране!

След като фондация „Америка за България“ е ментор на Съюза на съдиите в България, не е ли

редно да почерпим от техния опит?

„Откакто съществува човечеството, се отчита това, че не тежестта на наказанието, а

неизбежността на наказанието, е основният фактор, който влиея за поправянето на

извършителите.“

Необяснимо е защо доц. Салкова лъже по този брутален начин и как не ѝ е неудобно да го прави?

Всъщност, откакто съществува човечеството, за наказание престъпници, насилници и убийци са

били накaзвани с екзекуции от всякакъв вид, със строг тъмничен затвор и други тежки наказания.

Това е бил единствения начин да бъде наложена дисциплина в обществото и лошите да имат

респект към закона.

Неизбежността на наказанието за едно тежко престъпление трябва да е по подразбиране и

изобщо да не се дискутира! А тежестта и продължителността трябва да градират в зависимост от

престъплението!

Защо, ако само неизбежността е водеща, а не тежестта, в 27 щата в САЩ има смъртно наказание,

а в останалите щати доживотни присъди?

Защо, ако само неизбежността е водеща, в 183 държави по света има доживотни присъди, от

които в 65 няма възможност за предсрочно освобождаване!

Неслучайно великият философ от 18 век Адам Смит казва: „Милостта към виновния е жестокост

към невинния. Справедливостта е фундаментална ценност, необходима за стабилността и

сигурността на едно общество.“

Какво ще подейства повече на един пътен рецидивист, преди да стане убиец – някоя психоложка

да му приказва празни приказки, които няма да разбере, или да види как някой, който вече е

ранил тежко или е убил, е в затвора завинаги?

Защо точно българската правосъдна система, която е най-корумпираната в Европа и с най-малко

доверие в нея, прави толкова усилия да оправдава пътните престъпници? Които са напълно

наясно какво може да причинят след шофирането след употреба на алкохол, наркотици и бърза

скорост! Кога доц. Салкова, правосъдния министър Мария Павлова и всички останали във

властта, от които зависи решаването на този проблем, ще осъзнаят, че утре техните деца, внуци

и близки хора може да са на мястото на нашите деца, внуци и близки?

„Когато определяме тежките наказания, ние какво получаваме – ние предизвикваме повече

страдания за лицето, което е извършило престъплението.“

Защо доц. Салкова страда толкова за пътните убийци, но не се замисля за страданията на Васко

от Етрополе, размазан дотолкова, че родителите му го получават в затворен ковчег, за Ангел от

Любимец, умрял с половин лице в ръцета на майка си, за мозъка на Никола, който баща му

събира от асфалта, за Ники от Самоков, премазан и оставен да агонизира часове наред, за

Християна от Чирпан, изхвърчала във въздуха от удара, за Мария от Стара Загора, затисната под

колата, за Филип на пешеходната пътека, на крачка от тротоара и от живота?

28Защо доц. Салкова не се замисля за страданията на майките им, които остават да съществуват на

лекарства, които се разболяват от тежки онкологични заболявания, които спят на гробовете на

децата си, за бащите им, които се пропиват от мъка и си отиват без време, на бабите и дадовците

им, които са осъдени да надживеят внуците си, за братята и сестрите им, които са принудени да

изживеят детството си в траур и вместо детски спомени от игри, да имат спомени от гробища и

панахиди!

Що за морално извращение е непрекъснато да слушаме за страданията на убийците на нашите

деца и близки, при положение, че дори не може да става дума за сравение между тяхното

страдание, страданията на техните жертви и доживотната присъда за техните родители и близки?

„Това обаче не означава, че ние остраняваме по този начин криминогенните фактори, т.е.

кримоногенните фсактори продължават да съществуват, те са тези, които водят на

следващия етап, в следващите периоди до висок процент на транспортния травматизъм.

Така че, това, което е необходимо, е, да се отстранят криминогенните фактори“.

Неясно защо доц. Салкова говори в бъдеще време, след като високия процент на транспортния

травматизъм отдавна е налице. При това ниво на упадък във всички сфери на живота в тази

територия, и особено в правосъдната система, криминогенните фактори не само, че никога няма

да бъдат отстранени, а тепърва ще се увеличават! Криминогенни фактори, които се трупат в

продължение на 35 години, за колко години могат да бъдат отстранени? И дори да приемем, че

това е възможно, колко още деца и младежи ще платят с живота си дотогава? Стотици, хиляди?

Колко ще останат в кома, парализирани, в колички?

„Дори промените, които миналата година бяха направени в Наказателния кодекс (за

отнемането на автомобили на пияни и дрогирани шофьори), са оспорени от Върховния

Касационен Съд пред Конституционния Съд, именно защото с тази непоследователност и

несъразмерност, се застрашава принципа на правовата държава.“

Чл.4 от Конституцията, че „България е правова държава“, е най-краткия и трагичен български виц!

Съсипал и съсипващ съдбите на хиляди невинни и обогатяващ кариерно и материално такива

като доц. Салкова и нейните колеги от правосъдната система! Оспорените промени, а именно,

отнемането на автомобили на пияни и дрогирани шофьори, или заплащането на тяхната

себестойност, е поредния срам за българската правосъдна система, която не може да прецизира

юридически дори нещо толкова елементарно!

Сдружение „Ангели на пътя“ настоява доц. Салкова и Министерството на правосъдието да

направи официална справка относно това, в колко страни членки на ЕС се отнемат коли на пияни

и дрогирани шофьори, както и в колко мярката вече е разширена и до отнемането им за

превишена скорост!

През 2023 година австрийският министър на транспорта казва следното: „Има скорост, над която

колата се превръща в оръжие. Сега слагаме край на това и гарантираме, че извършителите ще

останат без оръжието си незабавно и за постоянно.“

https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/14857122

В Гърция, Дания и други страни също се отнемат автомобили по тази причина. Те не са ли правови

държави и защо българските водачи, които правят каквото си искат по нашите пътища, в Гърция

спазват правилата? Защо там нейните колеги не смятат, че има „непоследователност и

несъразмерност“? Къде са по-малко убитите – в тези държави или в България?

29„Това, което прави впечатление, е и изключително несъразмерното въвеждане на санкции

за извършителите, и се обърква съдебната практика.“

Това, което прави впечатление на нас и на цялото общество, е бруталната морална неадекватност

на такива като доц. Салкова и на цялата правосъдна система в България! В най-корумпираната

такава в Европа, точно досегашната съдебна практика ли трябва да е пример за съдебната

практика в бъдеще?

Справедливостта ли трябва да е на пиедестал в едно общество, или последователността на

уродливата и корупмирана съдебната практика? Уж независимата съдебна система, е най-

зависимата и най-корумпираната система, обслужващи всякакви политически и икономически

интереси на тези, които им заповядват и задават тенденциите!

Система, която е подчинена не на интересите на обикновените хора и децата им, които биват

инвалидизирани и убивани, а на различни неправителствени организации, политики и частни

интереси, които правят всичко възможно да бавят и накрая да оправдават техните убийци!

Нашите деца и близки щяха да са живи и здрави, ако такива като доц. Салкова, като сегашния

правосъден министър Миария Павлова, като предишния Атанас Славов и техните колеги в

законодателната, изпълнителната и правосъдната система, вместо удобно да обслужват

политическата конюктура в посока вечно оправдаване на престъпниците, си вършат работата. А

работата на всички, които получавате заплатите си от данъкоплатците, е да защитават тяхната

сигурност и техните права, а не на тези, които ги убиват!

В заключение на тази неприятна тема, ще цитирам думите на доц. Наталия Киселова, доцент по

конституционно право и права на човека, която, в интервю на 16.03.2024, казва следното: „В

българската правосъдна система липсва усещането за справедливост“.

В българското общество такова липсва от десетилетия!

https://defakto.bg/2024/03/16/dots-kiselova-ministarat-na-pravosadieto-moje-da-poiska-

otstranyavaneto-na-administrativniya-rakovoditel-na-sgp/

30Колко време се бавят експертизите и каква е причината за това?

Автотехническите експертизи в България се бавят от няколко месеца до няколко години!

Причините са комплексни: недостатъчнен брой експерти, които трябва да притежават

комплексни и специфични познания, недостойното им заплащане, което, освен това, се бави

твърде дълго, неуредици относно трудовите им права и други.

Тези експертизи са началото на един унизителен процес, на който българските власти подлагат

семействата на убитите български деца и млади хора. Това е някакво особено извращение на

либералното правосъдие, което в България е стигнало до крайност – докато пияни, дрогирани,

каращи без книжка или с неколкократно превишена скорост убиват за секунди, на държавата ѝ

трябват години, за да го докаже! Някои родители дори не доживяват изготвянето ѝ.

Такава експертиза е необходима дори и когато има свидетели на престъплението и когато

пробите за алкохол и/ли наркотици са категорично положителни, което би трябвало да е

достатъчно един убиец да бъде осъден доживот!

Проф. Станимир Карапетков е дойаенът в тази сфера в България и от десетилетия се бори за

оптимизиране на тези процеси. Шокиращо е, но за цялото това време, той не е получил никакво

реално съдействие от Министерството на правосъдието, от другите институции, от медиите и от

обществото! Многократно е предлагал да се съдаде самостоятелна структура, която да извършва

и организира обучението на експертите. Без резултат.

През 2016 дори Комисията от европрокурори към „Службата за подкрепа на структурните

реформи“, въз основа на проведен анализ, препоръчва да се създаде национален институт на

вещите лица, който да определя правилата за тяхното вписване и изискванията за тяхната

компетентност. И това не е направено, въпреки че е препоръка на европейски служба!

На 27.05.2024 г. в Съдебната палата Софийска градска прокуратура (СГП) организира кръгла маса

на тема: „Предложения за законодателни промени при разследване на пътнотранспортни

произшествия“. Между поредната порция празни приказки на всички присъстващи, включително

Министъра на правосъдието Мария Павлова, имаше и няколко смислени предложения от страна

на Прокуратурата, които се надяваме да бъдат приети. Въпреки че проф. Карапетков беше най-

важния и смислен гост, думата му беше дадена накрая и за малко. Човекът огорчено сподели, че,

подобни безплодни събирания, от които не следват никакви резултати, са му омръзнали, и че

присъства там само заради нас.

На 30.05.2024 вестник „24 Часа“ организира друга кръгла маса, на която гвоздеят беше

Министърът на транспорта Георги Гвоздейков, който загуби най-много време в безполезни лични

спомени, общи приказки за образование и дисциплина, както и темата, с която напоследък се

отклонява вниманието от някои от основните причини за тежък пътен травматизъм и пътни

убийства – безочливото поведение на пияни, дрогирани, шофиращи без книжки и в пъти

превишена скорост! Проф. Карапетков отново трябваше да присъства, но не дойде. Явно

наистина не вижда никакъв смисъл десетилетия наред да си губи времето, слушайки как

председатели и представители на различни държавни институции имитират загриженост и

действия в посока на намаляване на жертвите, докато всъщност вършат обратното! И се правят

31на ударени за добрите европейски практики, закони и препоръки, които биха довели до

намаляване на жертвите и до справедливи наказания за убийците им!

32Наскоро бяхте в Столична община и протестирахте общинският съветник от ПП-ДБ Благовест

Георгиев да продължи да работи в институцията, след като причини ПТП, избяга и отказа

дрегер, но той реши да остане като независим. Успяхте ли да говорите с него очи в о чи?

Историята с поредния безочлив политик се превърна в цяла сага, засега без край.

05.04.2024 – Общинският съветник от ППДБ Благовест Георгиев катастрофира пиян в София, бяга

от местопроизшествието, след него тръгва свидетел и след като полицията го залавя, отказва

проба за алкохол и наркотици. Както правят повечето като него. Сдружение „Ангели на пътя“

отдавна настоява още първия отказ от тестване да бъде инкриминиран и да бъде считано, че е

поета максимална доза. Благовест Георгиев не си подаде оставката, както е редно. Защото

предишния месец заплатите на общинските съвестници са вдигнати на 5700 лв., за присъствие на

около две заседания месечно. Допълнително могат да участват в бордове на фирми и др.

Благовест Георгиева е член и на транспортната комисия в общината и, докато е в предизборна

кампания през октомври 2023, заявява следното: „Инцидентите по софийските улици стават все

по-чести и по-чудовищни. Нещастните случаи зачестяват, броят на жертвите нараства, животът за

цели семейства се превръща в трагедия. Искаме хората на София да се чувстват сигурни и в града

да има ред и правила, които да се спазват от всички.“ Думите му вероятно визират убийството на

14-годишния Филип Арсов предния месец, на няколкостотин метра от Столична Община.

08.04.2024 – Сдружение „Ангели на пътя“ изпрати отворено писмо до медиите и всички държавни

институции, които имат връзка с безопасността на движението, с което настоява Благовест

Георгиев незабавно да си подаде оставката. Защото, заради такива като него във всички етажи

на властта, законодателството и правораздаването ни е толкова жалко, че не само не играе

възпираща роля срещу пътната анархия, а дори я насърчава. Всички организации, на които е член

Благовест Георгиев, го отлъчват, изключват и призовават да си подаде оставката. Той не го прави.

25.04.2024 – Петя Иванова, Николина Петкова (майката на Филип Арсов) и Нинелла Върбанова от

Сдружение „Ангели на пътя“ се срещнахме с кмета Васил Терзиев и Председателя на СОС

Цветомир Петров, които ни обясниха, че законите са такива, че никой не може да го уволни,

защото бил на изборна длъжност. Казаха, че си е изключил телефона и не комуникира с никой.

Поеха ангажимент обаче, ако се върне, да го бойкотират и да излязат от залата. Което не се случи.

16.05.2024 –същите присъствахме на заседание на Столичния Общински Съвет, на което

обяснихме защо Благовест Георгиев трябва да си тръгне. Много от общинските съветници са

жени, вероятно майки и баби, но дори и на тях не им бяхме особено интересни и си цъкаха на

телефоните и лаптопите. Благовест Георгиев все още бил с изключен телефон, но бил наказан с

половин заплата за това, че не идвал на работа. Т.е. получава 2850 лева за това, че не ходи на

работа повече от месец.

23.05.2024 – Сдружение „Ангели на пътя“ беше един от организаторите на автошествие под

надслов „Беззаконието ни убива на пътя“. Отново отидохме до Столична Община и отново

призовахме за оставката на Благовест Георгиев.

3327.06.2024 – Общинският съветник от ППДБ Симеон Ставрев единствен има доблестта публично

да потвърди, че с Благовест Георгиев и други техни колеги съветници и районни кметове са били

заедно вечерта преди инцидента и свидетелства, че той е бил пиян. Другите мълчаха.

28.06.2024 – Сдружение „Ангели на пътя“ написа писмо до съпругата на Благовест Георгиев, с

което, като жена и майка, я помолихме да прояви повече достойнство от съпруга си и да го

посъветва да напусне поста си. Защото няма моралните качества да го заема и дава лош пример,

освен на обществото, и на собствените си деца.

11.07.2024 – Ново заседание на Столичния Общински Съвет. Този път Благовест Георгиев се

появява, но нас ни няма. Кметът Васил Териев намери време в напрегнатата си програма и

специално ни написа следното: „Вашият човек днес е тук и гласува за всички безобразия с ГЕРБ и

БСП. Щеше да е хубаво да дойдете да го попитате пак какво прави тук.“ Когато му отговорихме,

че този ден не сме успяли, той приключи с „Еми, честито.“

Не разбрахме защо нарича пътния рецидивист, срещу който се борим, „наш човек“. Не разбрахме

и защо смята за наша задача да свършим неговата, и на всички останали политици, работа. Този

път не успяхме да отидем, защото имахме и среща в Министерството на вътрешните работи,

където поставихме поредни спешни въпроси, свързани с пътните убийства на деца и младежи.

Заведохме и д-р Илия Кютукчиев, който поиска съдействие за потуления случай с дъщеря му д-р

Цвета Кютукчиева, блъсната на пешеходна пътека в центъра на София през през май 2022. Не

успяхме, също така, защото, освен борбата с пътните рецидивисти, пътните убийци, с

институциите и с обществената апатия, ние имаме и работни задължения, и задължения към

другите си близки, като всеки останал човек и родител.

34Коя е най-голямата наглост, която сте срещали на институционално или чисто човешко ниво?

Примерите за институционална и човешка наглост в сферата на пътния травматизъм и убийства

са толкова много, че можем да запълним цяла библиотека с много томове! Затова ще ги очертая

по групи, само с няколко примера от всички възможни:

Наглостта на законодателната власт:

Бойко Рашков, юрист, бивш министър и зам.-министър, депутат ОТ ПП, през 2023 – „Не виждам

какъв изключителен случай може да има в ПТП, това е ежедневие“, „Наказателният кодекс

сега е добър и завишаването на наказанията само ще го развали“.

Рена Стефанова, юрист, депутат от ПП, бивш кандидат за кмет на Русе, условно осъдена за

блъснат човек в София, през 2023 – подиграва ни се в Народното Събрание, където сме на среща

с парламентарна група, за да настояваме отново и отново за необходимите законови промени.

Бранимир Балачев, юрист, депутат от ГЕРБ, през 2023, за хората, които се борят за адекватно ПТП

законодателство и правораздаване –

„Правите от мухата слон“.

Тимур Халилов, дългогодишен депутат от ДПС, бивш председател на ДПС в София, бивш

журналист, член на Българо-турската търговска камара – през 2002 причинява катастрофа, в която

загива жена, а съпруга ѝ и сина ѝ са инвалидизирани. Получава символична условна присъда, а

въпреки големите си доходи не само не заплаща присъденото обезщетение, а дори досега съди

жертвата за направените разноски по делото. През 2011 убива друг човек в нова катастрофа.

Наглостта на изпълнителната власт:

2017 – Полицейски шеф от „Криминална полиция“ в Хасково е заловен да шофира личния си

автомобил с 3.39 промила алкохол в кръвта.

2019 – Шефът на 6-то РПУ в София е хванат да кара пиян, отказва проба за алкохоло, книжката му

е отнета за две години.

2024 – Шефът на КАТ Пловдив Красимир Нешев след катастрофата през май, в която Кристиян

Екмечиян уби себе и едно момиче, и рани тежко двама, каза, че 16 нарушения на водача за 3

години са „нормални за всеки шофьор, броят им бил малко повече, но не бил рисков водач“. При

положение, че всъщност нарушенията са били повече, но са били прикривани от майка му, негова

колежка, че в колата му беше намерено голямо количество райски газ, а няколко седмици преди

това е щял да прегази майка с дете.

2024 – Бившият шеф на КАТ Тенчо Тенев се чуди защо на дрифтаджията Ангел Лалов не му била

взета книжката за една година, след като той за пореден път кацна с кола върху релсите на бул.

България, блокирайки трафика за часове. Точно той много добре знае, че десетки хиляди пътни

престъпници карат изобщо без книжки, без да се притесняват от полиция и съдебна власт. Т.е. с

книжка или без, на този и други като него, не им пука дали ще пречат на движението, дали ще

ранят някой или ще убият друг! Всички бивши и настоящи ръководни кадри в тази система са част

от виновниците за ранените и убитите по пътищата на България през последните десетилетия от

пиани, дрогирани, без книжки и каращи бързо отрепки!

Наглостта на съдебната власт:

Българските съдии са най-арогантните български престъпници, защото са образовани,

недосегаеми и използват клишето „независима власт“, за да изпълняват послушно конюктурните

поръчки, които им се възлагат от мощни неправителствени организации и които им се заплащат

пребогато от данъците на нормалните българи! Докато те защитават правата и интересите на

35тези, които ги изнасилват, пребиват, инвалидизират и убиват по пътищата! Наглостта на тези

институционализирани злодеи, е необхватна, и ние, родителите и близките на всички деца и

млади хора, убити от безнакзани отрепки, дълбоко ги презираме!

Всяко решение по дело за пътно убийство е пример за институционална наглост, така че

изброяване е невъзможно. Давам само два показателни примера:

Данаил Георгиев, 2011 в Симеоновград – пиян, със 133 км/час убива шестима младежи и ранява

други двама. Лежи в нормален затвор само един месец, след това е преместен в затворническо

общежитие от открит тип в Гълъбово. „Примерен затворник“, награждаван многократно с

наградите „домашен отпуск“ и „ползване на годишна почивка навън. Докато е в затвора се жени

и има дете. Излиза предсрочно след няколко години.

https://dnes.dir.bg/temida/shofyorat-otnel-6-zhivota-v-simeonovgrad-nagrazhdavan-v-zatvora-s-

godishna-pochivka

Михаил Куртев, 2013 в София – пиян с 2 промила, със 100 км/час помита 12 души на спирка на

бул. Цариградско шосе. Дете и млада жена умират, останалите са ранени. Изпратен в

затворническото общежитие от отворен тип в Казичене, откъде излиза за работа, по време на

която продължава да пие! Излиза предсорчно след няколко години.

https://bnr.bg/eu2018/post/100579177/dve-godini-ot-katastrofa-na-bulcarigradsko-shose-v-sofia-

pri-koato-zaginaha-dete-i-mlada-jenа

Наглостта на организациите и хората, занимаващи се професионално с темата „безопасност на

движението:

Основната им функция е да усвояват държавни средства по различни програми, грантове от

неправителствени организации, да ходят в командировки, да трудоустрояват близки и роднини,

да раздават и получават награди и да са в национален ефир през няколко дни. Където услужливи

журналисти им задават едни и същи въпроси от години, на които получават едни и същи отговори

– а именно, че предимно лошите пътища, корумпираните полицаи и ниската събираемост на

глобите са причината за високия брой ранени и убити. Разбира се, това са едни от причините за

ранените и убитите на пътя. Рядко споменават, обаче, за пияните, дрогираните, шофиращите с

висока скорост и/ли без документи пътни убийци. А темите за безскрупулното съучастие на

българските съдии в екзекуциите на пътя, за десетките хиляди водачи без книжки и други, са

абсолютно табу и за тях и за задаващите въпроси!

Примери в това отношение са правителствената Държавна Агенция „Безопасност на движението

по пътищата“ с председател Малина Крумова и неправителствените организации на Владимир

Тодоров „Българска асоциация на пострадали при катастрофи“ и „Годишни награди за пътна

безопасност“.

Наглостта на адвокатите:

ПТП адвокатите в България печелят милиони от труповете на пътя и нямат никаквъв интерес

ситуацията да се промени. Това се случва най-вече чрез присвояване на голяма част от

застрахователното обезщетение за ранен и убит, което може да достигне и 200 000 лева. Затова

те често разбират първи за убитите, дори преди техните родители и близки! Циничното е, че от

десетилетия по националните телевизии дефилират точно тези адвокати, които печелят най-

много от този мръсен бизнес и които не настояват за реални мерки, които ще доведат до

намаляване на жертвите. Никога не споменават какви са наказанията за пътните рецидивисти и

36убийци в САЩ и европейските държави, за да не стане ясно колко престъпно неадекватно е

законодателството и правораздаването тук! С един такъв сдружение „Ангели на пътя“ имаше

сериозна колизия и разследващата журналистка Валя Ахчиева направи филм по темата.

Информирахме и Висшия Адвокатски Съвет, който не беше особено впечатлен от наглите му

действия. Защото „гарван гарвану око не вади“!

Наглостта на самите рецидивисти и убийци:

Съвсем закономерна, имайки предвид описаното досега. Ако лекетата, които виждаме през деня

и чуваме през нощта, знаят, че в случай на убийство ще лежат десетилетия или доживот в

истински затвор, както в други страни, нямаше да си позволяват безобразията, заради които

нормалните хора са в напрежение, когато излязат на улицата!

Александър Ковачев, убил трима младежи през 2020, един от които сина на основателката на

сдружение „Ангели на пътя“, едва наскоро беше осъден на няколко години затвор общ режим,

което значи, че ще бъде не в затвор, а в общежитие. На теория. На практика, с баща милионер,

явно ще си бъде вкъщи и навън. Въпреки че след убийствата прави грабеж от Агенция „Митници“

за милиони, плюс куп други престъпления. Като междувременно използва всички възможни

начини за разтакаване на делата, включително да се прави на болен и да куца в съда, докато

публикува видеа от фитнеса в социалните мрежи. Пред съдебната зала показва среден пръст и

се заканва на родителите на убития Васил. Нищо от това нямаше значение за съдиите по делото

му. Нямаше значение и броя и възрастта на убитите, защото „младостта на тримата загинали не

следва да бъде ценена като обстоятелство, рефлектиращо върху вида и размера на наказанието.“

Всяко семействто на инвалидизиран или убит човек на пътя в България има своите примери за

институционална и човешка наглост. Държава, която по толкова брутален начин погазва правата

на брутално екзекутираните, на завинаги инвалидизираните и на техните семейства, но е

издигнала в култ правата на техните палачи, няма бъдеще. Не го заслужава!

37Какво послание бихте отправили към подрастващите, които тепърва ще имат мераци да карат?

Във времена на социални мрежи и повсеместно оглупяване и девалвация на ценностите,

посланията ни към подрастващите, които тепърва ще шофират и ще се возят, трябва да са

брутално ясни, кратки и категорични. За да им се запечатат в съзнанието:

Животът заслужава да се живее! Въпреки трудностите и драмите, които го съпътстват.

Смъртта е завинаги и понякога настъпва бавно и болезнено! Агонията между смачканите

ламарини може да е с часове, в които осъзнаваш, че умираш сам като куче! Понякога, заради

собствената си глупост или глупостта на приятел! Или защото си направил напук на родител. Друг

път агонията трае години, по болници и вкъщи, с месеци и години. Докато връстниците ти живеят,

пътуват, обичат, създават семейства и отглеждат деца.

Нишката между живота и смъртта е тънка и, дали ще се скъса на пътя, често зависи от вашите

собствени решения!

38Трябва ли да се увеличат часовете по Пътна безопасност в детските градини и училищата?

Да, задължително. Не само като количество, а и като качество. От личен опит и от разговори с

учители знаем, че сега те се провеждат предимно проформа, като отчитане на задължителна

дейност.

Според статистиката, една четвърт от младите водачи между 18 и 25 години катастрофират в

рамките на първите две години шофиране, а много от децата и младите хора на семейства от

нашето сдружение са убити от други младежи, някои със стаж няколко дни, няколко седмици или

няколко месеца.

Родителите в големите градове са толкова наплашени от интензивния трафик и наглите шофьори,

че не смеят да пускат децата си сами на училище в началните класове, както беше, когато ние

бяхме деца. В големите класове, обаче, немалко деца вече ходят на училище с лични

автомобили. Затова, докато в първите класове тези часове са важни, в последните буквално са

жизненоважни!

Категорични сме, че, освен теорията, на която учениците в тази възраст не обръщат особено

внимание, трябва да им бъдат обяснявано ясно и недвусмислено до какво могат да доведат

техните действия в колата, и като шофьори и като пътници. Трябва да им бъдат показвани снимки

и видеа от реални катастрофи, както и на ранени и убити техни връстници. Доколото разбрахме,

обаче, това не е възможно, защото щяло да бъде тежко за психиката им и някои родители и

организации не биха се съгласили. Ние бихме ги попитали, кое е за предпочитане – тези млади

хора да си дадат сметка, че колата за секунди може да се превърне от превозно средство в

средство за убиване или да продължаваме с общите приказки и многото жертви както досега?

Една от причините за касапницата по българските пътища е факта, че на тази възраст хората

приемат за даденост здравето и живота си и се имат за безсмъртни! Повечето не са дискутирали

в семействата си факта, че в момента, в който се качат в кола, заради собственото си поведение

или това на техни приятели, могат да бъдат убити или те самите да убият. Или да останат

инвалиди завинаги. Цената на това лицемерно щадене на психиката на днешните младежи

понякога е собствения им живот!

39В един по-добър свят какво би било адекватното наказание за хора, убили други хора в

катастрофи?

Наказания за съвестни водачи, убили или ранили заради непредвидими от тях обстоятелства или

заради чужда вина, не трябва да има. Не в виновен шофьор, на който някой, дали пиян, дали

надрусан или по друга причина, му се изпречи пред колата, а той кара с разрешена скорост. Нито

такъв, който попадне в поредната огромна дупка. Или, ако е спрял на пешеходна пътека и в същия

момент друга кола отзад го удари и той блъсне преминаващия. Примери има много.

Наказанията за водачите, които са убили, защото са били пияни, надрусани, шофират без книжки

или с неколкократно превишена скорост, трябва да са десетилетни и доживотни, каквито са в

редица други държави, включително и европейски. Повечето пътни убийци в България са пътни

рецидивисти месеци и години преди да убият. С десетки или стотици нарушения, заради които

отдавна е трябвало да бъдат в затвора.

Децата и младите хора на семейства от сдружение „Ангели на пътя“ щяха да бъдат живи и здрави,

ако убийците им бяха озаптени навреме от държавните органи, които се издържат от нашите

данъци. Докато такива присъди не станат практика и у нас, пътният травматизъм и пътните

убийства не само ще останат на сегашните равнища, но и ще се увеличават още повече!

Не е нужно да откриваме топлата вода в област, в която има добри практики в толкова държави,

чието прилагане очевидно е довело до това, да има в пъти по-малко пострадали! Непрекъснато

призоваваме за това, те да бъдат подробно проучени и най-тежките санкции от държавите с най-

малко ранени и убити да бъдат приложени в България, страната с най-много ранени и убити и

срамно жалко ниво на законодателна, изпълнителна и съдебна система.

За съжаление, и гореизброените власти, и всички правителствени и неправителствени

организации, свързани с безопасността на движението, както и журналистите от националните

медии, правят всичко възможно тези наши призиви да бъдат заглушавани. От всичко, което

казваме на различни срещи, съвещания и кръгли маса, или нищо не се публикува и излъчва, или

само минимална част, от която да не стане ясно за какво и как се борим.

Политическата конюктура в страната в последните три десетилетия убива българите по най-

различни начини – чрез корупция, обедняване, деградация на образователната и здравната

система, зарибяване от ранна възраст към цигари, алкохол, наркотоци и хазарт, безнаказани

убийства на възрастни хора по селата, безнаказани пътни убийства на децата и младите хора по

пътищата и други!

Убива и уродливата правосъдна система, която прави всичко възможно, вместо да наказва

справедливо пътните рецидивисти и убийци, да ги оправдава. Вариантите за това са различни –

условни присъди, присъди с отложено действие, уж ефективни присъди на общ режим, което

общежития, като в повечето случаи се присъждат предимно 2 години и няколко месеца!

Планираме да депозираме официално запитване в Министерстовото на правосъдието къде

излежават присъдите си малкото пътни убийци, които са осъдени на ефективен затвор, защото,

според нашите проучвания досега, всички те са в затворнически общежития, откъдето биват

40пускани навън да работят, чрез което им се намаляват присъдите и накрая биват пускани

предсрочно!

Обществото, което, на теория и във Фейсбук се възмущава от пътната анархия, на практика в

реалността е твърде апатично към този проблем, макар че той представлява директна опасност

за живота му. Затова, ако хората не започнат да реагират и действат в реалността, всички тези

негативни процеси само ще се задълбочават в бъдеще!

41Какво смятате за опитите и у нас да се легализира тревата? Наскоро имаше шествие на „Орлов

мост“ в подкрепа на идеята марихуаната да се пуши свободно. Не стигнахме ли твърде далеч

в либералното си мислене?

За жалост, стигнахме убийствено далеч, в съвсем буквален смисъл! Според мен и повечето хора,

които познавам, това, в което съществуваме последните 34 години, няма нищо общо със

свободата и демокрацията, а е някаква олигархично-мафиотска либерална диктатура, в която

политици, олигарси и престъпници крадат и убиват безнаказано. Политиците чрез властта си,

олигарсите чрез връзките си с политиците, престъпниците директно. Нормалните хора са

наплашени от тях и или са емигрират или се примиряват.

Като човек, чиито брат и братовчед бяха убити от напушен с трева шофьор, бих попитала лично

всеки един от участниците в това шествие дали приема вероятността утре той, детето му или друг

любим човек да бъде размазан на пътя от някой напушен като него? Или вероятността той самия

да отнеме човешки живот, или дори няколко, само заради неговата зависимост?

Чувала съм теориите на такива, че марихуаната не им пречи на нищо и че сетивата им дори

ставали по-изострени, но от обща култура знаем, че различните вещества действат различно на

хората. Докато някои хора понясят повече алкохол и наркотици, на други им става лошо и от

няколко глътки или няколко дръпвания.

Онази вечер бях в колата с моите близки и видях колко лошо кара шофьора, и то не защото не

можеше да кара, а защото беше напушен. По случайност имах друг ангажимент и не продължих

с тях. След мен, обаче, се качи друго момиче, което единствено оцелява от четиримата в колата.

След това сподели, че шофьорът е карал толкова бързо и толкова ужасно, че останалите умирали

от страх. По някое време, заради напушеното си съзнание, не вижда един завой и продължава

напред, отсича няколко дървета и пада в една урва. Със 130 км/час. Шофьорът и братовчед ми

умират на място, а брат ми агонизира с часове между ламарините, докато ги намерят, разрежат

колата и транспортират в болница. Сутринта всички бяха в моргата в Дупница.

Затова бих попитала радетелите на тази велика кауза, дали са съгласни утре лично те или техните

деца да имат главни роли в този сценарий? Дали са съгласни те или техните деца да бъдат

жертвани за кефа и криворазбраните свободи на други като тях? Защото животът е непредвидим

режисьор и никой не знае каква роля му е отредена в бъдеще!

42