Мария Захарова заяви, че Борис Джонсън сам е поискал допълнително алкохол по време на визитата си в Москва
По публикации на руски и британски медии и мемоарни свидетелства. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Мемоарната дипломация и спорът за камината на улица „Спиридоновка“
Когато бивши държавни ръководители започнат да обясняват провалите на външната си политика с температурата в стаята и количеството сервиран алкохол, дипломатическата история отстъпва място на битовата публицистика. Размяната на реплики между бившия британски министър-председател Борис Джонсън и руския външен министър Сергей Лавров около събитията от декември 2017 г. демонстрира именно тази подмяна на институционалния анализ с лични спомени.
В публичните си изяви и в мемоарната си книга „Unleashed“ Джонсън твърди, че по време на визитата си в Москва в качеството на държавен секретар по външните работи е бил поставен в неблагоприятна физическа среда — седнал плътно до разпалена камина в тежък вълнен костюм, докато руският му домакин многократно му предлагал водка, а самите разговори не довели до практически резултат.
Реакцията от Москва последва без забавяне, но в съвсем различен регистър. Според разпространените кадри и изявления пред журналисти Сергей Лавров посрещнал думите на британеца с иронична усмивка и затворени очи, преди да изложи своята версия за случилото се през зимата на 2017 година.
Лавров твърди, че мястото с гръб към камината в Приемната къща на Министерството на външните работи на Руската федерация на улица „Спиридоновка“ традиционно се предоставя на най-високопоставените гости през зимните месеци като знак на уважение и стремеж да им се осигури топлина. Преди него говорителят на руското ведомство Мария Захарова заяви, позовавайки се на вътрешни протоколни бележки от обяда, че самият Джонсън е поискал допълнително напитки и е демонстрирал съвсем различно настроение от описаното години по-късно.
Нито Лондон, нито Москва обаче са публикували официална стенограма от закритата част на този обяд — факт, който оставя двете версии в полето на недоказуемите твърдения.
Декември 2017 година: петгодишната пауза и отменената пролетна визита
За да се разбере защо един дипломатически обяд от края на 2017 г. продължава да генерира политически спорове почти десетилетие по-късно, е необходимо да се възстанови точният контекст на двустранните отношения. Визитата на Борис Джонсън в Москва на 22 декември 2017 г. беше първото посещение на британски външен министър в Русия от пет години насам — след пътуването на Уилям Хейг през 2012 година.
По онова време контактите между Форин офис и руското външно министерство бяха сведени до технически минимум. Причините се натрупваха методично: разследването по делото „Литвиненко“ в Лондон, присъединяването на Крим към Русия през март 2014 г., въоръженият конфликт в Донбас, коренно противоположните позиции за войната в Сирия и обвиненията от страна на британски парламентарни комисии за руска намеса в референдума за Брекзит през юни 2016 година.
В отговора си пред медиите Сергей Лавров добави детайл, който рядко присъства в британските публикации: според руския министър първоначално Джонсън е настоявал да посети Москва още през пролетта на 2017 г., но в последния момент е отменил пътуването си (тогава официалният мотив на Лондон беше координацията със съюзниците от Г-7 след химическата атака в сирийския град Хан Шейхун), а месеци по-късно сам е възобновил искането за среща.
Тази хронология променя ъгъла на възприемане. Посещението от 22 декември 2017 г. не е било наложено от руската страна, а е представлявало опит на правителството на Тереза Мей да отвори ограничен канал за комуникация по въпроси, по които Лондон не можеше да заобиколи Москва — включително сигурността на британските граждани по време на предстоящото Световно първенство по футбол в Русия през лятото на 2018 година.
Дали в подобна обстановка на натрупано недоверие изобщо са съществували предпоставки за пробив по стратегическите досиета?
Източник: pogled.info



Post Comment