Мърквичка – българският чех и неговата ръченица
Иван Мърквичка е български художник от чешки произход, който изиграва важна роля в развитието на българското изкуство през края на XIX и началото на XX век.
Роден като Ян Вацлав Мърквичка на 23 април 1856 г. в село Видим при Дуба, Чехия, тогава част от Австро-Унгарската империя, той е най-голямото от осемте деца в семейството на Йозеф Мърквичка и Амалия Шрайбер.
Известен е със своите портрети, илюстрации и исторически картини, които често изобразяват сцени от чешката история и култура.
Мърквичка започва обучението си по изкуство в Пражкото училище за приложни изкуства, където изучава рисуване и графика. По-късно той продължава образованието си в Академията за изящни изкуства във Виена, където се обучава при известния художник Франц фон Щук.
След дипломирането си се завръща в Прага и отваря собствено студио. Той бързо придобива популярност със своите портрети, които се отличават със своята точност и психологическа дълбочина. Сред най-известните му портрети са тези на композитора Бедржих Сметана и поета Ян Неруда.
През 1877 г. той пътува до Италия, където остава до 1881 г., за да изучава италиански ренесансови майстори и посещава академиите за изящни изкуства във Флоренция и Рим.
По покана на правителството на Източна Румелия през 1881 година идва в България. Назначен е за учител в Пловдив, в гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ (Жълтото училище, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия „Александър I“. Свързва се с най-изявените културни дейци в града – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков.
Името Иван, с което художникът е познат на всички поколения след него, всъщност е побългарена версия на чешкото Ян. Ян Вацлав Мърквичка е наричан Иван още с пристигането си в България през 1882 година, а след завръщането си в Чехия възприема българското си име и дори започва да се подписва с него.
Преди да дойде в България, Мърквичка рисува портрети в духа на мюнхенската академична живопис – в тъмен колорит и гладка фактура, с фина, спокойна мазка. Тук обаче палитрата му започва да се прояснява и той създава пейзажи, в които се промъкват лирични нотки. Рисува многобройни скици на селяни. Интересува се живо първо от етнографските, а после и от душевно-емоционалните характеристики на българина.
Самият Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението осуетява идеята.
Рисувалното училище е открито през 1896 г. в София, а Мърквичка става неговият първи директор.
Мърквичка създава забележителни произведения, много от които сега са част от колекциите на Националната художествена галерия в София.
Някои от най-известните му творби включват „Ръченица“, „Задушница“, „Пловдивски пазар“ и „Шопски празник“. Тези картини улавят същността на българския селски живот и традиции, като често изобразяват сцени от селския бит, народни празници и носии.
В България Мърквичка се натъква на един неочакван проблем, пише bulgarianhistory.org. Местните суеверия създават пречки на художника при търсенето на модели, масово хората отказват да позират. Дали затова или просто по стечение на обстоятелствата, в бистришката кръчма, изобразена на платното, ръченица играе един друг голям приятел на България и на Мърквичка – ирландският журналист Джеймс Баучер. Според други версии картината изобразява шопски селянин от село Вердикал край Банкя.
През 1894 г. Мърквичка илюстрира първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов.
Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България.
Участва и в изписването на храм-паметника „Св. Ал. Невски“.
Основава и редактира списание „Изкуство“, което се превръща в основна платформа за обсъждане на проблемите на изкуството и културата в България. Той също така изиграва решаваща роля в създаването на Дружеството за поддържане на изкуството в България, което по-късно ще се превърне в Национална художествена галерия.
Иван Мърквичка-син е един от видните учени-ботаници на Балканите. Неговата колекция, събирана и по фронтовете на войните за освобождението на България, става основа на Националния природонаучен музей. А портретът му все още краси кабинета на директора.
Иван Мърквичка умира на 16 май 1938 г. в Прага, оставяйки след себе си богато наследство от произведения на изкуството.
През 1956 г. е организирана негова юбилейна ретроспективна изложба в София.
През 2006 г. Националната художествена галерия организира изложба на Мърквичка по случай 150 години от рождението му.
През 2016 г. в Прага е показана изложбата „Иван Мърквичка – българският чех“.
Материалът Мърквичка – българският чех и неговата ръченица е публикуван за пръв път на Животът е любов.
Post Comment