Мародерът взел ботушите на принц Кирил

Фердинад Козовски е роден на 27.01. 1892 г. в гр. Кнежа.
Член на БРСДП (т.с.) (1911).
Участва и е един от ръководителите на бунтовете, наречени „Септемврийско въстание“ (1923) във Врачанско.
После бяга в СССР. Там завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“. Участва в Гражданската война в Испания (1936 – 1939).
По времето на Втората световна война е ръководител на съветската пропагандна радиостанция „Христо Ботев“, която излъчва за комунистическото движение в България.
След преврата на 9 септември 1944 г. Фердинанд Козовски е повишен в звание генерал-майор и е назначен за помощник главнокомандващ Българската армия – Върховен командир на помощник командирите в армията (политическите офицери).
В началото на декември 1944 г. военният министър Дамян Велчев се опитва да защити някои военни от така наречения „Народен съд, но неуспешно. Тогава комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Козовски е назначен и за началник на Главно политическо управление на Българската армия с ранг на заместник-министър на войната.
Той лично е един от екзекуторите изпълнили смъртните присъди, издадени от т.н. „Народен Съд“. Вечерта на 1 срещу 2 февруари 1945 били изпълнени смъртните присъди на български интелектуалци, политици, обществени дейци в това число и тримата регенти на царя. Екзекуциите били изпълнени в Орландовци, близо до гробищата.
Това престъпление е НЕДОСТАТЪЧНО и свикналите на мародерство го практикуват и тогава…
Труповете на 150 екзекутирани общественици били ограбени, а после зарити със сгурия в няколко трапа, издълбани от падналите бомби.
На 2 февруари 1945, денят след изпълнението на екзекуциите на регентите и министрите, Фердинанд Козовски е забелязан от мнозина софиянци да се разхожда по централните улици на София с ботушите на княз Кирил Преславски, брат на Цар Борис III, екзекутиран предишния ден.
После кариерата му продължава с осигурен спокоен и охолен живот… В годините на комунизма е бил заместник-министър на Народната отбрана, посланик в Унгария (1948 – 1949) и Китай (1949 – 1950).
Палачът мародер дори е председател на Народното събрание от 17 февруари 1950 до смъртта си на 12 септември 1965 г.

Фейсбук страница Онгъл