Мартин Димитров като говорител на финансово икономически протест е върхът на политическата ирония

Когато човек види Мартин Димитров от ПП ДБ да оглавява финансово икономически протест, първата реакция е едно изумено „това май е гавра“. Второто е вече чист смях. Защото по абсурдност ситуацията е като счетоводител, който не знае да смята, но настоява да оглави одит на НАП.

Тук говорим за човек, който ежедневно сочи с пръст другите в парламента и ги обвинява, че само чакат да „откраднат“, да „натрупат дълг“ и да „купят избиратели“. И точно този човек се натиска да събори единствената останала преграда пред безконтролното теглене на още и още кредити. Нали уж това беше опасността. Нали уж това беше най големият страх. Какво се случи, забрави ли, или му падна батерията на моралния компас.

Парадоксът е толкова ярък, че дори най вярващите фенове на умнокрасивите започват да се почесват. Защото тук излиза големият въпрос. Кое всъщност носи повече щети на държавата. Класическата корупция, срещу която ПП ДБ казват, че са родени да се борят, или тяхната грандиозна некадърност, която успява да превърне всеки публичен процес в хаос. Единият вариант краде парите, другият изгаря бъдещето. И все по често се оказва, че тези два проблема в ръцете на умнокрасивите започват да изглеждат като едно и също.

Да видиш Мартин Димитров да представлява протест срещу икономическа политика е като да гледаш лекция за диета, водена от човек, който не знае разликата между салата и дюнер. Първо е смешно, после става тъжно.

Истината е една. Хората вече започват да претеглят кой е по големият риск за държавата. „Корупционери“, които поне знаят как работи системата, или аматьори, които в стремежа си да изглеждат почтени успяват да я разрушат по бързо, отколкото онези, които я крадат. И ако това е изборът, не е чудно, че умората, цинизмът и подигравката в обществото растат всеки ден.

А Мартин Димитров. Той продължава да се натиска. Жалко само, че не разбира колко нелепо изглежда.

Коментари

коментари