Зарежда се...

Мащабна научна инициатива цели да секвенира геномите на 1,85 милиона вида

Мащабна научна инициатива цели да секвенира геномите на 1,85 милиона вида

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В ход е един от най-амбициозните научни проекти в историята – „Земна Биогеномна Карта“ (Earth BioGenome Project, EBP), чиято цел е да секвенира и каталогизира геномите на всички 1,85 милиона познати еукариотни вида на планетата.

Това колосално начинание не само ще разшири фундаментално разбирането ни за биологията и еволюцията, но ще предостави и безценни данни за опазването на видовете и възстановяването на биоразнообразието.

Проектът, стартирал през 2018 г., е планиран да продължи десетилетие, а общият му бюджет доближава 5 милиарда щатски долара. Към момента над 60 партньорски организации по света са допринесли с данни за 4386 вида, включително бозайници, влечуги, риби, птици, насекоми и огромен брой растения. Усилията са от критично значение, тъй като по неофициални данни десетки видове изчезват всеки ден, а с тях губим завинаги и възможността да научим повече за техния произход и уникални характеристики.

Макар досегашният напредък да изглежда скромен на фона на крайната цел, бързото развитие на изкуствения интелект (ИИ) и автоматизацията дават сериозни основания за оптимизъм. Ключова роля в този процес играе изследователският отдел на Google, който разработва специализирани ИИ инструменти, ускоряващи и прецизиращи различните етапи на геномното секвениране.

Процесът на разчитане на ДНК е изправен пред сериозно предизвикателство: съвременните апарати за високопроизводително секвениране (HTS) генерират милиарди къси фрагменти от генома, а не цялостната последователност. Сглобяването на тези части в единен и точен геном е сложна задача, податлива на грешки. Тук се намесва разработеният от Google инструмент DeepVariant, който преобразува този проблем в такъв за класификация на изображения. Невронната мрежа анализира визуални представяния на фрагментите и отличава реалните генетични варианти от грешките на апаратурата, постигайки значително по-висока точност от предишните методи.

Тази година екипът представи и DeepPolisher – инструмент, предназначен да намали грешките при сглобяването на генома с до 50%. Това е от съществено значение, тъй като неточностите могат да попречат на програмите за анотация да идентифицират правилно гени и техните функции, включително да пропуснат варианти, причиняващи заболявания.

Практическата полза от тези технологии е илюстрирана ярко от историята на какапо – нелетящ папагал, ендемичен за Нова Зеландия, който е най-тежкият представител на вида си и може да доживее до 100 години.

През 2015 г. популацията на вида е била сведена до едва 49 индивида. Благодарение на пълния геномен анализ на всяка жива птица, природозащитниците успяват да идентифицират зоните с най-голямо генетично разнообразие.

Това им позволява да преместят стратегически отделни папагали, за да избегнат негативните ефекти от близкородствено кръстосване като ниска плодовитост и слаба имунна система. В резултат на тези целенасочени усилия само за три поколения популацията нараства до близо 200 птици, а днес вече надхвърля 250.

Макар целта за каталогизиране на почти всички останали видове до 2028 г. да остава огромно предизвикателство, напредъкът в технологиите вдъхва увереност. За сравнение, секвенирането на първия човешки геном отне цяло десетилетие и струваше 3 милиарда долара до завършването му през 2003 г. Днес същата процедура може да бъде извършена за един ден на цена от около 1000 долара.

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com