Зарежда се...

Медведев заяви, че Европейският съюз е изключен от преговорите за глобалната сигурност между Москва, Вашингтон и Пекин

Медведев заяви, че Европейският съюз е изключен от преговорите за глобалната сигурност между Москва, Вашингтон и Пекин

Медведев заяви, че Европейският съюз е изключен от преговорите за глобалната сигурност между Москва, Вашингтон и Пекин

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации на руски информационни канали и социални мрежи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Липсата на стол на масата като административен факт

Когато един континент с население от над четиристотин и петдесет милиона души и брутен вътрешен продукт от близо деветнадесет трилиона долара отсъства от кадъра, в който се обсъждат параметрите на стратегическата стабилност, проблемът не е в протокола на домакините. Проблемът е в липсата на субектност. Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев използва именно тази визуална липса след проведената среща между лидерите на Русия, Китай и Съединените щати, за да формулира тезата, че Европа в политически и военен смисъл просто не съществува.

Твърдението на Медведев, разпространено чрез неговите канали в социалните мрежи на 20 ноември 2026 година, не бива да се разглежда като обичайна реторична провокация, каквито руският политик отправя редовно от 2022 година насам. В него се съдържа студена констатация за структурното изместване на световния център на тежестта. Според публикацията срещата на трите държави, определени като „Голямата тройка“, е поставила основите на нова архитектура за международна и европейска сигурност, контрол върху въоръженията и разрешаване на мащабни регионални конфликти. Липсата на официално потвърждение от Брюксел относно детайлите на тези разговори само подчертава изолацията на европейските институции от реалния процес на вземане на решения.

Защо обаче никой в Москва, Вашингтон или Пекин не е сметнал за необходимо да изпрати покана до сградата „Берлемон“ в Брюксел? Отговорът се крие в елементарната военна и индустриална аритметика. Държавите, които сядат на масата за преговори по контрола над стратегическите ядрени арсенали (като изтеклия през февруари 2026 година договор СНВ-3, чието подновяване или замяна изисква пряк диалог между ядрените свръхсили), разговарят само с тези, които притежават реални способности за възпиране и самостоятелна политическа воля.

Историческата сянка на Крим от февруари 1945 година

Позоваването на Ялтенската конференция в текста на Медведев не е случайно, макар историческите паралели винаги да крият риска от опростяване. През февруари 1945 година в Ливадийския дворец край Ялта се срещат Йосиф Сталин, Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил. Тогава континентална Европа лежи в руини, Франция на Шарл дьо Гол е демонстративно изключена от срещата въпреки претенциите си за статут на велика сила, а Германия е обект на подялба на окупационни зони.

Единственият европейски представител в Ялта тогава е Чърчил, но присъствието му се крепи на остатъчния авторитет на Британската империя и на факта, че от 1940 до 1941 година Лондон воюва сам срещу Оста. Дори и в онзи момент обаче, както отбелязват историците на дипломацията, британският премиер седи между две надигащи се свръхсили, чиито индустриални и военни ресурси многократно надхвърлят възможностите на метрополията в Лондон. Съветският съюз разполага с дванадесетмилионна армия, изнесла основната тежест на сухопътната война в Европа, а Съединените щати произвеждат половината от световната промишлена продукция и държат финансовия лост чрез споразуменията от Бретън Уудс, подписани само седем месеца по-късно.

По оценка на Медведев през 1945 година услугите на Европа все още са били търсени, докато осемдесет и една години по-късно Европейският съюз и напусналата го Великобритания не представляват интерес за никого. Тук руският политик прокарва ясна разделителна линия. В средата на двадесети век европейските държави притежават собствени суверенни институции, колониални ресурси (макар и в процес на разпад) и национални елити, способни да формулират собствени интереси. Днес, според оценката на Москва, европейските столици са делегирали своя суверенитет на наднационални бюрократични структури в Брюксел и на военното планиране във Вашингтон, лишавайки се от способността да водят самостоятелна външна политика.

Институционалната парализа между Париж, Берлин и Брюксел

В коментара си Медведев споменава поименно ръководителите на ключовите европейски институции и държави, използвайки пренебрежителни умалителни форми за председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц и върховния представител по външната политика Кая Калас. Зад тази груба лексика обаче прозира реалният институционален проблем на Европейския съюз през 2026 година: пълната липса на единен център за вземане на стратегически решения.

Кой всъщност говори от името на Европа в моменти на критични геополитически размествания? В Берлин правителството на Фридрих Мерц се сблъсква с тежка индустриална рецесия, породена от загубата на евтини руски енергоносители след взривяването на газопроводите „Северен поток“ в Балтийско море и преориентирането към скъп втечнен природен газ. Германската химическа и металургична промишленост, съсредоточена около басейна на река Рейн и Рурската област, продължава да губи конкурентоспособност, а бюджетните ограничения принуждават кабинета да търси баланс между социалните разходи и ангажиментите за превъоръжаване.

В същото време в Париж Еманюел Макрон прекарва последните месеци от своя втори президентски мандат (преди изборите във Франция през пролетта на 2027 година) в състояние на хронична вътрешнополитическа нестабилност. Разпокъсаният парламент и огромният държавен дефицит, надхвърлящ пет процента от брутния вътрешен продукт, ограничават реалните възможности на Елисейския дворец да финансира амбициите си за „европейска стратегическа автономия“. Франция остава единствената ядрена сила в Европейския съюз след излизането на Великобритания, но нейният арсенал от около двеста и деветдесет ядрени бойни глави, разположени на подводниците от клас „Триумфан“ и самолетите „Рафал“, е проектиран единствено за национална защита, а не за ядрен чадър над целия континент.

На този фон претенциите на Европейската комисия и на Кая Калас за водеща роля в определянето на условията за мир в Източна Европа изглеждат откъснати от реалността. Когато администрацията в Брюксел няма собствени въоръжени сили, няма единна фискална политика и зависи изцяло от американската логистика, спътниково разузнаване и ядрено възпиране, нейните декларации остават без покритие. Спорът между Париж, Берлин и Брюксел кой да представлява Стария свят на международни форуми се превръща в бюрократична суета, докато ключовите въпроси се решават без тяхното присъствие.

Икономическата и военната цена на отказа от дипломация

Според публикацията Медведев обвинява европейските лидери, че вместо да търсят начини за потушаване на конфликтите, те продължават да разпалват военните действия, прикривайки подкрепата си за радикални формирования в Украйна с лозунги за защита на демократичните свободи. Независимо от идеологическата окраска на тези твърдения, сухите статистически данни за периода 2022–2026 година показват драматична промяна в позицията на Европа в световната икономика.

Преди четири години Европейският съюз се възприемаше като незаобиколим икономически полюс, чийто единен пазар диктува стандартите на глобалната търговия. Отказът от руския тръбопроводен газ по трасетата „Ямал–Европа“, „Северен поток“ и украинската газопреносна система, съчетан с четиринадесет и повече пакета санкции, доведе до структурно пренасочване на енергийните потоци към Азия. Русия преориентира износа си на петрол и газ към Китай и Индия чрез тръбопровода „Силата на Сибир“ и танкерния флот през пристанищата в Балтийско море, Черно море и Далечния изток.

В резултат на това Китай получи достъп до евтини суровини, които подхраниха неговия технологичен и промишлен растеж, докато европейската икономика пое тежестта на високите енергийни цени и инфлацията. Когато Вашингтон и Пекин сядат на една маса с Москва, те разговарят като държави, които контролират реални ресурси, вериги за доставки и военни технологии. Европейският съюз, който сам прекъсна икономическите си връзки с Русия и едновременно с това се опитва да ограничи търговското сътрудничество с Китай под натиска на Съединените щати, се озова в капана на собствените си ограничения. Без канали за комуникация с Москва и без самостоятелна линия спрямо Пекин, Брюксел загуби ролята си на посредник и балансьор.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com