Меломанът, който стана президент

Дмитрий Анатолиевич Медведев е роден на 14 септември 1965 г. в Ленинград – днешния Санкт Петербург – в семейство на преподаватели. Баща му е доцент по химическа технология, майка му е филолог, а той остава единствено дете. Израства в типично съветско интелигентско семейство, в което образованието е ценност, а дисциплината – правило. Именно в 305-о ленинградско училище среща Светлана Линник – момичето, което години по-късно ще стане негова съпруга. Любовната им история започва още в седми клас и оцелява въпреки всички политически и житейски превратности.
Ако човек познава единствено официалния образ на Медведев – винаги с костюм, премерен и сдържан – трудно би повярвал, че през тийнейджърските си години той е истински запален рокаджия. Около тринадесетгодишен открива Deep Purple и, както сам признава, остава верен на групата за цял живот. Скоро към любимците му се нареждат Black Sabbath, Led Zeppelin и Slade – музика, която в края на 70-те години не се вписва особено в представите за примерен съветски младеж.
У дома непрекъснато презаписва плочи, а в училище организира дискотеки, на които почти не звучи нищо друго освен хард рок. Това само по себе си е необичайно за времето, когато дори списъкът с изпълнители трябва да получи одобрението на комсомолските организации. По-късно, вече като студент, Медведев продължава да бъде диджей на университетските купони, където колегите му танцуват под музиката на Deep Purple, Led Zeppelin и Slade – нещо, което днес звучи почти невероятно.
Първата си истинска музикална уредба успява да си купи едва през 1987 г. Приятелите му от онези години го описват като „истински стар рокер“, а колекцията му от записи постепенно се превръща в една от най-големите му лични гордости.
Именно от този период е и една от най-известните му снимки – черно-бял кадър от 1986 г., на който младият Медведев позира с кожено яке, тъмни очила и изплезен език. Фотографията години наред се разпространява в интернет и често изненадва хората, свикнали да го виждат единствено като представител на руската държавна власт. На нея бъдещият президент прилича повече на рок музикант, отколкото на човек, който един ден ще влезе в Кремъл.

След завършването на училище през 1982 г. Медведев постъпва в юридическия факултет на Ленинградския държавен университет „А. А. Жданов“, днешния Санкт-Петербургски държавен университет. Преди това за кратко работи като лаборант в Ленинградския технологичен институт. Състудентите му си спомнят за него като за спокоен, дисциплиниран и изключително старателен човек. Николай Кропачов, който по-късно става ректор на университета, казва, че Медведев не е бил най-яркият студент в курса, но винаги е компенсирал с трудолюбие и постоянство.
Освен с ученето се занимава активно с тежка атлетика и печели няколко факултетски състезания. За да се издържа, работи и като метач, откъдето получава 120 рубли месечно, а отличният успех му носи още 50 рубли повишена стипендия. Сред увлеченията му тогава е и фотографията – хоби, което запазва и през следващите години.
През 1987 г. завършва право, а през 1990 г. защитава кандидатска дисертация. До 1999 г. преподава в университета, но междувременно животът му постепенно се насочва към политиката.

Първата важна крачка идва през 1990 г., когато става съветник на председателя на Ленинградския градски съвет, а след това и на кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак. Именно тогава работи в Комитета по външни връзки, ръководен от Владимир Путин. Срещата между двамата се оказва съдбоносна.
След преместването си в Москва Медведев последователно заема различни длъжности в президентската администрация и правителството. Между 2000 и 2008 г., с известни прекъсвания, оглавява Съвета на директорите на „Газпром“, от 2003 до 2005 г. е ръководител на Администрацията на президента, а след това става първи заместник министър-председател на Русия.
На 2 март 2008 г. печели президентските избори с 70,28 процента от гласовете и става третият президент на Руската федерация. Четири години по-късно разменя постовете с Владимир Путин и заема премиерския кабинет, който ръководи до началото на 2020 г.
След оттеглянето си като министър-председател е назначен за заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, остава председател на управляващата партия „Единна Русия“, а от края на 2022 г. е и първи заместник-председател на Военно-промишлената комисия.
Ако като президент често беше определян като умерен и дипломатичен политик, то след началото на войната в Украйна през 2022 г. образът му рязко се променя. Медведев се превръща в един от най-острите говорители на Кремъл, известен с войнствените си публикации в социалните мрежи и крайните си изказвания по адрес на Запада. Именно заради тази роля срещу него са наложени персонални санкции от Европейския съюз, Съединените щати, Великобритания, Япония и редица други държави.

В личния си живот Дмитрий Медведев остава удивително постоянен. Със Светлана Линник, момичето, което среща още като ученик, сключват брак през 1993 г., а две години по-късно се ражда синът им Иля. Сред многобройните политически биографии на съвременна Русия тяхната остава една от малкото любовни истории, започнали не в коридорите на властта, а в училищния чин – далеч преди Кремъл да се превърне в тяхна съдба.