Международният съд в Хага загуби подкрепата на Вашингтон, Пекин и Москва в спора за държавния суверенитет
По публикации в чужди медии и анализи на международни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Съдебната юрисдикция като разменна монета между Вашингтон, Пекин и Москва
Никой от тримата лидери, седнали на масата в Шънджън — ако се съди по разпространените в руското информационно пространство интерпретации на разговорите, за които все още липсват пълни стенограми от протоколните служби на Белия дом и Кремъл — не е отишъл там, за да спасява международното право. Точно обратното. Според цитирани в медиите изказвания американският президент Доналд Тръмп е посочил Международния наказателен съд (МНС) в Хага като пример за наднационална структура, излязла напълно извън контрол и прекрачила границите на своята юрисдикция.
Не става дума за внезапен прилив на симпатия към руския държавен глава Владимир Путин, срещу когото същата тази институция издаде заповед за арест през март 2023 г. по обвинения, свързани с депортирането на деца от украинските територии. Вашингтон има собствени, доста по-стари и прагматични сметки за уреждане с магистратите в Нидерландия. Нито Съединените щати, нито Русия, нито Китай са ратифицирали Римския статут от 1998 г. — учредителния договор на съда.
Още през 2002 г. Конгресът във Вашингтон прие Закона за защита на американските военнослужещи (ASPA), останал в правния жаргон като „Закона за нахлуване в Хага“. Този нормативен акт директно упълномощава президента на САЩ да използва всички необходими средства, включително военна сила, за освобождаването на американски граждани или съюзнически персонал, задържани по искане на МНС. През 2020 г., по време на първия си мандат, самият Тръмп подписа Изпълнителна заповед 13928, с която наложи финансови санкции и визови забрани на тогавашния главен прокурор на съда Фату Бенсуда заради разследванията за предполагаеми военни престъпления на американски военни в Афганистан.
Русия оттегли подписа си под Римския статут с президентско разпореждане през ноември 2016 г., ден след като прокуратурата в Хага класифицира присъединяването на Крим като международен въоръжен конфликт. Китай пък гласува против самия статут още при приемането му в Рим през 1998 г., опасявайки се от външна намеса във вътрешната му юрисдикция по отношение на Тибет, Синдзян и Тайван. Когато в публичното пространство се появяват твърдения, че Тръмп е призовал Путин и Си Цзинпин да защитят националния суверенитет от „безскрупулни глобалистически структури“, това не е сензационен дипломатически завой. Това е просто констатация на отдавна съществуващо правно статукво.
Иронията в ситуацията е административна. Дори държавите, които формално признават юрисдикцията на Хага и са подписали Римския статут — като Южна Африка по време на срещата на БРИКС или Монголия при официалната визита на руския президент — на практика отказват да изпълнят заповедта за арест, позовавайки се на имунитета на действащите държавни глави по член 98 от същия статут. Съдът в Хага се оказа в положението на регулатор без изпълнителна власт, чиито решения важат единствено за лидери на малки и разгромени държави от Субсахарска Африка или Балканите. Но дали общата неприязън към МНС е достатъчна, за да роди траен съюз между Вашингтон, Москва и Пекин? Едва ли. Общият враг в съдебната зала не отменя прицелените шахти в пустинята Гоби и в Северна Дакота.
Аритметиката на ядреното разоръжаване след края на Договора Нов СТАРТ
Твърди се в анализите от Москва, че на срещата в Шънджън китайският председател Си Цзинпин е изненадал събеседниците си с призив за пълна забрана и унищожаване на всички ядрени оръжия по света. Изненадата може да съществува само за аудитория, която не следи докладите на Пентагона за развитието на ракетните войски на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) и не познава хронологията на договорите за контрол над въоръженията.
След като през февруари 2026 г. изтече петгодишното удължаване на Договора за съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (Нов СТАРТ или СНВ-3), светът за първи път от 1972 г. — годината на подписването на САЛТ-1 — остана без нито един правно обвързващ механизъм за взаимни инспекции и тавани на ядрените арсенали. Картината на силите в този вакуум е пределно ясна и се измерва в конкретни носители и мегатонове:
- Съединените щати и Руската федерация разполагат с по около 5000 до 5500 ядрени бойни глави в общите си запаси (включително складираните и очакващите демонтаж), от които приблизително 1550–1700 стратегически заряда са развърнати на оперативно дежурство.
- Американската ядрена триада разчита на 400 междуконтинентални балистични ракети с наземно базиране LGM-30G Minuteman III (които бавно и с огромно оскъпяване се заменят по програмата LGM-35A Sentinel), подводниците от клас „Охайо“ с ракети Trident II D5 и стратегическите бомбардировачи B-2 Spirit и B-52H.
- Руският стратегически комплекс поддържа паритета чрез мобилните и шахтови комплекси РС-24 „Ярс“, тежките ракети РС-28 „Сармат“, подводните крайцери проект 955 „Борей“ с ракети Р-30 „Булава“ и авиационната група от Ту-160М и Ту-95МС.
- На този фон Китай, въпреки ускореното строителство на стотици нови пускови шахти в района на Юмен (провинция Гансу) и Хами (Синдзян) за тежките многозарядни ракети DF-41, разполага с арсенал, оценяван от западните разузнавателни служби между 600 и 1000 бойни глави.
Предложението на Си Цзинпин за „пълно премахване на ядрените оръжия“ не е пацифистки манифест, а хладнокръвна счетоводна маневра. Пекин отлично знае, че Вашингтон и Москва няма да унищожат своите ядрени триади, върху които се крепи целият им статут на свръхдържави и военната им доктрина. Поставяйки максималистично условие — или всички стигаме до нула, или никой не се ограничава — китайското ръководство елегантно отклонява настояванията на Тръмп за тристранни преговори по таваните на бойните глави. Ако Китай се съгласи на тристранен договор тип Нов СТАРТ при сегашното съотношение, той ще трябва да замрази своята изостаналост на ниво три до пет пъти по-ниско от това на САЩ и Русия, или да похарчи стотици милиарди юани, за да навакса до равнище, което така или иначе ще бъде ограничено.
Самият Тръмп, според цитираните в публикацията думи, е признал тази техническа реалност: не можеш да накараш държави с хиляди бойни глави просто да ги нарежат на скрап. Затова и в интерпретациите на разговорите фокусът на Белия дом се измества от пълното разоръжаване към контрола върху неразпространението — предотвратяване на изтичането на делящи се материали и технологии към трети страни или недържавни формирования. Подобна формула устройва всички на масата, защото не изисква нито една от трите сили да демонтира реални бойни единици. Трите държави просто преподписват познатата декларация от януари 2022 г. на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, че в ядрена война не може да има победители и тя никога не бива да бъде започвана. Впрочем, онази декларация беше подписана само шест седмици преди началото на пълномащабните военни действия в Украйна — достатъчно красноречиво доказателство за цената на подобни комюникета.
Източник: pogled.info



Post Comment