Милен Русков: Прайдът е кич, страшно ниска класа от гледна точка на добрия вкус

Гледам простонародната либералска хомосексуална маса упреква княгиня Калина, че била пияна на шествието за семейството. Никак не съм сигурен, че това действително е така. Понеже тия лъжат много. Но и да е, това въобще не ми променя мнението. Нито на йота.

Дай да ти разкажа нещо, където мимоходом става дума и за нея. Значи отивам аз при Царя, за да го разпитам за любовната история между неговата леля княгиня Евдокия и кап. Багрянов. Наричам го капитан, понеже той тогава такъв е бил като адютант на цар Борис. По-късно става министър-председател, а още по-късно е и застрелян. Но нас сега това не ни интересува. Интересува ни любовната история между него и княгинята, която се е състояла между 1923 и 2026 година. Тогава двамата са били на по 25 години. Тази история завършва много печално и същевременно е прекрасна. Бисер. А в края на краищата аз съм преди всичко разказвач на истории, а не търсач на щастие.

И значи отивам аз във Враня, но в един рядко нелеп вид. Понеже преди това излизам да си купувам костюм, разбираш ли. Викам си: „Ще ходя при Царя, дай да си купя костюм.“ И почвам да пробвам тоя костюм с тая риза, с тая вратовръзка, не знам какво си. Направо ми пламна главата. Накрая си викам: „Дай просто ще си купя един сервитьорски костюм – черен костюм, бяла риза, черна вратовръзка, и толкова.“ И така и направих. И отивам във Враня. Викам си: „Егати! Хората като ме видят, ще почнат да ми дават поръчки!“ Но не. Посреща ме Явор, секретаря на Царя, и след малко до нас дотичва една кучка и почва да ме ближе по ръката. А Явор казва: „Тя си е такава много любвеобилна. Княгинята я взе от една улица.“ А след малко прочее дотичва и едно по-голямо мъжко куче и почва да си бута главата в краката ми. А Явор вика: „Този е много ревнив. Като види, че някой й обръща внимание, идва и той. Княгинята и него го взе от една улица. Нали не те притеснява?“ Викам „Не, ни най-малко. Аз обичам кучета.“ Което впрочем е самата истина.

И след това се срещам с Царя и го питам за тая история между княгинята и кап. Багрянов. А той казва: „Не знам нищо. Ние бяхме тогава деца и малко се страхувахме от нея, понеже тя беше доста строга жена.“ А дали не е разказвала нещо на майка му? Не, казва, не знам нещо да й е разказвала.
Което може и да е така. Понеже те двете не са мелели много добре. Нали разбираш, Евдокия дълги години е отговаряла в двореца за всички неща, за които отговаря една жена. А после идва царицата и почва тя да отговаря за тях. Това не е завършило добре за Евдокия. Накрая малко са я чупили и тя отишла да живее при дъновистите в „Изгрев“.

Където комунистите я арестували на 9-и септември. И аз питам Царя: „Няма ли някакви писма между нея и Багрянов, някаква кореспонденция, която да е останала? Някакви дневници, тефтери, нещо такова?“ А той казва: „При нас няма нищо. Трябва да видиш при ДС. Те са прибрали всичко тогава.“
И разправя, че като я изритали през 46-а, тя си тръгнала от тук само с един куфар с дрехи. Ако е имало някакви документи, писма, книжа – всичко това е останало в ДС.

Доколкото аз разбирам от хора, не мисля, че Царят ме баламосваше. Не мисля, че той знаеше нещо особено за тази история. Малко хладни са били отношенията всъщност в това семейство. Така ми се струва.

В края на краищата Евдокия е умряла в старчески дом, където е живяла последните 26 години от живота си. Това е много хубав, луксозен старчески дом, на границата между Германия и Швейцария, не си спомням в коя точно страна, но в старчески дом, все пак. Не при семейството си.

Дай сега да се спуснем в пропастта. Да слезем при п……тите. Тези тръгнали да критикуват княгинята Калина за не знам си кво. Виж сега, дребнобуржоазен градски лумпен, тя е княгиня и може да прави каквото си иска. А ти си просто един педера.т и такъв и ще си останеш. Дай между другото да ти кажа, че на една княгиня в света се падат един милион педера.ти. По това долу-горе може да започнеш да се ориентираш кой колко струва. Това е като да сравняваш сребро с тенекия. Педерас.ът е лесновъзпроизведимо биологическо отклонение, а княгинята е културноисторическа рядкост. И не ми разправяй баналните лакърдии, че произходът няма значение и хората са равни. Произходът има голямо значение и хората не са равни.

И най-вече той е кичозен. Прайдът е кич, страшно ниска класа от гледна точка на добрия вкус. Те не разбират, понеже нямат представа от тия понятия, но Прайдът е крайно ниска класа и от гледна точка на постмодерния вкус. Въобще не разбират колко са старомодни всъщност с модерните си преструвки. Да им обясниш, че модерното е старомодно, е невъзможно. Те са твърде бавноразвиващи се и необразовани за тази цел. Искат свобода, а? Добре, ти имаш свободата да покажеш колко си кичозен и глупав, а аз имам свободата да те презирам. Ако си манифестиращ п…..ст, ти си въплъщение на кича.

Автор: Милен Русков