Милиони под носа на държавата: прокуратурата и АДФИ влязоха в НИНКН
Докато общественото внимание е приковано към магистрали, големи инфраструктурни проекти и показни държавни разходи, далеч от прожекторите действат десетки агенции и институции, за които повечето данъкоплатци почти не са чували. Именно там обаче понякога се разпределят милиони левове публичен ресурс чрез обществени поръчки, които остават извън масовото внимание, докато не се намесят контролните органи.
Такъв е случаят с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) – структурата, която би трябвало да бъде един от основните пазители на архитектурната и историческата памет на България. Институтът вече е попаднал под лупата на Агенцията за държавна финансова инспекция, а материали по казуса са свързани и с проверка на Софийската градска прокуратура.
Документите повдигат сериозни въпроси за начина, по който през последните години са харчени публични средства, провеждани са обществени поръчки и са сключвани договори за стотици хиляди левове.
Финансовата инспекция влиза след прокурорско постановление
Мащабът на случая става по-ясен от доклада на АДФИ № ДИД1-СФ-28-[11]/07.07.2026 г. Според посочената в него информация финансовата инспекция е извършена след прокурорско постановление по преписка № 7954/2026 г.
Това само по себе си не доказва извършено престъпление, но показва, че казусът е излязъл извън рамките на обикновен административен контрол и е привлякъл вниманието на държавното обвинение.
Проверката обхваща ключови периоди през 2023 и 2024 г., когато през института преминават значителни средства от държавния бюджет и европейски програми.
През този период НИНКН е ръководен от арх. Петър Петров. На фона на многократно заявяваните проблеми с недостиг на експерти, кадровия капацитет и огромния обем работа по опазване на културното наследство, институтът едновременно с това провежда редица обществени поръчки за техника, автомобили, ремонти и други дейности.
Именно част от тези процедури днес пораждат най-много въпроси.
Поръчка за над 1,3 млн. лева и разлики от по няколко лева
Особено внимание привлича обществената поръчка с идентификационен номер 03954-2023-0001.
Предметът ѝ включва доставка на специализирано техническо оборудване и три леки автомобила за нуждите на институцията, разпределени в шест обособени позиции.
Според наличните данни общата стойност само на част от договорите по процедурата надхвърля 1,3 млн. лева без ДДС, а с начисления данък сумата се доближава до милион и половина лева.
Сред фирмите изпълнители се срещат имената „Еспас Ауто“, „Сиенсис“, „КАД Пойнт“, „Веком Гео“ и „ДЖИ ДИ АР СИСТЕМС“.
Най-любопитният детайл е изключително малката разлика между предварително определените прогнозни стойности и цените, на които впоследствие са сключени някои от договорите.
При договор с „Еспас Ауто“ разликата спрямо прогнозната стойност е посочена като едва 400 лева. При „Сиенсис“ тя е само 5 лева, а при „Веком Гео“ – 4 лева.
При процедури за стотици хиляди левове подобни минимални разлики закономерно пораждат въпроси: как са били определени прогнозните стойности, колко реална е била конкуренцията, как са съставени техническите спецификации и дали условията са позволявали действително състезание между различни кандидати.
Това не е автоматично доказателство за предварително определен победител, но е обстоятелство, което заслужава внимателна проверка.
На анализ са подложени договорите с номера Д-049, Д-050, Д-051, Д-052 и Д-053, както и редица други контракти – Д-027, Д-038, Д-041, Д-043, Д-044, Д-045, Д-046 и Д-047.
Още милиони през 2024 г.
Финансовият поток към институцията продължава и през 2024 г.
През пролетта са осигурени близо 180 хил. лева за допълнителни възнаграждения на служителите, а през септември Министерският съвет предоставя още 1 млн. лева по линия на дейности, свързани с опазването на недвижимото културно наследство.
Паралелно с това институтът стартира нови процедури за значителни суми.
Сред тях е проект за изграждане на външен асансьор и ремонт на административната сграда на стойност над 2,3 млн. лева.
Внимание привлича и договорът за нов интернет сайт на институцията – Д-047. Според изложените данни той е подписан само пет дни след изтичането на крайния срок за подаване на оферти.
Подобна скорост не е сама по себе си нарушение, но повдига логичния въпрос как в рамките на толкова кратък срок са извършени всички необходими действия – разглеждане и оценяване на предложенията, класиране, приключване на процедурата и подписване на договор.
Това е един от въпросите, на които контролните органи следва да дадат ясен отговор.
Пари за коли и техника, докато паметници се рушат
Най-сериозният обществен въпрос обаче е друг.
Как институция, която от години говори за недостиг на експерти, тежка административна натовареност и недостатъчен ресурс за опазване на културното наследство, успява едновременно с това да отделя огромни средства за автомобили, специализирано оборудване, ремонти и интернет услуги?
На фона на рушащи се паметници на културата в София, Пловдив и десетки други населени места подобни разходи неизбежно предизвикват обществено недоволство.
Ръководството на НИНКН многократно е говорило публично за тежкото състояние на администрацията и липсата на достатъчен капацитет.
И точно затова проверката на начина, по който са използвани отпуснатите средства, е още по-важна.
Когато една институция твърди, че няма достатъчно хора и ресурс за основната си функция, всеки голям страничен разход трябва да бъде аргументиран до последния лев.
Какво проверява прокуратурата?
Фактът, че материалите са достигнали до Софийската градска прокуратура, придава на случая съвсем различна тежест.
Това обаче не означава автоматично, че има доказано престъпление или виновни лица. Именно разследващите и съдебните органи трябва да установят дали констатираните проблеми представляват административни нарушения, нарушения на Закона за обществените поръчки или има данни за престъпление.
Особено важни са въпросите дали е имало реална конкуренция, как са формирани прогнозните стойности, дали техническите задания са ограничавали кръга на потенциалните участници и дали държавата действително е получила адекватна стойност срещу похарчените средства.
Това са въпроси, които не могат да бъдат заметени с общи обяснения за „административни затруднения“.
Кой е подписвал и кой е контролирал?
В крайна сметка обществото има право да получи конкретни отговори.
Кой е подготвял техническите задания?
Кой е определял прогнозните стойности?
Кой е назначавал комисиите?
Колко кандидати реално са участвали?
На каква база са избирани победителите?
Кой е подписал договорите?
Какво точно е получило обществото срещу похарчените милиони?
И най-вече – има ли нарушения и, ако има, кой носи отговорност за тях?
Докато българските паметници на културата продължават да се рушат, всяка стотинка, предназначена за тяхното опазване, трябва да бъде проследима.
НИНКН не е частна фирма. Това е държавна институция, която работи с парите на данъкоплатците и носи отговорност за безценна част от националната памет.
Затова случаят не трябва да приключи с поредния доклад, който ще събира прах в някое чекмедже.
Ако проверките установят нарушения или престъпления, отговорните лица трябва да понесат предвидената от закона отговорност.
А ако всичко е било извършено законосъобразно – обществото също заслужава да види документите и аргументите, които го доказват.
Защото когато става дума за милиони публични средства, прозрачността не е пожелание.
Тя е задължение.
Post Comment