Минск и Москва чертаят „Евразийска карта“: Какво предвижда новият проект за сигурност без участието на Запада

По публикации на чуждестранни аналитични издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Административното преначертаване на сигурността в Евразия

Дипломатическите документи рядко спират танковете, но променят правната рамка, в която се вземат решенията за дислокация и бойна готовност. Инициативата за „Евразийска харта за многообразие и многополярност през XXI век“, лансирана от официален Минск, не прави изключение от този сух прагматизъм.

Според наличната информация, проектът за първи път беше публично формулиран през октомври 2023 г. по време на Международната конференция за евразийска сигурност в беларуската столица. Впоследствие, през ноември 2024 г. в Брест, външните министри на Беларус и Русия подписаха документа „Обща визия“, а през септември 2026 г. в рамките на Седмицата на високо ниво на Общото събрание на ООН в Ню Йорк се проведе министерска среща с участието на девет държави, сред които Виетнам, Иран, Казахстан, Киргизстан, Лаос, Мианмар и Таджикистан.

За задкулисието на тези срещи може само да се гадае, но институционалният вектор е ясен. Нека бъдем откровени: Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) де факто е блокирана от консенсусното си правило и тоталния конфликт между Изтока и Запада. Хелзинкският процес от 1975 г. е мъртъв, а инфраструктурата му се руши. В този вакуум Минск се опитва да предложи нова нормативна платформа. Въпросът обаче е дали става дума за реален механизъм с оперативно действие, или за поредния деคลаративен манифест.

Принципът на неделимост и военните реалности по границата

Централната правна котва в текста на Хартата е принципът за неделимост на сигурността — сигурността на една държава да не се гарантира за сметка на друга. В дипломатическия превод това означава директен опит за кодифициране на противопоставянето срещу разширяването на НАТО на изток.

За Република Беларус, която дели стотици километри граница с държави от НАТО (Полша, Литва, Латвия) и с Украйна, този принцип има съвсем конкретно военно-техническо измерение. Подписването на подобни документи цели да създаде правна норма, която да бъде използвана при евентуални преговори за ограничаване на конвенционалните оръжия или разполагането на ударни системи в близост до границите на Съюзната държава.

Остава обаче открит въпросът доколко западните столици биха зачели нормативен акт, изработен без тяхно участие. Историческият опит с Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) показва, че подобни споразумения функционират само дотогава, докато съществува паритет на силите или политическа воля за спазването им.

Сплитането на ОДКС и ШОС: Мрежова архитектура или дипломатически застъпвания

Според разпространените материали, Хартата трябва да действа като политическа надстройка, хармонизираща военния потенциал на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) с икономическия и геополитическия ресурс на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и Евразийския икономически съюз (ЕАЕС).

Тук проличава стремежът за създаване на мрежова сигурност. ОДКС разполага с механизми за военна помощ и задействане на Колективните сили за бързо реагиране (КСБР), докато ШОС има фокус върху борбата с тероризма, сепаратизма и екстремизма чрез своята Регионална антитерористична структура (РАТС).

Свързването на тези структури на хартия изглежда логично. В практически план обаче координацията между организации с различен състав и правен статут е изключително сложна. Например, държави като Индия и Пакистан са пълноправни членки на ШОС, но имат коренно различни виждания за регионалната сигурност и не са част от военните ангажименти на ОДКС. Поради това опитът да се обединят толкова разнородни субекти под единен покрив крие риск от размиване на задълженията.