Мирчев се разплака: Трябва да получим 121 депутата. Друго не признаваме

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Ивайло Мирчев заяви с характерна самоувереност, че целта е 121 депутата и че всичко под това не подлежи на признаване. В изречението няма условност, няма нюанс, няма дори формална демократична скромност. Има ултиматум. Или пълна власт, или нищо.

Тази реплика не е просто политическа амбиция, а показателен мироглед. В него изборите не са процес на съревнование и легитимиране чрез вота на гражданите, а инструмент за потвърждение на предварително обявен резултат. Ако числото не съвпадне с желаното, проблемът не е в доверието, програмата или обществената подкрепа, а в самата реалност, която очевидно трябва да бъде коригирана.

Числото 121 не е случайно. То означава еднолична доминация в парламента, възможност за прокарване на решения без диалог и без необходимост от компромиси. Казано направо, това е мечтата за власт без спирачки, облечена в езика на демокрацията, но лишена от нейния дух.

Подобна риторика издава дълбоко презрение към избирателя. Хората не са субект, който решава, а публика, която трябва да аплодира правилния резултат. Ако не го направи, значи не е разбрала, гласувала е грешно или просто няма значение.

Още по-притеснително е, че подобни думи вече не правят впечатление. Те се приемат като нещо нормално, като част от политическия шум. А всъщност са признание, че за някои политици демокрацията е валидна само когато дава точния отговор.

Когато някой каже „друго не признаваме“, той всъщност казва, че признава само себе си. И това е най-честният момент в цялото изказване.