„Мирните“ протестиращи в Иран въоръжени до зъби с автомати от ЦРУ и Мосад

Очевидно е, че недоволството, което бе предизвикано от икономическото състояние на Искямската Република, прерастна в провокиран отвън въоръжен бунт, в който участват предимно бойци с неирански произход.

Протестиращите граждани на Иран вече ги няма по улиците, а на тяхно място се вихрят инфилтрирани метежници, чиято цел няма нищо общо с овладяване на инфлацията и спекулата.

От тук нататък, големият въпрос е ще издържи ли силовият апарат, или пробивът на МОСАД е дълбок и правителството ще бъде предадено отвътре.

Ако превратът успее за гражданите на Иран не следва нищо добро и по всичко личи, че мнозина там вече разбират това.

Ако властта удържи то тя ще трябва неминуемо да преосмисли и промени много неща. Иран през последните години предприе изключително амбициозен подход в целия регион и опита да влия върху събитията в редица държави – като започнем от Ливан и Сирия, минем през Ирак и Афганистан и завършим в Йемен.

Всичко това се оказа непосилна задача за икономиката на страната, която от години е под санкции и изпитва тежки структурни проблеми.

Ако Иран оцелее, което е по-вероятно, той ще трябва да преразгледа външнополитическата си доктрина и да съсредоточи повече ресурс и усилия за решаване на вътрешните си проблеми, както и да преразгледа отношенията си с Израел и САЩ. Може би, в крайна сметка това е и целта на активното мероприятие, което се реализира там в момента.

У нас грантовата „демократична“ общност приветства т.нар. „мирни“ протести и ръкопляска на заканите за военна интервенция от страна на САЩ, защото всичко това щяло силно да засегне Русия и Путин. Истината е, че основният потърпевш отново ще бъде обрулената и фалираща Европа, а Русия ще реализира интересите си и при евентуална смяна на режима в Техеран, както това се случи в Сирия и Венецуела.

Мнозина от щатните „анализатори“, които живеят в студиата на корпоративните телевизии в България, явно не са наясно, че отношенията между Русия и Израел са повече от стабилни, а в момента и Тръмп е по-скоро партньор на Путин, отколкото стратегически опонент.

Иран и Венецуела са по-скоро проблем за Китай, а не за Русия, защото именно Поднебесната тегли петрол от тези санкционирани държави, като им го плаща далеч под пазарните цени. Също така Китай е държавата, която е направила редица инвестиции във Венецуела и Иран, а не Русия. Ако доставките на нефт от тези две страни за Китай бъдат прекратени, то единственият играч, който може да ги замени в това отношение е именно Русия.

Великите сили както винаги играят двойни и тройни многоходови и многопластови игри, които много трудно биха могли да бъдат разгадани гледайки отстрани и то на база публичната информация.

Страхил Ангелов, Фейсбук