Могат ли COVID ваксините да отключат рак? Изглежда, че да

Възможно ли е ваксините срещу COVID-19, особено многократното прилагане на бустерни дози, да повлияят върху имунния контрол на някои онкологични заболявания? Към момента науката не разполага с достатъчно доказателства, за да потвърди подобна причинно-следствена връзка. Въпросът обаче съществува и през юни 2026 г. беше поставен официално и пред американския Сенат.

На 3 юни Постоянната подкомисия по разследвания към Сената на САЩ проведе изслушване, посветено на предполагаемите механизми, чрез които ваксините срещу COVID-19 биха могли да повлияят върху развитието на рак, както и на твърденията за натиск върху учени и научни публикации. Сред участниците бяха британският онколог и имунолог професор Ангъс Далглиш, кардиологът д-р Асийм Малхотра, специалистът по раковия супресорен протеин p53 д-р Уафик Ел-Дейри и д-р Джули Грало от Американското дружество по клинична онкология. Представените позиции бяха различни, а понякога и напълно противоположни.

В интервю за GB News, дадено след изслушването, Далглиш и Малхотра обясниха защо според тях въпросът за възможна връзка между ваксинацията и някои онкологични процеси не трябва да бъде обявяван за приключен.

Рецидивите, които привлекли вниманието на професор Далглиш

д-р Ангъс Далглийш

Професор Далглиш разказа, че в края на 2021 г. и началото на 2022 г. започнал да забелязва рецидиви сред пациенти с меланом, чието заболяване било стабилно в продължение на години. По думите му общото между тях било, че наскоро получили бустерна доза срещу COVID-19.

Той уточни, че първоначално се опитал да открие друго обяснение, но постепенно насочил вниманието си към възможни промени в Т-клетъчния имунен отговор.

В писмените си показания пред Сената Далглиш описва и други случаи на неочаквани рецидиви, агресивно протичане и диагностициране на напреднал стадий на заболяването. Той споменава рак на гърдата, простатата, панкреаса, пикочния мехур и жлъчния мехур, лимфоми и глиоми. Позовава се и на наблюдения на колоректални хирурзи за по-млади пациенти, които постъпвали с напреднало заболяване и необичайни тромботични усложнения.

Това са клинични наблюдения на лекар с дългогодишен опит, които не би трябвало автоматично да бъдат отхвърляни. Но те все още не представляват контролирано клинично изследване. В представените показания липсват общият брой наблюдавани пациенти, очакваната честота на рецидивите, контролна група и корекция за останалите възможни фактори – проведено лечение, възраст, вид и стадий на заболяването, прекарана коронавирусна инфекция и забавена медицинска помощ.

Това не означава, че наблюденията са без значение. Означава, че те трябва да бъдат разглеждани като сигнал и основание за формулиране на научна хипотеза, която тепърва да бъде проверена.

Какво показва изследването за Т-клетъчното изтощение

Като аргумент Далглиш посочва малко испанско проучване, публикувано през 2022 г. То проследява имунния отговор на 36 пациенти със солидни тумори преди и след втората и третата доза от ваксината на Moderna. Резултатите не са еднопосочни. При 24 от пациентите специфичният клетъчен отговор се засилва след третата доза. При други 11, които вече имали силен отговор след втората, се наблюдава отчетлив спад след бустера. При четирима от тях изследваният клетъчен отговор става отрицателен. При допълнително изследване на осем подбрани пациенти учените откриват повече клетки с определени маркери, свързвани с Т-клетъчно изтощение, в групата с отслабнал отговор. Авторите обаче използват предпазлива формулировка – резултатите „може да предполагат“ изтощение вследствие на многократно стимулиране с един и същ антиген.

Самите изследователи определят анализа си като пилотен и предварителен, подчертавайки малкия брой пациенти и необходимостта резултатите да бъдат потвърдени в по-големи независими групи. Изследването не проследява появата на нови тумори, рецидивите или прогресията на онкологично заболяване.

Следователно то не доказва, че бустерите причиняват рак. Поставя обаче по-тесен и напълно легитимен въпрос: възможно ли е многократното стимулиране да предизвиква различни имунни реакции при отделни групи онкологично болни и трябва ли ваксинационният подход при тях да бъде по-индивидуализиран?

Сигналите от Япония и Южна Корея – между статистиката и спора

В интервюто Далглиш определя като едно от най-силните епидемиологични доказателства японско проучване, според което смъртността от някои видове рак се увеличила след въвеждането на третата доза. Тук обаче има съществено обстоятелство: публикацията на Мики Гибо и съавтори е оттеглена от списание Cureus още на 26 юни 2024 г. Причината, посочена от редакцията, е, че с представените данни не може да бъде установена връзка между ваксинационния статус и раковата смъртност. Изследването съпоставя движението на смъртността сред населението с периода на ваксинационната кампания, но не свързва индивидуалния ваксинационен статус на починалите с техните заболявания. Авторите не приемат решението за оттегляне, но публикацията вече не може да бъде представяна като безспорно епидемиологично доказателство.

След нея се появиха и по-мащабни данни. Южнокорейско изследване от 2025 г., използващо здравна информация за над 8,4 милиона души, съобщи за статистически по-висока честота на няколко вида рак в рамките на една година след ваксинацията. Сред тях са ракът на щитовидната жлеза, стомаха, дебелото черво, белия дроб, гърдата и простатата. Това е асоциация, която заслужава внимание и независимо възпроизвеждане. Но и около тази публикация възникна сериозен методологичен спор. Редакторите на списанието поставиха предупреждение, че срещу изследването са повдигнати въпроси и се извършва проверка.

В научен коментар от март 2026 г. друга група специалисти посочва различните начални дати за ваксинирани и неваксинирани, непълното отчитане на предишни инфекции, липсващи фактори като пушене, употреба на алкохол, фамилна обремененост и участие в скринингови програми. Като възможно обяснение е посочен и т.нар. ефект на наблюдението: ваксинираните може да използват по-често здравни услуги и съответно при тях по-често да бъдат откривани вече съществуващи, но все още недиагностицирани тумори. Особено важен е и въпросът дали една година е достатъчен период за възникването и клиничното проявление на повечето солидни тумори.

Корейското изследване следователно не решава спора. То е сигнал, но сигнал, който трябва да бъде проверен с по-дълго проследяване, еднакви критерии за сравняваните групи и ясно разграничаване между нововъзникнал рак и откриване на тумор, започнал да се развива много по-рано.

Възможно ли е въздействие върху защитния механизъм p53?

Друга линия беше представена пред Сената от д-р Уафик Ел-Дейри, който повече от три десетилетия изследва протеина p53 – един от основните защитни механизми, чрез които организмът потиска развитието на тумори.

В писменото си свидетелство Ел-Дейри посочва лабораторни резултати, според които спайк протеинът, свързан както с инфекцията, така и с ваксинацията, би могъл да влияе върху способността на p53 да активира определени гени. Той съобщава и за преглед на близо 70 публикации, описващи над 300 случая на онкологични заболявания след поставяне на mRNA ваксини.

Съобщенията за отделни случаи са важна част от медицинското наблюдение, особено при търсенето на редки нежелани реакции. Сами по себе си обаче те не показват дали дадено заболяване се среща по-често от очакваното. За това са необходими знаменател – общият брой изложени хора – и подходяща контролна група.

Другата страна на дебата: данните, които не показват повишен риск

На същото сенатско изслушване беше представена и противоположната позиция. Д-р Джули Грало от Американското дружество по клинична онкология заяви, че към момента няма клинични доказателства, че mRNA ваксините причиняват рак. Тя подчерта, че развитието на повечето тумори е многоетапен процес, продължаващ години или десетилетия, поради което появата на нов агресивен тумор само седмици или месеци след инжекцията трудно може да бъде обяснена като резултат от нея. Грало посочи още, че mRNA се разгражда сравнително бързо и не се вгражда в човешката ДНК.

Тези аргументи са важни, но не отговарят на всички поставени въпроси. Тезата за пряко предизвикване на генетични мутации е различна от хипотезата за косвено въздействие върху имунното наблюдение и евентуално активиране на вече съществуващ, но контролиран онкологичен процес. Доказването или отхвърлянето на второто не изисква непременно промяна на човешката ДНК.

В същото време големите наблюдателни изследвания до момента не показват широко разпространен ръст на раковата смъртност сред ваксинираните. Френско национално проучване проследява близо 28,7 милиона души на възраст между 18 и 59 години за период от около четири години. То не установява повишена обща смъртност сред получилите mRNA ваксини, а смъртността, при която тумор е записан като основна причина, също не е по-висока.

И това изследване не може да даде окончателен отговор. То анализира смъртността, а не честотата на новите диагнози или рецидивите сред конкретни групи онкологични пациенти. Не обхваща хората над 59 години, при които се среща голяма част от раковите заболявания, а при наблюдателните проучвания винаги остава опасност от различия между ваксинирани и неваксинирани, които не могат да бъдат напълно премахнати статистически.

Големият пропуснат фактор – последствията от самата пандемия

Картината се усложнява допълнително от последствията на самата пандемия. През 2020 г. скрининговите програми и достъпът до медицинска помощ бяха тежко нарушени. Множество заболявания останаха недиагностицирани или бяха открити със закъснение.

Националният институт по рака на САЩ съобщава, че броят на диагнозите рязко е намалял в началото на пандемията и впоследствие не е последвал достатъчно голям ръст, който да компенсира пропуснатите случаи. При рака на гърдата е отчетено увеличение на диагнозите в напреднал стадий, а подобен сигнал се появява и при рака на панкреаса.

Изследване, публикувано през 2026 г. в JAMA Oncology, анализира повече от един милион души, диагностицирани с рак през 2020 и 2021 г., и установява по-лоша едногодишна преживяемост спрямо тенденциите отпреди пандемията. Авторите оценяват, че в рамките на една година след диагнозата са настъпили приблизително 17 390 повече смъртни случая от очакваното.

Следователно всяко изследване на предполагаема връзка между ваксинацията и онкологичните заболявания трябва да отдели влиянието на поне три фактора: самата ваксинация, прекараната коронавирусна инфекция и нарушенията в скрининга, диагностиката и лечението.

Именно тук се намира и същината на позицията, защитена от д-р Асийм Малхотра. Той не твърди, че е представено окончателно доказателство, че ваксините причиняват рак. Според него са се натрупали сигнали, които оправдават открито и независимо научно изследване.

„Не казваме, че разполагаме с окончателния отговор и че ваксините със сигурност причиняват рак“, заяви Малхотра пред GB News. По думите му въпросът е дали наблюденията на онколози и новите публикации са достатъчни, за да бъде започнат сериозен научен разговор.

Той признава и възможната полза от първоначалната ваксинация за възрастни хора и други високорискови групи в началния период на пандемията. Спорът за възможните по-късни ефекти не заличава автоматично тази полза, както и първоначалната полза не би трябвало да забранява проучването на нови рискове.

Как науката може да даде окончателен отговор

Въпросът може да бъде изследван. Необходими са големи онкологични регистри, свързани с индивидуалните данни за ваксинация, брой дози, прекарани инфекции, лечение и стадий на заболяването. Трябва да бъдат сравнени честотата и времето на рецидивите при сходни пациенти, а резултатите да бъдат възпроизведени независимо в различни държави. Отделно трябва да се изследва дали наблюдаваните промени в имунните показатели водят до реални клинични последствия.

Нито отхвърлянето на всички сигнали като „дезинформация“, нито предварителното обявяване на причинна връзка представлява добър научен подход. Едното затваря въпроса, преди да е изследван достатъчно, а другото превръща една все още непотвърдена хипотеза в установен факт.

Към момента връзка между ваксините срещу COVID-19 и появата или рецидива на рак не е доказана. Но съществуват клинични наблюдения, имунологични хипотези и противоречиви епидемиологични сигнали, които могат и трябва да бъдат анализирани без политически забрани и предварително определен резултат.

Науката не изисква неудобните въпроси да бъдат заглушавани. Изисква те да бъдат поставяни точно, проверявани добросъвестно и приемани или отхвърляни според качеството на доказателствата.