Момчето с тениската „WOW!!“

На снимката е малко момче — може би на три-четири години — с руса коса, разрошена от вятъра, с тениска с надпис „WOW!!“ и ръчно плетени шорти на ивици, вързани с връзка на кръста. Стои на алея в градина, гледа в обектива с онова несъгласно изражение, с което децата реагират на фотоапарата, когато имат по-важна работа. Момчето е Юлиан Вергов, а тениската се е оказала пророческа.

Юлиан Емилиянов Вергов е роден на 15 юли 1970 г. в София. Детството му минава в движение — буквално. Откакто може да стои на крака, спортува всичко, до което се докопа. Хокей на лед — сериозно, години наред. Ски, сърф, мотор, колело, фехтовка, скейтборд. Сам твърди, че е бил сред първите скейтбордисти в България в епоха, в която скейтбордът е бил екзотика, а не спорт. Има травми от всичко изброено, включително от едно дърво, от което е паднал. Детската му мечта е показателна за темперамента му: искал е да стане боклукчия, защото боклукчийските коли правели голям шум и хората, които ги карали, му изглеждали като супергерои.

Пред академичните избори обаче Вергов поема в посока, която изглежда по-сигурна. Записва се в инженерните науки и учи четири години. После математиката му омръзва — факт, споделян открито и без извинения. Напуска и се записва в Театрален колеж „Любен Гройс“, където попада в класа на професор Цветана Манева — актриса, за която „взискателна“ е твърде мек израз. Дипломира се през 2001 г. със специалност „актьорско майсторство за драматичен театър“ и незабавно прави дебют на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в „Ромео и Жулиета“ по Шекспир, постановка на Лилия Абаджиева. Ромео на 31 години — малко закъсняло за стандартите на Верона, но напълно навреме за Вергов.
Следват роли в НДТ „Сълза и смях“, Театър 199, Театър „Българска армия“ и Сатиричен театър „Алеко Константинов“. В Народния театър играе в „Козата или коя е Силвия“, „Крал Лир“, „Отело“, „Дон Жуан“, „Идеалният мъж“ и „Балът на крадците“. Широката популярност пред телевизионната публика идва чрез сериала „Тя и той“ по bTV, след което следват „Стъклен дом“ — с ролята на безскрупулния Николай, и „Откраднат живот“, където от 2017 г. играе доцент Банков. Ролята му пасва с подозрителна точност: интелигентен, малко мрачен, с характер, от когото не знаеш какво точно да очакваш. От сериала напуска, когато го канят да снима три филма едновременно — „Пепел върху слънцето“, „Уроци по немски“ и „Петя на моята Петя“. Казва, че не иска да зацикля и да гърми напразно патрони само заради хонорара.

Наградите идват закономерно. Наградата на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ за 2021 г. за най-добра мъжка роля. Наградата на Съюза на българските филмови дейци „Васил Гендов“ за 2022 г. за най-добра главна мъжка роля. Наградата „Аскеер“ за 2022 г. за ролята на Иван Вазов в „Народът на Вазов“ — поддържаща мъжка роля в Народния театър. Три последователни години, три отличия — ритъм, който актьорите обичат да имат и рядко го поддържат.

Личният му живот е устроен с онази въртелива непредсказуемост, характерна за хората, чийто основен рефлекс е движението. Историята на Вергов и Ирина Ялъмова е започнала, когато той е бил на 16 години, а тя — едва на 13. Съдбата ги среща отново след три години на къмпинг „Арапя“. Минават още четири години, по-голямата част от които Вергов прекарва в инженерния факултет преди да смени курса, а двамата непрекъснато се разминават из София — ту единият обвързан, ту другият. Общото им е кокершпаньол — всъщност всеки има по един от същата порода — и Витоша, където ги разхождат и където пламва любовта. Дъщеря им Алена е родена от тази връзка и е центърът на вселената на Вергов по собствено признание. „Алена е жената в живота ми с главно Ж. Тя е най-важната и друга няма“, е казал публично. Подарил й е „Веспа“ за 18-тия рожден ден. Тя го е научила как да стои на тенис корта.
С Ирина двамата се разделят в началото на 2011 г. и се събират отново няколко пъти след това — история с достатъчно перипетии, за да се напишат поне три романтични комедии. Слуховете го свързват периодично с различни имена, но самият Вергов нито потвърждава, нито отрича каквото и да е. „Цял живот си останах темерут“, казва той и явно смята, че това е достатъчно обяснение.
На сцената между приятелите си е учредил формата „Поетите“ — заедно с Владимир Карамазов, Захари Бахаров и редица колеги, с идеята да развълнуват публиката без егото, което театралните продукции понякога изискват. Паралелно заснема документални филми — „Велико Търново в сърцето на историята“ от 2016 г. печели наградата „Сребърен делфин“ на Cannes Corporate Media & TV Award в категорията за исторически документален филм, последвана от отличия в Полша и Сърбия.

Момчето с тениската „WOW!!“ е станало един от най-разпознаваемите актьори на поколението си. Математиката е загубила, театърът е спечелил. Понякога животът е непредсказуем.