Морската война в Черно море: Как България от субект бе превърната в прифронтова територия

След 2022
г. морето стана фронт. Потъна флагманът
на Черноморския флот „Москва“, а
американски безпилотник MQ-9
падна в морето след сблъсък с руски
изтребител.

Британско-френски
ракети удариха щаба на флота в Севастопол.
Морски дронове изтласкаха руския флот
от западната акватория, а през 2025 г.
започнаха атаки и срещу танкери край
турския бряг.

Тази
война не се води само от Украйна и Русия.
Великобритания, САЩ и всички доставчици
на оръжие и разузнаване участват в нея.

Морската
война е част от войната в Украйна и служи
на целта за „стратегическо поражение“
на Русия.

Към
нея принадлежи и взривяването на „Северен
поток“ през септември 2022 г. в изключителните
икономически зони на Дания и Швеция. На
14 октомври 2026 г. в Хамбург започна делото
срещу бивш украински офицер, обвинен,
че е ръководил операцията по поръчка
на украински държавни органи. Той и Киев
отричат.

Уроците
на историята в морето

Инцидентите
с кораби неведнъж са били спусък на
големи войни.

През
1898 г. американският крайцер „Мейн“
експлодира в Хавана. Без доказателства
пресата обвини Испания и САЩ обявиха
война. По-късно разследване посочи като
вероятна причина пожар на самия кораб.

На
1 септември 1939 г. германският линеен
кораб „Шлезвиг-Холщайн“, дошъл в Данциг
на „приятелско посещение“, откри огън
по Вестерплате. Така започна Втората
световна война.

През
1962 г. американските началник-щабове
предложиха операция „Нортуудс“ —
инсценирано взривяване на кораб, за да
бъде обвинена Куба. Кенеди отхвърли
плана, но документите доказват, че такива
сценарии се подготвят.

През
1964 г. Вашингтон обяви атака срещу свои
разрушители в Тонкинския залив и получи
пълномощия за война във Виетнам. По-късно
стана ясно, че втората атака не се е
състояла.

Историята
познава и обратния път. През 1904 г. руската
ескадра обстреля британски рибари край
Догер Банк и Лондон беше на крачка от
война. Кризата беше решена от международна
анкетна комисия по Хагската конвенция
от 1899 г.

Това
е урокът, който апелът пропуска: инцидентът
в морето се разследва безпристрастно,
преди да се търси виновник.

Малките
крайбрежни държави плащат най-високата
цена, когато пристанищата им служат на
една от воюващите страни. През 1941 г.
България предостави пристанищата си
на германския флот. На 5 септември 1944 г.
СССР ѝ обяви война, защото тя продължаваше
да приютява германски сили.

От
„нито инч на изток“ до Анкара

През
февруари 1990 г. държавният секретар
Джеймс Бейкър уверява Горбачов, че НАТО
няма да се разшири „нито инч на изток“.
Подобни уверения дава и германският
външен министър Ханс-Дитрих Геншер.

Днес
западната пропаганда твърди, че обещанието
е било само устно и не е записано в
никакъв документ.

Разсекретените
записи на разговорите обаче потвърждават
уверенията. През 2022 г. Der
Spiegel
публикува протокол от среща на западни
дипломати от март 1991 г. В него германският
представител казва, че при преговорите
„две плюс четири“ е било ясно, че НАТО
няма да се разширява отвъд Елба.

През
1997 г. НАТО и Русия подписват Основополагащ
акт. В него Алиансът заявява, че няма да
разполага постоянно значителни бойни
сили в новите членки. Същата година
американският дипломат Джордж Кенан
нарича разширяването на изток
„най-фаталната грешка“ на американската
политика.

Следват
вълните на разширяване: Полша, Унгария
и Чехия през 1999 г., България и Румъния
през 2004 г. Оттогава в Черно море има три
държави от НАТО. През 2006 г. България
предоставя на САЩ Ново село, Безмер,
Граф Игнатиево и складовата база в
Айтос.

През
2007 г. в Мюнхен Путин нарича разширяването
„сериозна провокация“. През 2008 г. в
Букурещ НАТО обявява, че Украйна и Грузия
„ще станат членки“.

Четири
месеца по-късно избухва войната в Грузия.
Тя започва, когато президентът Михаил
Саакашвили заповядва настъпление срещу
Цхинвали, където са разположени руски
миротворци.

Това
установи и комисията на ЕС, ръководена
от Хайди Талиавини, макар да определи
руския отговор като непропорционален.
Днес Саакашвили излежава ефективна
присъда в грузински затвор.

След
анексията на Крим през 2014 г. НАТО създава
сили за бързо реагиране и звена за
интеграция, едното от тях в София. През
2016 г. във Варшава решава „адаптирано
предно присъствие“ в Югоизточна Европа.

През
декември 2021 г. Москва внася предложения
за договори за гаранции за сигурност.
Тя иска НАТО да изтегли силите си от
държавите, приети след 1997 г., включително
от България и Румъния. Западът ги
отхвърля.

След
руското нахлуване в Украйна през 2022 г.
в Ново село е разположена бойна група
на НАТО. През юли 2026 г. срещата на върха
в Анкара договори разминиране на Черно
море с участието на България и черноморски
хъб на НАТО от Истанбул до Констанца.

Законът
за отбранителния бюджет на САЩ за 2024 г.
задължи Белия дом да изработи стратегия
за Черноморския регион. Посланикът ни
във Вашингтон обясни, че тя няма да бъде
публична.

На
изслушване в Сената през септември 2025
г. бе препоръчана стратегия за „отказ
от морето“ (sea
denial):
противникът да бъде лишен от възможност
да ползва морето. Това е военна доктрина,
несъвместима с идеята за полузатворено
море на сътрудничеството.

Още
през 2023 г. анализаторът Боян Чуков
предупреди, че България става „нещо
като прифронтова държава“. Апелът не
опровергава тази оценка, а я представя
като добродетел.

България
в политиката на обкръжаване

Като
член на НАТО и ЕС България стана част
от пояс от огнища на напрежение около
Русия: Грузия, Молдова, Прибалтика,
Балтийско и Черно море.

След
приемането на Финландия и Швеция
Балтийско море стана на практика вътрешно
море на НАТО. Сега същото се прави с
Черно море.

България
прилага всички санкции на ЕС, приети
без мандат на Съвета за сигурност на
ООН. Тя забрани вноса на руски петрол и
затвори небето си за руски самолети.

София
подкрепя Украйна финансово, военно и
политически. Така помага Украйна да
бъде превърната в плацдарм срещу Русия
— в „Анти-Русия“.

България
изпраща военна продукция от своите
заводи, работещи по съветски и руски
технологии. Чрез посредници, включително
в Полша, тя стига до фронта в Украйна.

Урсула
фон дер Лайен посети „Вазовски
машиностроителни заводи“ в Сопот и
благодари на България за „непоколебимата
подкрепа“ за Украйна.

Украинският
външен министър Дмитро Кулеба разказа
пред Die
Welt,
че Зеленски го е изпратил в София заради
българските боеприпаси. Киев потвърди
тайната военна помощ.

Министър
Запрянов, също подписал апела, съобщи
за шест пакета военна помощ, включително
150 бронирани машини и гаубици „Гвоздика“
през 2024 г.

Назначеният
от Москва губернатор на Херсонска област
Владимир Салдо заяви, че украинската
армия използва българско касетъчно
оръжие.

Според
руската ФСБ експлозивът за атентата
срещу Кримския мост през октомври 2022
г. е преминал транзитно през България.
Българската прокуратура отрече това.

През
март 2022 г. Русия включи България в списъка
на неприятелските държави, заедно с
останалите страни от ЕС. През 2026 г. новото
правителство на Румен Радев обяви, че
спира военните доставки за Украйна. В
контекста на това решение остана
истината, че българските военни запаси
вече са под санитарния минимум, а
българската икономика не може да изхранва
вече дори собственото си население.

Съюзниците
ни мълчат, когато Украйна ограничава
руския език и забранява църковни
структури, свързани с Руската православна
църква. Мълчат и когато Прибалтика
премахва руския език от училищата. Наред
с тях мълчи и България, подчинена на
съюзната дисчиплина. А може би се готви
да последва примера на Украйна и
Прибалтика?

Паралелно
се изгражда инфраструктура за война.
НАТО прие цел от 5% от БВП за отбрана, а
ЕС — превъоръжаване за 800 млрд. евро и
„военен Шенген“. Гражданите са призовани
да държат запаси за 72 часа.

Това
е психологическа подготовка на обществото
за конфронтация. Това е елемент от
класическата подготовка за война, бъдеща
европейска, а може би и световна. Борбата
за Черно море е част от стратегия, в
която Русия се обкръжава и отслабва. Не
можем да се заблуждаваме – България в
нея не е субект, а територия.

Кои
са подписалите и какво направиха на
власт

Уточнение:
Апелът е отворен за присъединяване и
не е сигурно, че всички лица в списъка
под него наистина са изразили подкрепата
си. Затова давам кратко описание на
всеки и се извинявам на онези, които са
попаднали в списъка без съгласието си.

Иван
Костов.
На 28 април 1999 г. правителството му сключи
с НАТО споразумение за транзитно
преминаване на самолети през българското
въздушно пространство за бомбардировките
срещу Югославия без решение на Съвета
за сигурност на ООН. Същия ден ракета
на НАТО удари къща в Горна баня.

Бойко
Борисов.
При него, на 3 септември 2015 г., в София
беше открит Щабният елемент на НАТО.
През 2016 г. отказа отделна черноморска
флотилия с думите, че иска в морето
туристи, а не военни кораби.

През
2019 г. кабинетът му прокара сделката за
осем F-16
въпреки ветото на президента. Всичките
1,2 млрд. долара бяха преведени авансово,
а самолетите, обещани за 2023 г., пристигнаха
през 2025 г.

Кирил
Петков.
Един от най-русофобски настроените
премиери в най-новата ни история. При
него парламентът реши в България да
бъде разположена бойна група на НАТО,
а кабинетът експулсира 70 руски дипломати
и отказа да плаща газа в рубли.

Пред
Die
Welt
той разказа, че в първите месеци на
войната около една трета от боеприпасите
на украинската армия са дошли от България.
Конституционният съд обяви назначаването
му за служебен министър през 2021 г. за
противоконституционно заради канадското
му гражданство.

Николай
Денков.
Премиерът с нулеви заслуги за отбранителната
способност на армията. При него и
министъра на отбраната Тодор
Тагарев
договорът за 3D
радари не беше подписан, а Украйна получи
неизправни ракети за С-300 и преносими
зенитно-ракетни комплекси.

Началникът
на отбраната ген. Емил Ефтимов увери,
че това не засяга боеспособността. Но
армия без съвременни радари, която
раздава средства за противовъздушна
отбрана, отслабва собствената си защита.

Тагарев
призна пред парламента, че от 2005 г. години
наред е бил съветник на украинското
министерство на отбраната, като
заплащането е идвало от НАТО и други
организации.

Атанас
Запрянов.
Като заместник-министър на отбраната
е парафирал споразумението за осем
F-16.
Според информация от Народното събрание
в него България се отказва от всякакви
претенции, свързани с националния
суверенитет. Твърди се, че същият отказ
има и в споразумението за четирите
съвместни военни съоръжения.

Росен
Плевнелиев.
Лично откри Щабния елемент на НАТО в
София. Настояваше за курс към 2% от БВП
за отбрана и постоянно осъждаше действията
на Русия в Крим и Донбас.

Елена
Поптодорова.
Бивш правителствен преводач и личен
преводач на Тодор Живков. Посланик във
Вашингтон, когато през 2006 г. беше подписано
споразумението за четирите военни
съоръжения. През 2017 г. призна пред полски
съд кражба на козметика на летището във
Варшава.

Стефан
Тафров.
Влиза в МВнР направо като заместник-министър.
На 7 март 2003 г. в Съвета за сигурност
подкрепи проекта на САЩ, Великобритания
и Испания срещу Ирак. Две седмици по-късно
започна инвазията.

Илиан
Василев.
Според мен най-слабият ни посланик в
Москва (2000–2006). От 2015 г. е в руския списък
със забрана за влизане.

Соломон
и Гергана Паси.
Соломон Паси пръв предложи членство в
НАТО (1990) и подписа присъединяването
като външен министър. За това семейство
евроатлантическата интеграция е кауза
на живота.

Сред
подкрепилите апела са още министрите
на отбраната Бойко
Ноев,
Николай
Свинаров,
Аню
Ангелов,
Велизар
Шаламанов
и Николай
Ненчев,
външните министри Надежда
Нейнски,
Даниел
Митов
и Стоян
Сталев,
както и Меглена
Кунева,
Асен
Василев,
Лидия
Шулева,
Трайчо
Трайков,
Румяна
Бъчварова,
Валентин
Радев,
Корман
и Орхан
Исмаилов,
ген. Чавдар
Червенков,
Радан
Кънев
и Весела
Чернева.

Забележка:
Няма яснота дали всички онези, чиито
имена стоят днес под Апела действително
са изразили своето съгласие. Или авторът
на инициативата е съставил списъка от
имена по формулата за приемане на
Решенията на Европейския съвет, без
подпис и без забележки и резерви.

Общото
между тях е, че поставяха членството в
НАТО над собствената армия.

Армията
беше съкращавана многократно, наборната
служба беше прекратена през 2008 г., а
авиацията години наред зависеше от
ремонти на МиГ-29. Името на министъра,
който най-активно се застъпваше за
съкращаване на наборната армия и замяната
й с професионална армия, също е в списъка
под Апела. Днес неговата реформа доведе
свиване на армията до малко над 30 000
души, от които реално са малко над 20 000.

Онези,
които не направиха необходимото за
отбранителната способност на армията
и разчитаха почти религиозно на защитата
на НАТО, днес призовават за рязкото ѝ
повишаване. Днес техният апел звучи
като призив за милитаризация, съзвучен
с политиката на Брюксел за милитаризация
на европейската икономика под лозунга
за автономна отбранителна способност
на ЕС.

Цената
за суверенитета и сметката за икономиката

Споразумението
със САЩ от 2006 г. задължава България по
американско искане да се отказва от
наказателната си юрисдикция спрямо
американски военни.

При
ратификацията на договорите за F-16
депутати предупреждаваха за клаузи,
ограничаващи суверенните права на
страната. Това ще стане ясно, когато и
ако пълните текстове някога бъдат
публикувани.

Присъствието
има и своите инциденти. На 28 април 1999 г.
ракета на НАТО падна в жилищна къща в
Горна баня. На 11 май 2021 г. американски
парашутисти при учение нахлуха в частна
работилница край Чешмеджирово. Не съм
чувал да е получена международно-правна
сатисфакзция за България и нейните
граждани.

Решенията
на подписалите разрушиха изграждани с
десетилетия политически, икономически,
търговски, културни и духовни връзки с
Русия. Днес двустранните отношения се
намират на възможния санитарен минимум,
след който следва единствено скъсване
на дипломатическите отношения. Сметката
платиха домакинствата и предприятията.

• Козлодуй.
  През 1999 г. кабинетът „Костов“ пое
  ангажимент към ЕС да затвори блокове
  1–4. Те бяха
  спрени през 2002 и 2006 г.
• Белене.
  Кабинетът „Борисов“ спря проекта през
  2012 г. През 2016 г. арбитраж осъди НЕК да
  плати на „Атомстройекспорт“ 601,6 млн.
  евро за оборудването.
• Газът.
  През април 2022 г. „Газпром“ спря
  доставките, след като кабинетът „Петков“
  отказа да плаща в рубли. Евтиният
  тръбен газ беше заменен с по-скъп
  втечнен.
• Горивата.
  Вносът на руски петрол беше забранен
  от 1 март 2024 г. След санкциите на САЩ
  срещу „Лукойл“ държавата трябваше
  спешно да назначи особен управител на
  рафинерията в Бургас.

Резултатът
е загубени пазари, по-скъпа енергия и
горива и подкопана енергийна основа на
икономиката. Това е сред основните
източници на вносната инфлация в страната
и обедняването на българското
население.През 2026 г. България е начело
в ЕС по поскъпване на горивата.

Паметта,
която предадохме

България
вече гласува в ООН против резолюцията
срещу героизирането на нацизма. Това е
симптом на забравата.

На
западната граница на СССР стои Брестката
крепост, приела първия удар на 22 юни
1941 г. На стената неизвестен боец издълба:
„Умирам, но не се предавам. Сбогом,
Родино. 20.VII.41“.

В
Пискаревското гробище лежат около 470
000 души, повечето цивилни жертви на
блокадата на Ленинград. Дневникът на
единайсетгодишната Таня Савичева
завършва с думите „Остана само Таня“.

Сталинград
и Курската дъга обърнаха хода на Втората
световна война. За руския народ тези
имена са част от убеждението, че западните
граници се пазят с кръв. Който е загубил
над 27 млн в една война – има ли право на
гарантиране на своята сигурност?

Онзи
който проектира военно присъствие до
руските граници и пренебрегва тази
памет, е осъден да разбере какво означава
за руския народ защитата на неговата
сигурност.

Който
забравя историята, ще катастрофира в
бъдещето

Подписалите
казват, че Русия нападна Украйна и че
Източна Европа сама избра съюзите си.
Отговорът даде руската журналистката
и главен редактор на RT
и информационната агенция Росия днес
Маргарита
Симонян
в интервю пред швейцарския журналист
Roger
Koppel,
главен редактор на Die
Weltwoche
на
05.07.2926г.,

Сигурността
на малка черноморска държава като
България не се постига, като тя стане
предна линия на черноморска война.

Международното
морско право дава по-добри решения:

• независимо
  международно разследване на атаките
  срещу корабите;
• строго
  спазване на Конвенцията от Монтрьо;
• разминиране
  на морето в сътрудничество с всички
  крайбрежни държави;
• възстановяване
  на регионални формати като BLACKSEAFOR,
  създаден през 2001 г. от всички черноморски
  държави;
• забрана
  за доставки на оръжие за участниците
  в конфликта.

Да
не забравяме и «потопеното вече»
Черноморско икономическо сътрудничество.

Двадесет
години подписалите ни уверяваха, че
всяка нова база ни прави по-сигурни.
Днес сами пишат, че Черно море е военна
зона. За читателите нека да добавя, че
досега нито едно от тези лица не са се
изявявали като експерти по международно
морско право.

Забравили
са предупреждението на Брест, гробовете
на Пискаревското гробище и дневника на
Таня Савичева, ако изобщо някога са го
знаели. Забравили са цената на блокадата
на Ленинград, Сталинград и битката при
Курск. Особено «впечатляващо» е това
забравяне, за онези подписали, които
получиха своето образование в СССР и
би следвало да са посещавал Брестката
крепост и да са чували за Таня Савичева.

И
нека да добавя – който забравя историята,
ще катастрофира в бъдещето.