Мостът, който се срути, но никой освен очевидците не разбра

Срутването на кофража при изливането на бетона на моста до ВИХВП (днешния Университет по хранителни технологии – УХТ) през пролетта на 1975 г. е един от тежките и дълго укривани строителни инциденти в Пловдив по времето на социализма.

Строителството на този мост на бул. „Васил Априлов“ (тогава бул. „Йорданка Николова“) започва през 1972 г., за да облекчи критичния трафик в града след падането на Стария мост през 1971 г.. Инцидентът се случва точно в ранните сутрешни часове, когато се налива огромно количество тежък бетон, а конструкцията на временното скеле поддава.

Срутването на моста при ВИХВП се дължи на комбинация от бързане, конструктивни пропуски и претоварване.

Скелето, което трябва да поддържа тоновете течен бетон до неговото втвърдяване, не е било изчислено правилно за пълното натоварване на мостовата конструкция.

Когато се налива бетон наведнъж, той действа като огромна хидравлична маса. Преди да започне да стяга, теглото му упражнява огромен натиск надолу и встрани. Точно в този критичен момент кофражът поддава под тежестта.

През 1970-те години сроковете в строителството често са били притискани от партийни директиви за предсрочно завършване на обекти, което е водело до компромиси с технологичното време за укрепване и проверки.

Тъй като инцидентът става в 7:15 ч. сутринта в делничен ден, събитието е видяно от стотици пловдивчани, отиващи на работа или лекции във ВИХВП. Въпреки това по тогавашната официална държавна политика за бедствия и аварии не се съобщава нищо във вестниците или по радиото.

Инцидентът е засекретен.
Веднага е заведено следствие от Държавна сигурност и прокуратурата. Проектанти, технически ръководители и инженери от строителната организация са подведени под отговорност, като някои от тях получават ефективни присъди или са завинаги отстранени от големи обекти поради проявена небрежност.

Срутването на моста при ВИХВП през 1975 г. остава в историята на Пловдив като зловещ паметник на една система, в която идеологическият престиж често е стоял над човешкия живот. Комбинацията от припряно строителство, пренебрегване на инженерните правила и пълното отсъствие на реални мерки за безопасност създава перфектните условия за трагедия. Чист късмет е, че инцидентът се случва в ранен час и не отнема десетки животи на строители и преминаващи граждани.

Този случай оголва и друга грозна истина за социализма — тоталната цензура и информационното затъмнение. Вместо да се извадят поуки и да се предупреди обществото, партийната машина избира да скрие истината. Целта е ясна – да се поддържа фалшивият мит за безгрешната държава, в която инциденти и грешки няма, а социалистическото строителство е винаги перфектно и успешно. Скриването на истината под килима обаче не заличи спомените на пловдивчани, а днес ни напомня, че когато бързането и пропагандата заменят сигурността, цената винаги се плаща от хората.

Източник: Фейсбук страница КръжокСССР