Н. Пр. Митрофанова от Шипка: Спомняме си нашите предци, които влязоха във войната за братска православна страна, и то не в най-добрия момент за Русия

«Днес си спомняме нашите предци, които влязоха във войната за братска православна страна, и то не в най-добрия момент за Русия. Но болката на нашите братя ни накара да вземем решение. Трудно е да си представим какви героични хора са били те, които са се борили при такива тежки условия за освобождението на България от османско иго», – отбеляза в словото си Е.В.Митрофанова.

На 19 февруари (3 март) 1878 г. след края на Руско-турската война (1877-1878 г.) е сключен Санстефанският прелиминарен договор, изготвен от граф Н.П.Игнатиев. Той предполага по-специално създаването на ново автономно славянско княжество на Балканите – България, което да включва етнически български територии в Мизия, Тракия и Македония. България трябваше да се простира от Дунав до Егейско море и от Черно море до Охридско езеро. Предполагаше се, че страната ще бъде под руско управление в продължение на две години, след което ще получи пълна автономия, плащайки номинален данък на Турция. Условията на договора обаче предизвикват рязко негативна реакция от страна на Австро-Унгария и Великобритания, в резултат на което Русия е принудена да преразгледа договора и той на практика е заменен с Берлинския договор от 1/13 юни 1878 г.

И въпреки че Берлинският договор намалява значително територията, дадена на България, страната все пак получава автономия. През 1878-1879 г. Временното руско управление под ръководството на княз А.М.Дондуков-Корсаков изгражда основите на държавното устройство на България – по-специално са приети голям брой наредби за организацията на армията, съдилищата, училищата, полицията, медицинските учреждения, пощите и народната банка. Освен това в най-кратки срокове са обучени квалифицирани кадри за по-нататъшно управление на страната. На 25 юни 1879 г. Временното руско управление прехвърля всичките си правомощия на княз Александър I Батенберг и престава да съществува. Дългът на България към Русия по условията на Берлинския договор е само частично изплатен и е напълно отписан от съветското правителство след Първата световна война.