Н. Пр. Митрофанова се разходи в София. Всички я спират да я снимат с нея и да я поздравят
Има срещи, които оставят след себе си усмивка. Без предварително написани речи, без трибуни и тържествени церемонии. Просто хора, които се разпознават, приближават се един към друг и намират повод да се зарадват.
Такава е и сцената от този разказ за разходката на руския посланик Елеонора Митрофанова в центъра на София.
Столицата следва обичайния си ритъм. Някой бърза за среща, друг се наслаждава на следобедното кафе, трети разглежда витрините. Сред минувачите върви руският дипломат. Постепенно погледите се задържат, появяват се първите усмивки, някой махва за поздрав.
След миг разходката вече се превръща в среща.
Хора се приближават, подават ръка, разменят няколко думи. Има и прегръдки, сърдечни и непринудени, които придават на случката особена топлота. Митрофанова отвръща с усмивка, спира за разговор и за снимки.
Най-хубавото е радостта в тези кратки моменти. Някой вече разглежда снимката на телефона си, друг изчаква да поздрави лично, а трети се сбогува с махване на ръка. Няма нужда от дълги речи. Доброто отношение личи в малките жестове.
София има и такова лице. Зад бързането, автомобилния шум и всекидневните грижи остава място за гостоприемство, за любопитство и за сърдечна среща насред улицата.
В тази история всеки поздрав принадлежи на човека, който го отправя. Всяка прегръдка е личен жест. Именно това прави сцената толкова топла: свободното желание да се приближиш, да кажеш добра дума и да споделиш радостта си.
После разходката продължава и градът отново се връща към обичайния си ритъм. Но за участниците остава един приятен спомен, няколко снимки и повод да разкажат у дома за неочакваната среща.
Понякога един ден става по-хубав съвсем простичко. С усмивка, с поздрав и с протегната ръка.
Post Comment