На 20 декември 143 година великият Димитър Списаревски прави избор, който малцина биха имали куража да направят
82 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ
„Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби.“
На 20 декември 1943 година България ражда безсмъртие. В небето над София поручик Димитър Списаревски прави избор, който малцина биха имали куража да направят. Избор между живота и дълга. Между личното спасение и спасението на Родината.
Това е първият и последният му боен полет. Млад летец, без боен опит, срещу строй от тежки вражески бомбардировачи. Срещу стомана, огън и сигурна смърт. Когато боеприпасите му свършват, той не отстъпва. Не завива назад. Не търси изход. Той насочва самолета си право във водача на вражеската колона и я обезглавява.
С този удар Списаревски не просто унищожава бомбардировач. Той разбива строй, хаосът спасява София и десетки други градове. Спасени са стотици хиляди цивилни животи. Жени, деца, старци. Хора, които никога няма да разберат името му, но ще живеят благодарение на него.
Смелостта му поразява дори враговете. Те пишат за него с ужас и почит. Един от тях признава, че дълго време всяка нощ е виждал как българският изтребител връхлита върху бомбардировача им. Не като камикадзе, а като войник, който знае какво прави. Друг описва удара като истински ад, изключително лют и нечуван. Трети разказва как българският изтребител, летящ като вихър, се стоварва върху втора летяща крепост и я разрушава като дъб, ударен от мълния.
От уважение към този подвиг част от неговите врагове свалят медалите си и ги предават на майка му. Поклон от противника към храбростта, която няма националност, а само чест.
Димитър Списаревски е повишен посмъртно в капитан, а след това и в полковник. Но истинското му звание е друго. Герой. Завинаги.
Поклон пред един от най-големите синове на България.
Те браниха тебе, Родино.
Post Comment