На 29.05.1944 г. заглъхнаха последните му думи

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Иван Недков (Нивянин) е от онова българско поколение, което се роди и живя в периода на най – свирепата и бясна фашистка тирания. Той изпита и сам изживя всички превратности на това бурно и размирно време и се издигна на най-високия гребен на революционните борби на нашия народ за освобождението му от фашизма и капитализма.

Нивянин е роден на 26. XII. 1919 г. в с. Джурилово, Врачанско. Сега селото носи неговото име. Там по бреговете на малката река Скът, като пастирче той изкарва значителна част от детството си. Израсъл сам в недоимък, когато заедно с родителите е трябвало да работи по чужди ниви, за да изкара прехраната на семейството, дълбоко се врязва в паметта му несретата на селската беднота. Къщи малки, измазани и отвън, и отвътре и подовете им с кал. Мебелировката им проста — дървен креват (одър), покрит с козяк или тюфлек, напълнен със слама, на който спят всички членове на семейството; няколко трикраки дървени столчета, софра (синия), плетен от лико лъжичник и дървени лъжици. В коридора — лавица, запълнена с шарени паници, павурчета, тепсии и друга покъщнина. Покрай стената калена подница, металически връшвик и саджак, на забити в стената дървени клинове висят калайдисани медни котли, дървени ведра и прорязани кратуни. Хората — преди време състарени от непосилен труд, без минута почивка и в делник, и в празник. И потънали във вечна грижа за насъщния хляб. В тази обстановка майка му Тошка — красива и висока българка, наред с грижите за хляба е намирала време да пее на децата си народни песни, да им разказва приказки и легенди за хайдути и воеводи, за Ботев и Левски, за Коста Петров и поп Андрей …

Едва четиригодишен, той е слушал изстрелите по време на Септемврийското въстание от 1923 г., усетил е ликуването на хората през трите дни на народната власт. Видял е озверените лица на Цанковите шпицкомандаджии, наяве и насън е чул писъците и риданията на майките, жените и децата на арестуваните и затворени борци след поражението. Всичко това се врязва завинаги в неговото детско съзнание.

* * *

След разгрома на въстанието партийната организация в селото, образувана през 1919 г., се разстройва, но комунистите индивидуално, заедно със сдружените земеделци продължават борбата и по-късно помагат на будния младеж да разбере добре събитията, станали през неговото детство. През 1931 г. се основава легалната Работническа партия в селото. Тя е агитирала и пропагандирала идеите на работническата класа сред населението и борбата й за по-добър и справедлив живот. Нивянин вече е ученик в прогимназията и наблюдавайки големите и ожесточени класово-политически борби между прогресивно настроените селяни и фашистите, се стреми да им подражава. Като ученик в III прогимназиален клас той застава начело на борбите между децата на комунисти и сдружени земеделци и синовете на цанковистите и фашистите от селото.

От 1933 г. до 1937 г. Иван Нивянин е ученик във Врачанската мъжка гимназия, където ярко проявява своите политически разбирания като млад земсист. Тук Нивянин участва активно в борбите на прогресивните ученици, влиза в ръководствата на ученическите дружества.

През 1937 г. като ученик в седми клас той бива изключен завинаги от гимназията за две години, без право да се запише другаде в страната. Прибира се на село и се отдава на културно-масова и обществена дейност.

По това време той е един от най-активните антифашисти, но все още от позициите на ЗМС под влияние на известните земеделски деятели единофронтовци Камен Каменов и Никола Пенчев.

Отчитайки неговите положителни качества на борец против фашизма, ръководството на РМС си поставя за задача да го привлече на своя страна. В съвместната дружба с ремсистите Иван Недков пак е в душата на всички младежки инициативи. Любимото му занимание е колективното четене на тогавашния литературен вестник „НИВА“.

По инициатива на РМС решават да основат в селото младежка кооперативна група. По предложена на неговия неразделен другар Цветко Илиев я именуват „Млади Нивяни“. Впоследствие под новите си стихотворения Иван прибавя в подписа си „НИВЯНИН“.

Младежката кооперативна група в селото изиграва положителна роля за масовото увличане на младежта в културно-просветния живот и за правилното й идейно насочване. От нейно име се четат реферати, подготвят се вечеринки, утра, забави. Един от най-активните й деятели е Иван Нивянин. Той пише и чете реферати, ръководи и сам играе главните роли във вечеринките, пее и декламира стихове от сцената, танцува и играе хора. Свободното си време прекарва в читалището, което носи името на апостола на свободата „Васил Левски“. Става страстен читалищен деец. Посещава седенки, беленки, тлъки. Играе ляво крило в местния футболен отбор. Денем е на полето, където оре, сее, жъне и се среща с орачи и копачи, на които разяснява вътрешното и международното положение в България. Така той става любимец на хората и младежта от селото. Из улиците и полето, по забави и седенки той пее народни и бунтовни песни. Най-много обича да пее песента за Будьони.

* * *

През есента на 1937 г. успява да се запише ученик в белослатинската смесена гимназия. Весел и общителен, всеотдаен и сърдечен в отношенията си, той бързо се свързва с прогресивните ученици. Скромен, упорит и трудолюбив и един от най-силните ученици, той спечелва любовта и на учителите си. Тук влиза в открита борба с легионерите и ратниците. Става член на ръководствата на ученическите дружества и кръжоци. Председател и домакин е на ученическия стол. Чете реферати, изнася сказки и беседи. Активно се включва в проведените от фашисткото правителство избори, като разнася бюлетини и агитира сред населението да гласува за опозицията. Със своето поведение и активна антифашистка борба често му се налага да се среща с полицията, но след всяко излизане от ареста той е по-бодър и по-неустрашим, спечелва уважението и любовта на всички честни ученици и младежи от града и околията.

* * *

Есента на 1939 г. се записва студент във Висшата търговска академия в гр. Варна. Там става член на БОНСС, председател на студентския стол „Беден студент“ и на студентското дружество „Стопанска мисъл“. Влиза в редколегията на излизащия по това време там прогресивен вестник „Завой“, в който сътрудничи със статии и стихове. Грижи се за неговото разпространение. След спирането на вестника от фашистката цензура по негова инициатива започва да излиза вестник „Литературни новини“. Цензурата спира и този вестник. Участва в организирането и издаването на излезлите тогава литературни сборници „Поглед“ и „Антени“. Там се запознава отблизо с работническата класа, която спечелва сърцето му. Запознава се и с много тамошни културни дейци, с поетите Никола Вапцаров и Божидар Божилов. Във Варна той взема дейно участие и в Соболевата акция, събира подписи за съюз със СССР.

* * *

Помня как на нелегалното ремсово събрание Нивянин каза, че антифашистката му дейност дотогава е само едно стъпало, от което той минава напред и влиза в истинската народна борба — революцията, ръководена от комунистическата партия. И той се посвети на нея докрай.

С приемането му за член на РМС в революционната борба в родното село и в родния край настъпиха бързи изменения — нарасна революционното настроение на селските маси, за което Нивянин играе първостепенна роля. Той поддържа връзките си със сдружените земеделци и става своеобразно съединително звено на единната борба на комунисти и земеделци. Той снабдява другарите си с нелегална литература, вестници и позиви. Устройва тайни срещи, събрания и конференции, води непринуден разговор с десетки съселяни, които неусетно въвлича в антифашистката борба.

През 1940 г. той е председател на въздържателното дружество в родното село, от чисто име се провеждат успешен референдум за затваряне на кръчмите за една година.

На 22 юни 1941 г., веднага щом чухме за разбойническото нахлуване на германските войски в Съветския съюз, аз като секретар на РМС и Нивянин набелязахме как да разясним на членовете на РМС характера на немското нападение и линията на поведението им сред населението и младежта. Негова любима фраза станаха заключителните думи на съветската декларация: „НАШЕ ДЕЛО ПРАВОЕ, МЬI ПОБЕДИМ !“, с която той поздравяваше и ободряваше другарите. Ръководството на РМС го определи за докладчик по международното положение. Такова поръчение той получи и по партийна линия.

* * *

Поради това, че във Варна полицията постоянно го следи и арестува, след една схватка с полицаи и легионери, в която му избиват два предни горни зъба, той се премести студент в София. Тук се включва в БОНСС, активно участва в студентските антифашистки борби, преписва и разпространява нелегална литература сред студентите, евреите, подложени на гонения от фашистите, и войниците от софийския гарнизон. Събира помощи за политзатворници и нелегални, грижи се за квартири, в които те се укриват. Едновременно с това се запознава и с много поети, писатели, журналисти и художници. Сътрудничи със статии и стихове в прогресивния печат. А щом се върнеше на село, около него закипяваше оживена дейност. На 31 декември 1941 г. младежите представиха вечеринка в читалищния салон. В нея той е главен актьор. След представлението по време на традиционната забава с хора и танци Иван подхваща „Бай Ганю, бай Ганю, все тъй го лъжеха, все тъй го мамеха“. Всички се хващат на хорото и запяват.

На другия ден полицията арестува в гр. Бяла Слатина него и още двама младежи. Но, предупредени, и отявлените фашисти не смеят да потвърдят обвинението и по недоказаност арестуваните след една седмица са освободени. Иван се връща в село и отново снове из улиците му, за да разнася партийната правда, да укрепва вярата в победата, да зове на решителен бой.

По това време той е вече връзка на районния комитет на Партията с ръководеното й в селото.

Една от сполучливите форми на масово-политическа работа на РМС с младежта от родния край бяха междуселските младежки срещи. Те ставаха в Борованската могила на 27 август, когато по традиция селяните отиват на лозята си за грозде, пред религиозния празник „Богородица“. Ръководството на районния комитет на РМС умело използва тази традиция, за да уреди междуселски младежки срещи с доклади, литературно-музикална програма, песни, хора и танци, и след това се провеждат нелегални ремсови срещи за преглед на работата и координиране на бъдещата дейност. Един от докладчиците, декламатор и певец, хороводец и танцьор, дута на тези срещи под открито небе е Нивянин. Неговият талант на роден масовик и организатор, конспиратор и актьор в революционната дейност се изявява напълно.

* * *

Когато Радио Москва предава призива на Георги Димитров за образуването на Отечествения фронт, Нивянин от сърце прегръща тая идея и само както той умее се захваща за нейното осъществяване. Нашироко и пламенно разяснява неговата програма. По това време на нелегално събрание, където присъствах и аз, партийната организация в селото го прие в своите редове и го избра за свой секретар. Той веднага разгърна огромна дейност за изгражда на нови партийни и ремсови групи, за осигуряване квартири, храна, облекло и оръжие за партизаните. В резултат на работата на партийната организация, неговата дейност и връзки родното ни село стана една от здравите бази на партизаните от отряд „Гаврил Генов“, а в селото е основан първият в окръга отечественофронтовски комитет. При неговото създаване активно участие взе и Камен Каменов, чието влияние сред сдружените земеделци ускори влизането им, и сдруженият земеделец Георги Нанков стана председател на комитета.

По решение на окръжния и Централния комитет на Партията Нивянин е определен и за връзка между тях, която задача изпълнява безупречно. По това време аз служех за връзка между ЦК на РМС и окръжния комитет във Врачански окръг. Поради сходството на задачите, които изпълнявахме, ние постоянно бяхме заедно и повечето от тях изпълнявахме съвместно в София, във Враца и на село.

По решение на окръжния комитет на Партията двамата събрахме пари и закупихме циклостилна машина за нуждите на партизанския отряд, която Нивянин предаде на Филип Генов от с. Буковец и там, в дома на Лало Петков учредяват нелегалната печатница, на която се отпечатва нелегалният вестник „Отечествен зов“. Заедно с партизанските ръководители Аврам Митев и Данчо Димитров Иван Нивянин е един от първите редактори на вестника.

* * *

През есента на 1943 г. в местността „Късата падина“ в Борованската могила се проведе нелегалната окръжна конференция на Партията, в която участват членовете на комитета — партизани, и само двама легални другари: Иван Нивянин и Иван Дилов (Искрен), от с. Оходен. По-късно заедно с него подготвихме заседанията на окръжния комитет на Партията и на РМС, които станаха в домовете на ятаците Илия Йорданов и Илия Драганов от нашето село, което тогава носи нелегалното име „Село хиляда и сто“. През декември заедно с него отидохме в София да изпълним поредната партийна и ремсова задача, пренасяйки протоколите на заседанията и нелегални вестници. Проследен, аз бях арестуван на улицата, а Нивянин веднага поема нелегалния път на борбата като партизанин от отряд „Гаврил Генов“ с партизанско име „Жаров“. Включен е в състава на трета партизанска чета, на която става помощник- политкомисар, член е и на районния комитет на Партията.

Така тогава, когато настъпват най-решителните и съдбоносните дни за нашия народ, когато борбата за освобождаването му от фашизма навлиза в последната си и решителна фаза, младият комунист и революционер — Иван Нивянин — става партизанин и с оръжие в ръка се бори за свободата на своя народ. Трудностите и лишенията в Балкана каляват духа и волята му. Мечтите и вярата му в победата и новия живот го правят истински оптимист, който и при най -опасните за живота му моменти пак е весел и бодър. Постоянно кичи пушката си с цветя, пее и свири. С делата си служи за пример. Всички го обичат. Става любимецът на отряда.

На 28 май 1944 г. през нощта при акция на отряда в село Сколаре Нивянин е тежко ранен. На 29 май привечер, когато още не е заглъхнал грохотът на боя, между партизаните и войсковите части из белослатинските полета и ниви заглъхват последните му думи: „Другари, действайте !“

Така завършва животът на младия комунист и революционер Иван Нивянин.

Но Иван Нивянин не е само борец, а в поет. Още като ученик във Врачанската гимназия пише стихове със сюжети из селския живот. След тези несигурни литературни опити като ученик в белослатинската гимназия неговите стихове вече са напечатани в излизащите тогава прогресивна вестници „Нива“ и „Светлоструй“, в „Ученически подем“ и в списание „Българска реч“. Основна тема на тези стихове е селската мъка и вярата му в борбата на българския народ за по-добро бъдеще:

„Ще минат дни и над родината ще се

разсъмне,

ще загърми със мощ победна пролетният

труд!…“

Любовта му към бедните селяни е толкова силна, че той просто не може да живее отделен от тях:

„Затуй се връщам пак при мойте бедни

хора

и с тях във бран с кръвта си път ще

набележим !“

По-късно в стиха се явяват и работниците:

„Обичам работника силен —

борец за свободен живот… „

Под стиховете си първо се подписва Сергей Нивянин. После замества чуждото име Сергей със своето собствено — Иван Нивянин.

Като партизанин той написва едни от най-хубавите си стихотворения: „На майка ми“, „Обич“, „Име“, „Вечер“ и др. В тях се чувства обичта му към майката, към работниците и селяните, към Георги Димитров, пулсира безпределната му вяра в победата, с която ще изгрее свободата на българския народ и ще настъпят щастливи дни:

„Какъв красив живот ще дойде,

ще бъдат хората щастливи…“

Както всеки поет революционер, и Нивянин предусеща, че животът му ще намери своя край в „редовете на борбата“, откъдето започва началото на безсмъртието:

„В такава звездна, хищна вечер

врагът ще стреля стръвно в мен;

ще лайне куче надалече

и аз ще бъда труп вдървен…“

Поетът борец загива в борбата, но след неговата смърт юнашка остава поезията му, чрез която той продължава да живее и в новия живот:

„Ще минат дни — в строеж огромен

народът ни ще в зает,

но той за мен ще пази спомен,

за мен — Нивянин, млад поет !“

В този куплет се е побрало цялото ново настояще на българския народ, който и да е зает, винаги ще пази скъп спомен за борците, отдали живота си за свободата му.

Нивянин не остава голямо литературно наследство, но написаното от него е искрено и то с право може да се нарече: поезия изповед.

Но той ни остави и своя живот — пример!

Приживе го наричат: „Иван“, „Нивянин“, „Жаров“

Аз мисля, че най му подхожда: „НЕЗАБРАВИМИЯТ !

–––––––––––––-

Илия КАЗАКА

Източник: списание „Партиен живот“, 16 ноември 1979 г., чрез probuzhdane.wordpress.com.