На 3 май 1944 г. Вела Пеева намира смъртта си по особено жесток начин само на 22 години. Баща й моли да му дадат главата на дъщеря му, за да я погребе

Месността Бялата скала, край Велинград, където на 3 май 1944 г., обградена отвсякъде намира смъртта си Вела Пеева. В последствие главата и е отрязана на място от същия горски работник, който вижда стъпките в гората и я предава на полицията ( и който не успява да се порадва на получената парична награда, защото няколко месеца по-късно е застрелян от партизаните). Използват главата на Вела при изтезанията на прибрания по-рано Стойо Калпазанов, който накрая е изкаран в гората и също разстрелян.
Гадничко е за четене, да…
Бащата на Вела виси пред Лъдженското училище (където се занимават с изтезания) с парче платно и моли да му дадат главата на дъщеря му, за да я погребе. Напразно. А тялото и е погребано чак след продължително настояване от страна на населението.
Градът и досега не е сменил името си и всяка годишнина, свързана с Вела Пеева се почита. На паметника и има свежи цвета, очевидно хората помнят, оценяват и уважават както нея, така и идеалите за които се е борила и умряла само на 22 години.

Вяра Алексиева

ИЗ „ГЕРОИЧНИ ДНИ“
на Вела Пеева
……………………
Но сърна обкръжена в скалите,
с другар надвиснахте над бездна –
в плен попадна той, а ти с орлите
в миг, като в легендите, изчезна…
Беше утрин свежа и прекрасна.
Беше май. И твоя ден последен!
Прострелена стреля и угасна –
сякаш в плач гората се наведе…
А свиреп бандит замахна с ножа,
впил ръка в немирните къдрици –
писна вятър в клоните тревожно:
Вела!… Героиня!…Мъченица!…
Дъх стаило Чепинско корито,
векове легенди ще разкрива –
как от враг коварен бе убита,
но в народното сърце си жива.
поместено в „Жар“, на 1 май 1945 г.

Коментари

коментари