На бас, че ако утре от ЦК на ЕС поискат България да си смени името и да замени знамето ни със синия парцал, „демократите“ ни ще вият от удоволствие
На бас, че ако утре от ЦК на ЕС поискат България да си смени името и да замени знамето ни със синия парцал…
Разбира се, нашите “демократи” ще се разплачат. Не от мъка – от екстаз. Ще има сълзи, викове, изцепки в ефир и статуси в X (преди Twitter) с хаштагове като #СиньотоЕСвобода и #ДаЗаменимТоваОтТретиМарт. Ще започнат с обичайното: “Ама, моля ви се, това не е национален флаг, това е остарял символ от времето на парното на дърва!”
Първа на трибуната, разбира се, ще излезе Лена. Ще държи брошка с формата на европейската звезда, а не – със самата звезда! Ще заяви с присъщата си самоувереност, че „българското знаме всъщност никога не е било българско“, че „в новата европейска идентичност бялото, зеленото и червеното са остатък от националистическия нафталин“. Също така ще подчертае, че “истински модерните народи се отказват от себе си”. Великолепно.
Името? О, с радост. Какво значи някаква си “България”, когато можем да се казваме… например “Югоизточен Еврорегион 7”. Или, още по-подходящо – “Новозападна Субструктура за Солидарност и Пластмасови Сламки”. Да има дълго, сложно и неразбираемо име, достойно за бюрократичен доклад. И логично – колкото по-малко се усещаш като държава, толкова повече те харесват в Брюксел.
Патриотите, естествено, ще надигнат глас – но само докато не ги обявят за “въглеродни националисти” и не им спрат финансирането по програма “Синьо за всички”. А и кой ще си позволи да се противопостави на Европейската Комисия? Това е все едно да се възпротивиш на Гугъл – просто не е възпитано.
Телевизиите ще пуснат репортажи с възторжени студенти от някой университет, обясняващи как “европейското знаме изразява нашата прогресивна идентичност”, а старото българско – цитирам – “някак си ограничава”. Поет ще напише стихотворение, в което „звездите ни водят, а трицветът ни дели“, а Министерството на културата ще отпусне 4 милиона за арт инсталация – бяла стена с нарисувано синьо „нещо“, което „представя бъдещето“.
И накрая, разбира се, ще се появи и резолюция от ЕП. Ще започва с нещо от рода на: „Приветстваме смелото решение на българското правителство да преосмисли идентичността си в съответствие с ценностите на ЕС и борбата с климатичните промени, дискриминацията и прекомерното използване на червеното в текстилната индустрия“.
Тъжно ли е? Разбира се. Но по-скоро е смешно. И то от онзи смях през зъби, който започва, когато разбереш, че иронията вече не е измислица, а новинарски блок.
И сега, нека вдигнем тост – със синьо вино, в синя чаша, под звуците на новия химн: ремикс на „Ода на радостта“, изпълнен от изкуствен интелект, обучен да не съдържа нищо национално.
Да живее Регионът! Извинете – България. Или както там ще се казваме догодина.
Искате ли да добавя и фалшиви цитати на политици за ефект?
Post Comment