На Кирил Петков ако му размениш обувките, цял ден ще ходи с тях и няма да разбере. Толкова е глупав
Една уж дребна случка, разказвана с усмивка в кулоарите, все по-често се превръща в метафора за начина, по който Кирил Петков прави политика. Според зевзеци, ако някой му размени обувките, той цял ден ще ходи с тях, ще обикаля студия, срещи и пресконференции и изобщо няма да забележи, че нещо не е наред. Не защото обувките са неудобни, а защото липсва навикът да се вглеждаш в детайлите.
Историята, разбира се, е шеговита, но точно затова работи толкова добре. В нея хората разпознават усещането, че важни решения се вземат механично, без самокритика и без проверка дали посоката е правилна. Както с обувките, така и с политиките. Слагаш нещо, тръгваш напред и се надяваш никой да не попита защо не ти е по мярка.
Критиците му отдавна твърдят, че този стил на поведение обяснява много от гафовете, противоречивите изказвания и рязките завои. Вместо да спре, да се огледа и да си каже, че нещо не пасва, Кирил Петков предпочита да ускори крачка и да обяснява, че така всъщност е по-добре. Ако някой посочи проблема, той не го вижда като сигнал, а като атака.
В крайна сметка метафората с обувките остава в съзнанието, защото е проста и болезнено ясна. Тя не говори само за един човек, а за цял подход към властта, при който самоувереността замества компетентността, а ентусиазмът измества разума. И докато обувките може и да се сменят в края на деня, последствията от подобен стил на управление се усещат много по-дълго.
Post Comment