На него Веселин Ханчев посвети стихотворение. Днес искат да поругаят гроба му

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров (от благоприличие няма да споменавам прякора, с който е известен сред старозагорци) свикал извънредно заседание на Общинския съвет с предложение да „реконструира“ (разбирай събаря) Братската могила и най-важното, да махне сърпа и чука. Утре ще видим дали у повечето общински съветници в Стара Загора има останала съвест. А засега публикувам написаното от Веселин Ханчев стихотворение „Добрият ученик“, посветено на един от погребаните в Братската могила – Атанас Митев Комитов…

Той беше добър ученик.
Най-добрият в класа.
Седеше на първия чин;
до прозореца, вляво,
беше нисък на ръст,
с коса като пламък,
червена и права,
с цяло съзвездие лунички
върху двете страни.

Беше много добър ученик.
Знаеше всеки урок,
отговаряше точно и ясно,
не мълчеше,
когато учителят,
питаше:
прав зад катедрата.

• Кои са царете от Второто българско царство?
• Къде се намират Азорските острови?
• Какво получаваме, когато прибавим
  към натрия три молекули сребро?

Той беше добър ученик.
Най-добрият в класа.
Веднъж,
съвсем неочаквано,
влезе един офицер.
Прав зад катедрата,
офицерът посочи
първия чин до прозореца вляво,
и каза:

• Излез на дъската.
  Ела.
  Говори.
  Отговаряй на всички въпроси
  подробно и ясно.
  Беше в час по мъчение.

От стената
като от черни килии
гледаха Ботев и Левски.
Върху празните чинове
седеше страхът
и подсказваше:

• Кои са ония,
  с които си ходил на сбирка?
• Къде се намира
  квартирата, дето се срещаше с тях?
• Какво си получил?
• Кому си го дал?
  Беше в час по безстрашие.

Тои беше добър ученик.
Най-добрият в класа.
Излезе навън
пред дъската.
Косата му рижа изгря
върху нейното черно небе
с тебеширени облаци.
Лицето му
беше спокойно и ясно
под златните лунички.

Беше много добър ученик.
Най-добрият в класа.
Но нищо не каза.
На всички въпроси
отвърна с мълчание.
Мълчеше,
когато го питаха в класната стая.
Мълчеше,
когато навън го поведоха.
Мълчеше,
когато го туриха прав
до стената на задния двор.
Мълчеше,
когато последен звънец
удариха пушките.
Беше много добър ученик.
Мълча
и получи отличен
в час по безсмъртие.

Автор: Марин Спасов