На този ден 30 000 българи унижиха 75 000 войници на Антантата: чудото при Дойран
На 16 септември 1918 г. в 4:40 часа започва една от най-драматичните страници в българската военна история. На Южния фронт войските на Антантата предприемат поредната атака срещу Дойранската позиция. Срещу приблизително 30 000 български войници, командвани от генерал Владимир Вазов, се изправя многократно по-мощна съюзническа групировка.
Дойран обаче не е просто поредната укрепена позиция на фронта. Българите вече два пъти са доказали, че могат да я удържат.
Първото голямо изпитание идва през август 1916 г., когато френски и британски части атакуват позициите. Нападението е отблъснато с тежки загуби, а българското командване разбира, че Дойран трябва да бъде превърнат в крепост.
Започва огромна инженерна работа. Изградени са няколко отбранителни линии, окопи, бетонни и скални укрития, артилерийски позиции и комуникационни връзки. Българските войници буквално преобразяват терена.
През пролетта на 1917 г. идва второто голямо изпитание. Само дни след като Владимир Вазов поема командването на Девета Плевенска пехотна дивизия, британската артилерия започва опустошителен обстрел.
Над българските позиции се изсипват десетки хиляди снаряди. Нападателите очакват отбраната да е унищожена и когато пехотата тръгва напред, смята, че срещу нея почти няма кой да се изправи.
Но българските войници излизат от укритията.
Посрещат настъпващите части с артилерийски, картечен и пушечен огън. Атаката се превръща в тежко поражение за противника. След боевете Владимир Вазов е произведен в генералски чин.
Година по-късно идва решителният момент.
През септември 1918 г. войната вече върви към своя край. Антантата подготвя огромно настъпление на Македонския фронт, а Дойран отново е една от ключовите цели.
Четири британски и две гръцки дивизии се насочват срещу българските позиции. Силите на Антантата са около 75 000 души срещу приблизително 30 000 българи от Девета Плевенска дивизия и подкрепящите я части.
Започва артилерийска буря.
Снаряди разкъсват земята около Дойранското езеро. В боевете са използвани и химически боеприпаси. След артилерийската подготовка пехотата тръгва срещу българските укрепления.
Това, което следва, остава в историята като една от най-тежките битки, водени от Българската армия през Първата световна война.
Сраженията се водят за окопи, височини и отделни позиции. Българските офицери застават до войниците си. Според запазените разкази част от бойците обличат чисти бели ризи, приемайки, че може да настъпва последният им час.
Но Дойран не пада.
Атаките една след друга са отблъснати. Подстъпите към позициите се покриват с убити и ранени. Особено тежки са боевете около ключовите височини Дуб и Кала тепе.
По-късно генерал Владимир Вазов описва гледката с думите:
„Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж.“
След ожесточените сражения съюзническите сили не успяват да пробият Дойранската позиция.
Победата обаче идва в момент, когато събитията на останалата част от фронта вече обръщат съдбата на България.
При Добро поле българските позиции са пробити и се създава опасност цялата армия да бъде поставена в критично положение. Въпреки успешната отбрана при Дойран генерал Вазов получава заповед за оттегляне.
Това е една от големите трагедии на българската военна история: армията печели една от най-впечатляващите си отбранителни битки точно когато страната вече губи войната стратегически.
На 29 септември 1918 г. България подписва Солунското примирие и първа от Централните сили излиза от Първата световна война. Следват тежки политически, икономически и териториални последици.
Дойран обаче остава.
Остава като символ на това как една добре подготвена и мотивирана армия може да устои срещу значително превъзхождащ я противник. Остава името на генерал Владимир Вазов. Остават имената на хилядите български войници и офицери, които застават на позициите си, знаейки каква сила се движи срещу тях.
На 16 септември 1918 г. започва последното голямо изпитание на Дойран.
Дни по-късно България ще бъде принудена да напусне войната.
Но Дойранската позиция няма да бъде превзета с щурм.
И повече от век по-късно Дойран остава едно от най-силните свидетелства за бойния дух, дисциплината и саможертвата на българския войник.
Post Comment