На ви ЕВРО и ЕС: Още една голяма фабрика фалира и затваря врати
Още една врата се затвори тихо. Без фанфари, без шум, без особено внимание. Вчера служителите на „Ломско пиво“ са били освободени, а пивоварната – затворена. И с това не си отиде просто едно предприятие. Отиде си още едно парче от онова, което някога наричахме индустрия, традиция и местна гордост.
Трудно е да не ти стане тежко, когато става дума за Северозапада – регион, който от години сякаш бавно избледнява от икономическата карта на страната. Завод след завод, фабрика след фабрика – всяка следваща загуба не просто отнема работни места, а изтрива още един смисъл хората да остават там. „Ломско пиво“ не беше просто бизнес. То беше символ, че нещо българско все още оцелява, при това със собствена история и лице.
И каква история само – фабрика, основана още през 1894 година от чешките предприемачи Малотин и Хозман, която е запазила класическата чешка технология почти непроменена повече от век. В свят на масово производство и компромиси с качеството, това беше рядкост. Бира, която не се преструва, а просто е това, което трябва да бъде.
В последните години „Ломско“ успяваше да се задържи на повърхността с нови имена като „Биричка“ и „Пустиняк“, но зад тях стоеше същото съдържание – същата бира, същият вкус, същият опит да се оцелее в среда, в която малките и независими играчи все по-трудно намират място. И въпреки това – не успя.
С този фалит България губи не просто последната голяма пивоварна с българска собственост. Губи част от своята идентичност. Губи още един пример, че традицията може да живее и днес. И най-вече – губи хората, които стояха зад всичко това, останали от днес за утре без работа, без сигурност, без перспектива.
Такива новини вече не шокират. Те просто натъжават. Защото се повтарят твърде често. И защото всеки път оставят усещането, че нещо се изплъзва окончателно – тихо, необратимо и без да има кой да го спре.
Post Comment