На ви ЕВРО: Рязък скок от 2.50 евро на 5 евро за месец за обикновена супа

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В последните седмици социалните мрежи прегряха от гняв. Хората гледат касовите бележки, гледат сметките за ток и се питат едно и също: как е възможно само за месец цените да изхвърчат нагоре?

Факт е, че в страни като Германия, Франция и Италия имаше подобни страхове при въвеждането на еврото.

В Германия дори измислиха думата „Teuro“ – игра на думи между „teuer“ (скъп) и „Euro“. Много хора усещаха, че цените се закръглят нагоре. Психологическият ефект е реален – когато 2.50 лв. станат 1.30 евро, човек го приема по-леко. Но когато 2.50 евро станат 5 евро, това вече е удар.

Тук обаче трябва да се разделят три неща:

Първо – валутата сама по себе си не създава инфлация. Тя може да създаде възможност за закръгляне на цени и злоупотреби, ако няма контрол.

Второ – ако има рязък скок от 2.50 евро на 5 евро за месец, това не е „пазарна динамика“. Това е или масово закръгляне, или координирана търговска спекула.

Трето – заплатите. Ако цените се доближават до средноевропейските, а доходите остават на балканско ниво, напрежението е неизбежно. Това не е емоция, това е проста аритметика.

Разликата между януари и февруари не е икономическа революция. Няма нова война, няма нов данък, няма срив на валутата. Ако има скок, той идва от поведението на пазара и от това дали държавата контролира спекулата.

Но ето твърдата истина: когато обществото масово плаща без да протестира с портфейла си, пазарът няма стимул да сваля цените. Ако една чорба струва 5 евро и ресторантът е пълен, собственикът няма причина да я направи 3 евро.

Еврото не е враг. Безконтролният алчен бизнес може да бъде. А слабият контрол от държавата го насърчава.

Сега въпросът не е „умишлено ли е“. Въпросът е:

– Има ли проверки?

– Има ли санкции?

– Има ли прозрачност в енергийните цени?

Ако няма, проблемът не е валутата. Проблемът е управлението.

И още нещо важно – не позволявай гневът да те води към крайни изводи. Когато хората се чувстват притиснати, те търсят прост враг. Икономиката обаче рядко е проста.

Ако искаш, мога да ти направя конкретен разбор:

– какво реално се случва с цените при смяна на валута,

– какво става с тока и енергийния микс,

– и какви механизми имат държавите за ограничаване на спекулата.

Гневът е разбираем. Но правилният анализ е по-силен от викането.