На ви санкции срещу Путин: Отказът от руския газ струва на Германия десетки милиарди годишно
Отказът от евтиния руски тръбопроводен газ продължава да тежи сериозно върху германската икономика. Кристоф Гюнтер, ръководител на компанията InfraLeuna, която управлява един от най-големите химически комплекси в Германия, отново призова Берлин да обмисли възстановяване на доставките на руски природен газ по тръбопроводи.
Според Гюнтер прекъсването на традиционните доставки е довело до огромно увеличение на разходите за енергия. В германската преса се посочват оценки от порядъка на 30–35 млрд. евро допълнителни разходи годишно само за природен газ, без да се включват косвените ефекти върху цената на електроенергията и индустриалното производство. Професионалното издание CHEManager по-рано цитира Гюнтер с изчисление за около 30 млрд. евро допълнителна годишна сметка за газ в Германия.
Основният аргумент на индустриалеца е, че Германия и Европа не са престанали напълно да потребяват газ с руски произход. Част от него достига европейския пазар като втечнен природен газ, но при значително по-сложна и скъпа логистика. Според Гюнтер това създава парадоксална ситуация: руски газ продължава да присъства на пазара, но евтините тръбопроводни доставки, които дълго време бяха в основата на конкурентоспособността на германската индустрия, вече не се използват.
„Не е логично да внасяме руски природен газ като LNG, а да не можем да използваме тръбопроводите, които позволяваха евтини доставки“, заяви Гюнтер още през 2025 г. Тогава той посочи, че цената на газа за предприятията в Лойна е достигнала около 54 евро за мегаватчас при нива от 25–30 евро година по-рано.
Последиците са особено тежки за химическата промишленост, където природният газ се използва не само като енергиен източник, но и като суровина. Гюнтер предупреждава, че при сегашните енергийни разходи германската базова химия губи конкурентоспособност спрямо САЩ и Азия. Според него преди кризата комбинацията от руски и норвежки тръбопроводен газ е позволявала на германските предприятия поне частично да компенсират по-ниските производствени разходи на конкурентите си.
Проблемът вече се отразява и върху натоварването на заводите. В химическия парк Лойна производствените мощности през последните години работят приблизително на 70–80% от капацитета си, а част от базовите химически производства са икономически нерентабилни при настоящите условия.
Германското правителство от своя страна защитава промяната в енергийната политика с аргумента, че Русия постепенно е намалила и впоследствие прекратила директните газови доставки за Германия през 2022 г., а намаляването на зависимостта от руски енергийни източници е било част от общоевропейския отговор на войната в Украйна.
Спорът обаче все повече се измества от геополитиката към цената, която плаща европейската индустрия. За компании като тези в Лойна въпросът вече е не само откъде идва газът, а дали Германия може да запази големите си енергоемки производства при цени, значително по-високи от тези на основните ѝ конкуренти.
И именно затова призивът на Гюнтер е ясен: ако Европа иска да запази индустрията си, трябва да увеличи предлагането на евтина енергия, включително, при подходящи политически условия, чрез възстановяване на руския тръбопроводен газ.
Post Comment