Правителството реши да отпусне 17,3 млн. евро за Украйна, при това в момент, в който държавата все още няма приет бюджет за 2026 г. Решението мина тихо, без обществен дебат и без отговор на най-елементарния въпрос – защо точно сега и на каква цена за българските данъкоплатци. Това става ясно от Решение на Министерския съвет от 27 март 2026 г. Решението бе публикувано едва вчера на 30 март, а изпратено на медиите днес.

 

Формално всичко е законно. На практика обаче държавата поема ангажимент за десетки милиони, без да е ясно откъде ще дойдат парите и как ще се компенсира този разход. Това е класически пример за управление „на аванс“ – първо харчим, после мислим.

Празен чек с етикет „НАТО“

Решението е обвързано с механизъм на НАТО за доставка на оборудване за Украйна. Това звучи сериозно, но зад формулировката липсват конкретни отговори.

Не е ясно:

– какво точно ще се финансира

– кой ще доставя оборудването

– дали български компании ще участват

– каква е реалната полза за България

С други думи – плащаме, но не знаем за какво.

Без парламент, без обществено обсъждане

Подобно решение би трябвало да мине през сериозен политически и обществен разговор. Вместо това то се приема административно, без дискусия и без поемане на политическа отговорност.

Това поставя и по-голям въпрос – кой взема решенията за участието на България във външнополитически и военни инициативи и доколко обществото изобщо има глас в този процес.

Поредният жест без стратегия

България от години се движи между декларации за „солидарност“ и реална липса на стратегия. Това решение е поредният пример – показваме лоялност към съюзниците, но без да защитаваме ясно националния интерес.

Вместо да се търси икономическа или индустриална полза, страната ни отново застава в ролята на платец без влияние.

Рискът остава за нас

В крайна сметка рискът е изцяло за България – финансов, политически и репутационен. Ако няма резултат, никой няма да носи отговорност. Ако има проблем, той ще бъде платен от бюджета.

А въпросът остава същият:

Защо българската държава поема подобни ангажименти тихомълком, без ясна цена и без ясна полза?