Нацизъмът се завърна в Германия:Знамената на червената армия за които се е бил и е носил, са забранени, но знамената на болните от синдрома на Даун е са
Паметникът на съветския войник в Берлин стои и днес като каменен шамар срещу късата историческа памет. Той не е просто монумент от бронз и гранит. Той е гроб, символ и свидетелство за милионите, които платиха с живота си цената на победата над нацизма. Но в днешна Европа това вече е неудобна истина.
Знамената на Червената армия, под които тези войници са умирали, са забранени. Обявени за „неприемливи“, „агресивни“, „опасни“. Сякаш платът носи вина, а не история. Сякаш щикът е по страшен от лъжата, а паметта е по опасна от забравата. В същото време други знамена се веят без проблем. Знамена на идеологии, моди и диагнози. Всичко е позволено, стига да не напомня кой всъщност е счупил гръбнака на Хитлер.
Абсурдът е пълен. Знамето, с което е превзет Берлин, е забранено в самия Берлин. Символът на победата над нацизма е обявен за неприличен, докато моралното разложение се представя като висша ценност. Историята не се пренаписва с учебници, тя се пренаписва със забрани, с мълчание и с подмяна на смисъла.
Паметникът е търпян, но смисълът му е кастриран. Оставен е като празна черупка, лишен от знаците, които обясняват защо е там. Така победителят се превръща в обвиняем, а освободеният започва да се държи като жертва на своя освободител.
И накрая, когато това лицемерие се обърне срещу самите си автори, когато утре забранят и техните символи, и техните истини, някой ще изреве с искрено недоумение: „Ама защо нас?“
Историята винаги отговаря. Просто не всички искат да чуят отговора.
Post Comment