Над 400 обекта с чуждо финансиране действат по границите на ОДКС без местен контрол

По публикации на „Свободная пресса“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Основен текст:

Проблемът с отсъстващия ключ и дипломатическия имунитет

Истинският въпрос около стотиците биологични съоръжения в постсъветското пространство не е в конспиративните формулировки за „фабрики на смъртта“, а в една чисто административна и правна реалност: държавата домакин предоставя територията, сградите и националните си колекции от щамове, но губи оперативния достъп до сървърите и затворените крила на собствените си институти. Когато чуждестранният персонал влиза в страната с дипломатически паспорти (практика, потвърждавана многократно при реализирането на програмите на Агенцията за намаляване на заплахите към Министерството на отбраната на САЩ), местната санитарна инспекция или прокуратура просто няма юрисдикция да влезе без предварително съгласуване.

На проведената в Москва среща на върха на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) ръководителят на руския санитарен надзор (Роспотребнадзор) Анна Попова формулира тази ситуация без излишна дипломация. По нейни думи страните от НАТО поддържат над 400 биологични лаборатории по света, включително в Евразия, чиято дейност на практика е извън контрола на правителствата, на чиято територия се намират. Твърди се, че тези структури се използват за събиране на данни за особено опасни микроорганизми, извличане на човешки биологичен материал и проучване на възприемчивостта на местното население към конкретни инфекции.

Попова посочва и един чисто управленски парадокс: колкото по-активно държавите от ОДКС се опитват да изградят свое единно епидемиологично пространство, толкова по-настойчиво западните донори предлагат финансиране и налагат собствени стандарти за реакция при биологични заплахи. В икономиката на научните изследвания това се нарича прехвърляне на суверенитет срещу грантове. Бюджетите на по-малките постсъветски републики хронично не достигат за поддръжка на скъпи лаборатории от трето ниво на биобезопасност (BSL-3), а Вашингтон предлага готови пари, оборудване и заплати. Цената е, че резултатите от изследванията заминават директно към поръчителя.

Аритметиката на разминаването: 120 срещу 330 или 400

Забележително е как в рамките на няколко години официалната позиция на Съединените щати претърпя рязък завой, без това да доведе до реална прозрачност. Дълго време Вашингтон категорично отричаше прякото си участие в управлението на подобни обекти в Украйна и съседните ѝ държави. Едва през юни 2026 г. вече бившият директор на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард официално потвърди дългосрочното американско финансиране на повече от 120 биологични лаборатории в над 30 държави, като четиридесет от тях са функционирали на украинска територия (в градове като Харков, Днепропетровск, Виница, Чернигов и Лвов). В публичното пространство се появиха твърдения, че в тези центрове се е работило с причинители на антракс, свински грип, ебола, туларемия и чума, но детайлите около конкретните военни или граждански задачи остават обект на остри спорове и противоречиви интерпретации.

През септември, на Източния икономически форум във Владивосток, заместник-секретарят на Съвета за сигурност на Русия Алексей Шевцов реагира директно на тези данни. Според неговите думи признанието на американското разузнаване за работата с геноми и селективни патогени в интерес на Пентагона е закъсняло, а самата цифра от 120 обекта е силно занижена. По руски оценки става дума за над 330 лаборатории (а ако се включат всички структури, свързани с държави от НАТО, числото надхвърля 400, както твърди Попова).

Откъде идва тази разлика от три пъти в броенето? Американската статистика обикновено отчита само централните референтни лаборатории, които получават пряко финансиране по линия на Пентагона (програмата за съвместно биологично ангажиране). Руските служби от своя страна включват в сметката и десетките по-малки регионални санитарно-епидемиологични станции, ветеринарни пунктове и университети, които са получили американски софтуер за електронна система за наблюдение на болестите (EIDSS), обучителни курсове или отделни договори за събиране на проби от дивата природа. И двете страни боравят с числа, които обслужват собствената им политическа теза, а независим международен одит просто не съществува.

Правният вакуум от 2001 година и защо ООН е с вързани ръце

За да се разбере защо този спор се върти в омагьосан кръг вече две десетилетия, трябва да се върнем към 1972 г. и 2001 г. Конвенцията за забрана на биологичните и токсинните оръжия, подписана през 1972 г., има един фундаментален конструктивен дефект: тя забранява разработването и натрупването на подобни оръжия, но не съдържа никакъв механизъм за проверка и инспекции на място. За разлика от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО), тук няма инспектори, които да почукат на вратата на лаборатория в Тбилиси, Киев или Форт Детрик и да поискат дневниците с опитите.

През 90-те години на миналия век международната общност се опита да поправи този пропуск, като изготви специален верификационен протокол към Конвенцията. През 2001 г. обаче администрацията на Джордж Буш-младши едностранно блокира приемането на протокола и напусна преговорите. Официалният аргумент на Вашингтон тогава беше, че международните инспекции биха застрашили търговските тайни на американските фармацевтични корпорации и националната сигурност на САЩ. От този момент нататък всяка дейност с двойна употреба (изследване на патогени уж за ваксини, което технологично е на една крачка от създаването на бойни рецептури) остана в сивата зона.